Решение № 358 от 17.10.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Костинброд, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100900 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

124 ал. 1 от ГПК.

Ищцата К. С. Б., ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес : гр. С. е предявила против А. Й. В., ЕГН ********** от гр. С. / уточнен адрес с допълнителна молба вх. № 5470 / 15.11.2023 г. - л. 23 / иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

В исковата молба е изложено, че по силата на постигната съдебна спогодба в Протокол от 26.11.1980 г. постановена по гр. д. № 346 / 1980 г. по описа на КРС ищцата е призната за собственичка на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо имот пл. № 1060 от кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и К. Н..

Ищцата сочи още, че след като се опитал а да извади скица на имота в О. Г. се установило, че имотът се водел на друго лице и с оглед изясняване на проблема същата е подала заявление вх. № 94 – К – 74 / 13.07.2023 г. за отразяване на имота в кадастралните планове.

С писмо изх. № 08 – 00 – 1285 / 02.10.2023 г.подписано от ВрИД кмет на гр.

Г. й било отговорено, че кметът приема, че е налице спор за материално право 1 относно собствения й имот, след като ответницата е подала възражение.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо имот пл. № 1060 от кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи :

АПК, И. К., Г. Т. и К. Н.. Претендират се направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва така предявения иск, същата сочи, че процесният имот попада в УПИ XXIV – 1719 по действащия и регулационния план на гр. Г., който имот е собственост на ответницата, останал по наследство от нейния баща Й. Р. В.. Същата подробно излага доводите си, като сочи още, че по силата на Договор за доброволна делба / Акт № 87, том III, рег. № 4004 от 14.11.2013 г. / новосъздадените урегулирани поземлени имоти / ПИ / са поделени между наследниците на Й. Р.

В., като УПИ XXIV – 1719 попада в дял на ответницата, която владее имотът от 1993 г. и е заплащала данъци.

Ищцата редовно призована за съдебно заседание явява се лично и се представлява от упълномощеният си защитник адв. В. Т. – П. – САК, която поддържа така предявеният иск, като излага подробно доводите си в съдебно заседание и в представените писмени бележки.

Ответницата редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. Б. Д. – САК, който оспорва така предявения иск, като излага подробно доводите си.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди във връзка с доводите изложени от ищците и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

От приложения по делото заверен препис от нотариален акт № 186, том I, дело № 107 / 1980 г. се установява, че А. С. Д., К. С. Б. и В. С. В. са признати за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот : празно място с площ от 943.00 кв. м., съставляващо имот пл. № 1060 в кв. 51 по плана на гр. Г., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и К. Н..

От приложеният като доказателство към делото заверен препис от спогодба постигната с Протокол от 26.11.1980 г. постановена по гр. д. № 346 / 2

1980 г. по описа на КРС е видно, че ищцата е призната за собственичка на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо имот пл. № 1060 от кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и К. Н..

От представеното писмо изх. № 0800 – 1288 / 02.10.2023 г. издадено от О. Г. е видно, че с оглед постъпило възражение от страна на ответницата с вх.

№ 94 – А – 182 / 20.09.2023 г. ищцата е уведомена, че преписката за изменение на кадастралния план на гр. Г. в кв. 105, засягащо ПИ с пл. № 1719 и нов ПИ с пл. № 2064 по заявление на ищцата с вх. № 94 – К – 74 / 13.07.2023 г. се прекратява, поради наличие на спор за материално право.

От представената по делото декларация вх. № 148 / 1998 г. / л. 140 – 147 / от страна на ищцата е видно, че същата не е индивидуализирала имота, посочила е само земя в гр. Г.. А по – късно е приложен заверен препис от декларация вх. № 7304001585 / 14.11.2023 г. / л. 148 и сл. /, която е подадена вече при висящо производство.

От представената по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно чл. 16 ал. 3 ЗКИР / л. 209 / е видно, че площта на имот 1060, кв. 51 по архивен план е 2 280 кв. м.,като част от имота 1060, кв. 51 попадаща в УПИ XXIV – 1719, кв. 105 е с площ 943 кв. м.

От представените по делото доказателства от страна на ответницата се установи, че съгласно Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., същата е възстановила правото на собственост на н – ците на Й. Р. В. в съществуващи / възстановими / стари реални граници на следните имоти / подробно посочени / между които и : нива с площ 2 410 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Г. в местността / квартал / „Шлямино“, имот № 1719.

От приложеното удостоверение за наследници с изх. № РОБ23 – УГ51 – 5946 / 20.12.2023 г. издадено от Столична О., район „Оборище“ е видно, че Й.

Р. В. е починал на 05.03.1982 г., Акт за смърт № 0343 / 05.03.1982 г. и е оставил следните наследници : М. К. В.а – съпруга, починала, А. Й. В. – дъщеря и К. Й. О. – дъщеря, починала.

От приложения като доказателство заверен препис от Договор за доброволна делба / Акт № 87, том III, рег. № 4004 от 14.11.2013 г. / новосъздадените урегулирани поземлени имоти / ПИ / са поделени между наследниците на Й. Р.

3

В., като УПИ XXIV – 1719 попада в дял на ответницата, която владее имотът от 1993 г. и е заплащала данъци.

От приложеното Удостоверение № 08 .00 – 159 / 02.02.2024 г. / л. 134 – 135 / издадено от О. Г. се установява, че от името на ответницата и К. Й. О. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7304000357 / 28.02.2013 г , в която собственият им имот с пл. № 1719 от кв. 105, с площ 2 410 кв. м. е ясно индивидуализиран в съответствие с Решението № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г. и Заповедта за попълване на кадастралния план от 1995 г., а след извършване на делбата по представения по делото договор за доброволна делба, ответницата е декларирала / декларация Вх. № ********** / 06.12.2013 г. / полученият от нея в индивидуална собственост недвижим имот, съставляващ Дял I от Договора за делба, а именно : УПИ XXIV – 1719.

По делото е приложен Проект за изменение на плана за регулация за образуване на нови УПИ XXIV – 1719 и УПИ XXV – 1719 от кв. 105 в имот отреждане и създаване на задънена улица от О.Т.650а до О.Т. 650б по плана на гр. Г. / към който са приложени обяснителна записка, скица – проект на регулационния план, документи за собственост и удостоверения за проектанска правоспособност /.

В представената от ищцата реституционна преписка с № 2012 / 1992 г. на ОПК – гр. Г. е приложен констативен протокол от 09.08.1993 г. / л. 191 / съставен от К. Вл. М., специалист ТСУ при О. Г., за установяване по искане на ответницата и собственик на съседен имот / пл. № 1718 / на непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, с който протокол се удостоверява заснемането на съществуващи на място граници на имоти с пл. № 1227, 1718 и 1719, означени в скица – графична част на протокола / стр. 2 /. От приложената скица е видно, че новозаснетият имот с пл. № 1719, реституиран с Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., е бил част от много по – големия имот с пл. № 1227 по кадастралния план от 1984 г. В този бивш имот с пл. № 1227 попада и процесната спорна част от настоящия УПИ XXIV – 1719.

Съдът не кредитира показанията на свид. Т. Д. С., тъй като в показанията си свидетелката нито описа процесният имот, нито посочи неговите граници по ясен и категоричен начин. Също така в показанията се установява противоречия, отначало свидетелката посочи, че мястото е 4 оградено отдавна, а впоследствие посочи, че е посещавала мястото преди една – две години и тогава не е било оградено.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел П. Л. Б., който е категоричен при неговите посещения на имота никога не е имало следа от отработване на земята. Според показанията му мястото е обрасло с храсти и никога не е било поддържано и косено.

При гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищцата по делото е предявила иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

По категоричен начин от приложеното копие от разписен лист от 1993 г. / л. 196 – гърба / е видно, че целия имот пл. № 1227 е записан на ОбНС. Това обстоятелство поставя под сериозно съмнение твърдението на ищцата, че поне от 1984 г. , когато влиза в сила заповедта за одобряване на нов кадастрален и регулационен план за гр. Г., тя е собственик именно на имот с пл. № 1060 от кв. 51 по кадастралния план на града от 1958 г. Такъв имот с приемането на новите планове през 1984 г. не съществува.

Съдът намира, че правото на собственост на А. Й. В. върху УПИ XXIV – 1719, в който най вероятно попада процесния имот с пл. № 1060 от кв. 51 по плана на гр. Г.“ е доказано по делото съгласно приложените доказателства, а именно : Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г. и останалите доказателства, приложени по реституционната преписка / Удостоверение № 550 / 1945 г. / л. 190 / на Г.ко селско общинско управление, констативен протокол от 09.08.1993 г. съставен от К. Вл. М., специалист ТСУ при О. Г. и скица към него /, удостоверение за н – ци на Й. В., скица № 309 / 05.08.1995 г. на ОНС – Г. с удостоверяване на ОПК – Г. за идентичност на имота по скицата с реституирания имот, Удостоверение изх. № АБ – 235 / 18.10.2013 г. на О. Г. и скица № 302 / 05.08.2013 г. и с договор за делба / Акт № 87, том III, рег. № 4004 от 14.11.2013 г. /.

Съдът споделя доводите на ответницата, че Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г. има конститутивно действие и с влизането си в сила е породило предвидените в закона правни последици, а именно наследниците на Й. Р. В. са станали собственици на посочените в него 5 недвижими имоти – в случая на нанесения в кадастралния план от 1984 г имот с пл. № 1719.

Съдът намира за процесуално недопустимо оспорването от страна на ищцата по реда на чл. 193 от ГПК на представеното от ответницата Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., тъй като по този ред се оспорват удостоверителни документи, а от друга страна не бяха предприети действия за установяване на неистинността на документа. Също така ищцата оспори и други официални удостоверителни документи, изходящи от О. Г., но в същото време самата ищца представи част от тези документи, като част от реституционната преписка и преписката по допълване на кадастралния план / представени в съдебно заседание на 14.05.2024 г. /.

Съдът намира, за неоснователни възраженията на ищцата за нередовност на проведените процедури по нанасяне на реституирания имот в кадастралния план през 1993 г. и изменението на регулационния план на гр. Г. през 2013 г., тъй като не й било надлежно съобщено за исканите изменения.

От събраните доказателства по делото е видно, че през 1993 г. е била проведена процедура по нанасяне на кадастралния план на гр. Г. на реституирания имот. Лично длъжностното лице К. Вл. М., специалист ТСУ при О. Г. в констативния протокол от 08.08.1993 г. е отразил на място границите на имота и ги е нанесъл в графичната част на акта, т. е. при извършеното на място заснемане на границите на новообразувания имот длъжностното лице фактически не е установило това същото място да има ясни белези за граници на друг имот. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че още през 1984 г. при създаването на новия кадастрален план, процесната част от територията е била включена в общ имот пл. № 1227, целият предвиден за залесителен пояс и който в разписния лист е записан на ОбНС, т. е. като държавен с оглед действащото към съответния момент обективно право.