Решение № 623 от 12.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4971 от 14.08.2020г., постановено по гр. дело №11608/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21-ви състав, е отхвърлен предявения от П. С. П. срещу ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА на ФИНАНСИТЕ, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 000 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради изявления на служители на Министерство на вътрешните работи, в средствата за масова информация на 14.03.2014г. и 26.11.2015г., съдържащи твърдения за клевети и набедяване в извършено престъпление, и за заплащане на мораторна лихва в размер на 986 848 лева от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане.

Постъпила е въззивна жалба от П. С. П., с която се обжалва съдебно решение № 4971 от 14.08.2020г., постановено по гр. дело №11608/2018 г. по описа на СГС, І-во ГО, 21-ви състав, изцяло.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваното решение. Сочи, че съдът не е съобразил, че изявленията на длъжностно лице, обвързват институцията, чийто представител е, в случая МВР. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата: следвало е да бъде назначена психологическа експертиза от първоинстанционния съд, чрез която да се установи как се е отразило 1 клеветническото изявление, направено от длъжностното лице върху психиката на ищеца. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства, от които се установява, как изявленията на длъжностното лице са се отразили на психиката на ищеца.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, ответните страни не са взели становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба на

П.

П. е

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от П. С. П. срещу МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и срещу ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана о т МИНИСТЪРА на ФИНАНСИТЕ , с който се претендира солидарно осъждане на двамата ответници общо за сумата от 2 000 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от противоправните действия–изявления на служители на МВР в средствата за масова информация на 14.03.2014г. и 26.11.2015г., с които се клевети и се набедява ищецът в извършването на престъпление и за заплащане на сумата 2 от 986 848 лева, съставляваща за забава от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане.

По иска, предявен срещу МВР, първоинстанционният съд е постановил решение №7437/04.11.2019г., с което е искът е отхвърлен. В тази част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

С решение №7437 от

04.11.2019г., първоинстанционният съд е прекратил производството по иска, предявен срещу ДЪРЖАВАТА. С определение №1128/08.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№979/2020 г. по описа на САС, решението в прекратителната му част е отменено и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на иска по същество.

В изпълнение указанията на САС, е постановено обжалваното решение №4971 от 14.08.2020 г. по гр. дело №11608/2018 г. по описа на СГС, ГО, 21ви състав, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 000 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от изявления на служители на МВР, в средствата за масова информация на 14.03.2014г. и 26.11.2015г., с твърдения за клевети и набедяване в извършено престъпление.Отхвърлена е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 986 848 лева от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.

Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства: разпитан е свидетеля Г. В., чрез които ищецът цели да установи претърпените от него неимуществени вреди от направеното изявление на служители на МВР в средствата за масова информация. Свидетелят познава ищеца от Ловешкия затвор, където прекарали около три години заедно в една килия. Свидетелят има лични впечатления и установява с показанията си, че П. П. изключително трудно е понасял написаното за него във вестници, в разпечатки от интернет, които получавал от адвоката си. Ищецът смятал, че информацията в съответните медии била изнасяна от служители на МВР и на Прокуратурата, които целели да прикрият и оправдаят свои неправомерни действия.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля 3

Г. В..

В случая, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от разгласяване на неверни, клеветнически твърдения в средства за масова информация - две телевизионни предавания, а именно:

На 14.03.2014г. в предаването по Нова Телевизия „Часът на Милен Цветков" при включване по телефона на репортера М. С., присъствала на пресконференцията на Главния секретар на МВР, която съобщава за предаването следното: „Това, което С. Л. обясни, че последният сигнал, който явно...не мога да си обясня..., вероятно е звучал най-сериозно, че ще започне да стреля по децата, е подаден на 12 март и на 13-ти вече е взето решението за тази операция. Иначе сигнали многократно са подавани.

Доколкото разбирам, до стрелба се е стигало и в предишни години и не е правено нищо по въпроса“. Ищецът твърди, че с тези твърдения Главният секретар на МВР клевети и набеждава ищеца в извършено тежко криминално престъпление, а именно стрелба по деца;

На 26.11.2015г. в предаването по БТВ „Тази сутрин" с водещ А. Х. гостува вътрешният министър Р. Б., която заявява следното: „Имаме един случай, който в днешната ситуация би бил тълкуван като тероризъм, защото...

Х.: То се е действало все едно отиваш да хванеш терорист. Б.: Защото, извинявайте, тоя човек е заплашвал училище, деца, и е стрелял по тях преди това.“

От цитираните изявления и в двете предавания, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди - притеснение, безпокойство, стрес, липса на желание за живот.

От правна страна: Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция, по следните съображения:

Съобразявайки разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България, установяваща основното начало, че ДЪРЖАВАТА отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия, респ. бездействия на нейни органи или длъжностни лица, настоящият съдебен състав намира,че ищецът е материално правно легитимиран да предяви настоящият иск.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия. И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип "не вреди другиму".

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционнообезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.10.1958 г.

В този смисъл за да бъде осъществен фактически състав на чл. 49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен този на чл. 45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия.

В т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, е разяснено, че по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В случая ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, няма качеството на възложител на работата нито на служителите на МВР, в т.ч. Главния секретар на МВР и Министъра на МВР, нито на сочените в исковата молба физически лица, т.к. пряко не им предоставя изпълнение на властнически функции, дейности и правомощия. Единият от елементите на ФС на разп. на чл.49 от ЗЗД не е изпълнен.

Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на 5 деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че не е установено противоправно поведение на длъжностно лице, което да е предприето въпреки установена в закона забрана за неговото извършване или съответно противоправно бездействие при законово задължение за предприемане на съответното действие.

Още повече, че изявленията, направени в предаването на 14.03.2014г. са основани на доказани факти и не съдържат неверни обстоятелства, позорящи личността и достойнството на ищеца.

Изявленията, направени в предаването на 25.11.2015г. са направени след постановяване на присъда от компетентния съд, и са основани само на обстоятелства, приети за доказани с присъдата, т.е. тези изявления отново не биха могли да имат неверен или клеветнически характер. Субективното възприемане от ищеца на отделните твърдения на длъжностни лица, основани на верни факти и обстоятелства, е възможно да доведе до търпени от него неимуществени вреди, за които свидетелства свидетеля ВЪЛЕВ, но това е ирелевантно доколкото не са твърдени от длъжностните лица неверни и/или подвеждащи факти и обстоятелства.

При условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не бяха доказани всички елементи на фактическия състав на разп. на чл. чл.49 и чл. 45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ДЪРЖАВАТА.

Предвид изложеното, предявеният срещу ДЪРЖАВАТА, иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен. Предвид изхода по главния иск, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихви.