Решение № 3978 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3978 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20211100112425 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба и уточнителна молба с вх. 111335 от 15.09.2015 г. ищецът Е. Д. М. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от изявление, направено на 31.07.2014 г. от Директора на Главна дирекция „Н.п.“ – К.А.Т., пред медиите, отразено в интернет чрез Ф.н., в което същият назовавал ищеца с името „к.“, наричал го „бандит“, твърдял, че ищецът бил покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц.Ц. и бившия главен секретар на МВР К.Т.. Според ищеца, служителят на ответника е целял да повлияе на започналото срещу ищеца наказателно производство, по повод което ищецът бил задържан на 24.11.2013 г. Ищецът твърди, че нямал такъв прякор „к.“ и използването на подобно определение го засегнато и обидило, уронило името му, опозорило го. С определянето му като бандит, без да е бил осъден към този момент, ищецът бил изложен пред целия свят и било създадено впечатление, че той е виновен. Не отговаряла на истината и информацията, че над ищеца имало политическо покровителство от посочените лица. От направените от служител на ответника изявления, ищецът бил подложен на стрес, изнервил се, влошило се здравословното му състояние – вдигнал високо кръвно, което наложило търсене на лекарска помощ в медицинския кабинет на следствения арест. За тези неимуществени вреди претендира от ответника като възложител на работата на лицето, направило изявлението, да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, заедно със законната лихва от датата на извършването на деликта.

Ответникът Главна дирекция „Н.п.“ оспорва предявения иск, като счита, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по него. По същество счита, че липсват доказателства да са извършени противоправни и вредоносни действия или бездействия от 1 служител на Дирекцията. Прякорът „к.“ бил използван във връзка с ищеца от много по-рано, включително в интервю за Ф.н. дъщерята на ищеца обяснила произхода на този прякор.

Думата „бандит“ била употребена в общоприетия й смисъл на злосторник, като ищецът към датата на изявлението не е бил с чисто съдебно минало, което се установявало от справката му за съдимост. Предвид това не може да се приеме, че именно соченото изявление е изложило ищеца пред обществото. Оспорва наличието на връзка между направеното изявление от служител на Главна дирекция „Н.п.“ и настъпилите за ищеца вреди. Моли иска да бъде отхвърлен, като претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Делото се разглежда повторно пред първата инстанция, след като с решение от 07.10.2021 г., по гр.д. №3507/2020 г. на ВКС, IV ГО, въззивното решение е било обезсилено и делото е върната на СГС за ново разглеждане на предявения от Е. Д. М. осъдителен иск срещу новоуточнения ответник Главна дирекция „Н.п.“.

На л. 3 от приложеното към настоящото дело гр.д. №7714/2015 г., по описа на СГС, I15 състав, ищецът е представил като доказателство един брой печатна страница със снимка на лице, за което се твърди, че е директор на Главна дирекция „Н.п.“ – К. Т. и с текст, който според ищеца съдържа обидни по негов адрес изказвания от директора. Твърдяната статия е със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за к.“, с дата 31.07.2014 г.

От представеното писмено доказателство не може да се направи извод, че такава статия съществува и че тя е била поместена на посочената дата в интернет изданието „Ф.н.“, или в друг интернет сайт или печатна медия.

Ако би се приело, че представеният печатен текст съставлява статия, оформлението като представена непряка реч, без да е ясно дали и какви въпроси са задавани и какви са били отговорите, включително изреченията „Не знаех какво съдържа делото за к.“ и „Много често по медии и по телевизионни предавания, там където се дават данни за нарушения, особено свързани с бандити като к., вземаме записите …..“, не разкриват еднозначно дали са употребени от самия автор на статията или от служител на ответника, още по-малко е доказано каквато и да било част от съдържанието на статията да съставлява изказване лично от самия К. Т.. Подобно обстоятелство не е било признато от ответника, нито е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и не съществува законова или житейска презумпция, според която приписани думи и изрази на едно лице в публикация (ако се приеме, че такава съществува) в действителност са направени от соченото лице.

