Акт от 29.11.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

29.11.2019 г. номер .................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд на 29 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1924/2019 г. по описа на РС - Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на А.В.Х., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № ***от ***г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на А.В.Х. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателят А.В.Х. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени така наложеното му наказание, като неправилно.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия ***г., съставен от **** М.А.Х. ***.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН, а именно:

На 09.08.2019 г. в 16:47 часа, в ***до номер *** с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва следното:

Управлява горепосочения автомобил, който е служебно дерегистриран на 27.12.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал.

5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно който според чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното !!!

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

В настоящия случай, не се доказа от страна на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение !!!

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени !!!

В АУАН-а ***М.А.Х. е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът констатира, че в АУАН и в

НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна наредба.

Това е Наредба №I-45 от

24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.

В посочената наредба са уредени три вида регистрационни табели – постоянни, временни и транзитни, като са уредени случаите, в които те се издават и символите, които съдържат.

В процесното

НП е посочено, че жалбоподателят се е движел с автомобил, който е служебно дерегистриран съгласно чл. 143, ал. 5 от ЗДвП.

В чл.140, ал.1 ЗДвП, обаче, не се съдържа директна забрана за движение по пътищата на ППС, който е служебно дерегистриран по чл. 143, ал. 5 от ЗДвП !!!

Забраната се отнася единствено до нерегистрираните ППС и до тези, които са регистрирани, но нямат поставени регистрационни табели !!!

Следователно, нарушението е следвало да бъде подведено словесно под една от двете форми, като се уточни вида на използваните табели (временни или транзитни) и се укаже по какъв начин валидността на табелите влияе на регистрацията на превозното средство.

Административно- наказателното производство е много формален и буквален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание !!!

Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и прецизирана от административно наказващия орган правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с ДВ бр.11 от 31.01.2017г. цитираната норма е допълнена/, на жалбоподателя е вменено различно от констатираното с акта адмиминистративно деяние, а именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано, т.е., че е липсвала каквото и да е регистрация при констатирана с акта – автомобилът е служебно дерегистриран !?!?

Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво адмиминстративно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6bc9194-4ae7-4192-a43c-eedbadb9a0a1