Извън гореизложеното, дори и да се приеме, че сочените думи и изрази са с автор К.

Т., съдът намира, че същите нямат обиден характер спрямо ищеца. Към подадения от Главна дирекция „Н.п.“ отговор на исковата молба са приложени редица публикации в интернет и печатни медии (л. 18-25) за Е. М., като лицето е означено в заглавията, а и в самото съдържание на статиите, с думата „к.“ като негов прякор. В този смисъл съдът намира, че по делото ответникът установява, че ищецът е известен в обществото с този си прякор, поради 2 което назоваването му от К. Т. с думата „К.“ не съставлява обида, а единствено цели да поясни за аудиторията читатели кое е лицето Е. М. с общоизвестния му псевдоним.

Видно е от приложеното към отговора на исковата молба свидетелство за съдимост на Е. Д. М., че към 31.07.2014 г. той е бил осъждан два пъти през 1984 г., през 1989 г., 1990 г., 1995 г., 2006 г. Думата „бандит“ има няколко значения според онлайн речника на Институт на българския език към БАН (https://ibl.bas.bg): 1. Член на разбойническа банда; разбойник;

2. Криминален престъпник; 3. Човек с нисък морал; разбойник.

Пак в същия речник думата „престъпник“ е със значение на човек, който е извършил престъпление, а безспорно към момента на публикацията ищецът е бил многократно осъждан. Съдът намира, че контекста, в който е употребена думата „бандит“, и в частност израза „особено свързани с бандити като к.“, се цели да се подчертае честата практика на МВР да изземва записите от телевизиите, в които се съдържат данни за нарушения, особено на лица, които са с криминално минало, т.е. такива, които са имали обществено опасни прояви и е логично полицията да подходи с особено внимание. Нито цялостното съдържание на статията, нито конкретното изречение, в което се съдържа думата „бандит“ приписват на Е. М. престъпление, в което той е участвал, като е необходимо изрично да се отбележи, че имената на ищеца дори и не са споменати в статията.

Последният абзац от статията съставлява коментар на самия автор на статията, а не съдържа под каквато и да било форма изказване на служителя на ответника, поради което напълно неоснователни са твърденията на ищеца, че тази част от текста внушава, че той е бил политически покровителстван от Ц.Ц. и К.Т..

Предвид гореизложеното не се установява нито процесните изказвания да съставляват противоправно деяние, а още по-малко те да са осъществени лично от К.А.Т. на сочената дата, в качеството му на директор на Главна дирекция „Н.п.“. Поради това е ирелевантно и не следва да се обсъжда наличието на търпени от ищеца неимуществени вреди, включително събраните по настоящото дело гласни доказателства от свидетеля М. Б. П. и приетата съдебно-медицинска експертиза. Отговорността на ответника е гаранционнообезпечителна и производна от тази на лицето, на което е възложил извършването на някаква работа. Доколкото К.А.Т. не се доказва да е изрекъл твърдените думи, нито те да имат обиден характер, то и е изключено същият да носи отговорност за причинени на ищеца вреди от тази статия, а неналичието на състава по чл. 45, ал. 1 ЗЗД не може да ангажира и отговорността на самия ответник по чл. 49 ЗЗД, като предявеният срещу него иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и явяването на негов представител в две от три проведени съдебни заседания.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „****, офис 3, чрез адв. Д. К. З., срещу Главна дирекция „Н.п.“, с адрес гр. София, бул.

****, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от изказване на директора на Главна дирекция „Н.п.“ - К.А.Т., отразено във „Ф.н.“ на 31.07.2014 год., в което същият е назовавал ищеца с името „к.“, наричал го „бандит“, твърдял, че ищецът бил покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц.Ц. и бившия главен секретар на МВР К.Т..

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „****, офис 3, чрез адв. Д. К. З., да заплати на Главна дирекция „Н.п.“, с адрес гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4