Решение № 11 от 11.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кюстендил, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. ***ова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. ***ова Въззивно гражданско дело № 20231500500424 по описа за 2023 година

Адвокат Ю. С. в качеството на пълномощник на Е. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 10, В. В. З., ЕГН: **********, гр. Дупница, ул. „***“ № 4, Г. Й. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „***“, бл. 5, ет. 3, ап. 7, и С. Й.

З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. 69, вх. Б, ет. 6, ап. 35 обжалва Решение № 367 от 28.07.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 250/2023 г. по описа на същия съд, с което районният съд е отхвърлил иска на въззивниците срещу В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Баланово, общ. Дупница, обл. Кюстендил, Ю. К.

Ш., ЕГН: **********, и И. С. Ш., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Дупница, ул.

„***“ № 42 с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/6 идеална част от Поземлен имот с планоснимачен № 177, с площ от 841 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 10-21, УПИ VІІІ-446, УПИ V-178, УПИ VІ-179, за който е отреден УПИ IV-177, в кв. 9 по регулационния план с. Баланово, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ за УПИ от 875 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от имота.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и по точно за неговата необоснованост, изразяващо се в невярно обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели и по този начин за обосноваване на извод на съда за придобИ.е от страна на ответниците на процесния имот по давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск, както и да им се присъдят сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба като се 1 оспорват твърденията, изложени в нея. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за настоящата инстанция.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. С. З., В. В.

З., Г. Й. З. и С. Й. З. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/6 идеална част от Поземлен имот с планоснимачен № 177, с площ от 841 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 10-21, УПИ VІІІ-446, УПИ V-178, УПИ VІ-179, за който е отреден УПИ IV-177, в кв. 9 по регулационния план с. Баланово, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ за УПИ от 875 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от имота.

С обжалваното решение районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че от представените по делото доказателства се установявало, че ищците са собственици по наследство на по 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, но разглеждайки наведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност е приел, че от показанията на разпитаните свидетели се доказвало, че са владели процесния имот постоянно, непрекъснато, явно и спокойно в продължение на повече от десет години преди ответницата Ш. да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд относно преценката за правилността на обжалваното решение е ограничен от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, както и дали при постановяването му са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Спорът във въззивното производство касае твърдението на ответниците, че са придобили процесния имот на основание давностно владение и наследство, като основният довод на въззивниците е, че неправилно са обсъдени от районен съд показанията на разпитаните по делото свидетели, което е довело и до неправилния извод на съда, че ответниците са придобили имота по давност. В тази връзка следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че ответниците упражняват фактическата власт за себе си.

В настоящия случай ответниците обосновават правото си на собственост върху процесния имот на основание давностно владение и наследство от родителите на Ю.

Ш.- В. И.ова С. и ***

Съдът намира, че твърдението на ответниците, че дядото на Ю. Ш.- И. ***ов З. до неговата смърт през 1987 г., след това нейните родители до тяхната смърт през 2005 г. и 2012 г., а след това ответниците до момента на прехвърляне на имота са ползвали и владеели имота е недоказано.

2

По делото е представен Нотариален акт № 7, том III, peг. № 5089, дело № 379/15.10.2021г. на нотариус ***, с рег № 731 на НК, от който е видно, че Ю. *** е призната за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение. Относно установяване на факта на осъществено владение върху процесния имот, по делото са разпитани свидетели.

Свидетелка *** сочи, че ищците са наследили процесния имот от общия наследодател на страните по делото ***, който е имал пет деца: ***- наследодател на ответницата Ю. Ш.- нейн прадядо, Г.-[1]дядото на ищцата *** З. и брат й *** З., *** на които разделил имотите си. Свидетелката заявява, че знае парцела, за който се води делото и той граничи с имот, в който е построена къща на ***.

Свид. *** твърди, че С., *** и Е. имат парцел в с. Баланово от около 900 кв. м., че техният парцел граничи с имот на И. З., чиято дъщеря В. С. е в парцела и има къща, а Ю. е дъщеря на *** и на В.. Свидетелката сочи, че двата парцела са били оградени с тухлена ограда до половината, а другата половина с мрежа. Според свидетелката оградата е била до миналата година (2022 г.), когато е дошло едно момче да чисти имота по искане на Ю. и И. Ш.. Свидетелката твърди, че познава Ю. и И. Ш., но не ги е виждала да работят този парцел, познава родителите на ответницата, но не знае те да се ползвали парцела.

Свид. И.ка *** сочи, че имотът на Ю. е над декар и в него има къща. Според свидетелката имотът за който е спорът е имал ограда, но до плевнята е имало врата, през която се е влизало в съседния имот. Когато е била там бабата и дядото на ответницата, а след тяхната смърт майка й и баща й са садели зеленчукова градина.

Свидетелката заявява също така, че ответниците са изчистили имота и всяка събота и неделя, а лятото три месеца ползват и двата имота- садели картофи, царевица в съседния имот, а където била къщата отглеждали кокошки.

Свид. ***, който е кмет на с. Баланово, заявява, че според него процесният имот е на Ю. и семейството й, защото те го ползвали. Свидетелят твърди, че мястото е било обрасло с трева и преди 4-5 години са го почистили, за да го ползват като зеленчукова градина. Преди това имотът се е ползвал от нейните родители *** и В.. Свидетелят твърди, че съседният имот на имота на Ю. е гола земя, заграден с т*** мрежа, но е имало вратичка между двата имота и Ю. е имала достъп до този имот. Свидетелят смята, че имота е на Ш. понеже не е виждал никой от ищците в имота.

От доказателствата по делото не се установява, както наследодателите на ответницата Ю. Шилегарова, така и самата тя да са осъществявали владение върху процесния имот. По делото няма спор, че страните имат общ наследодател- ***, като ищците са наследници на сина му Г., а ответниците- на сина му ***- чиито син е И.

***ов З. -дядо на ответницата. Видно от удостоверения за наследници № 5992/27.09.2022 г. и № 7252/02.12.2022г. ищцата Е. С. З. е дъщеря на *** Г.ев З., починал на 30.05.1981 г., а ищецът В. В. З. е негов внук (син на *** ***ов З., починал на 01.10.2016 г.). Ищците Г. Й. З. и С. Й. З. са наследници по закон (синове) на *** Г.ев З., починал на 16.09.1999 г. От удостоверения за наследници № 33/08.04.2021 г. и № 32/08.04.2021 г. се установява, че *** починал на 15.12.2012 г. е баща на ответницата Ю. Ш., а В. И.ова З., починала на 18.04.2005г., е нейна майка. И. ***ов З., починал на 01.07.1987 г. е дядо на Ю. Ш. по майчина линия.

Видно от Нотариален акт № 5, том I, дело № 6/10.01.1979 г. *** Г.ев З., *** Г.ев З. и *** Г.ева *** са признати за собственици по наследство и давност на незастроено дворно място, образуващо парцел IV-177, в кв. 9 по регулационния план на с.

Баланово, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 871 кв.м.

С Нотариален акт № 137, том I, дело № 331/1986г. *** Г.ева *** е дарила на *** ***ов З. собствената си 1/3 ид. част от парцел IV-177, в кв. 9 по регулационния план на с.

Баланово, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 875 кв.м.

Ш. по майчина линия. Видно от представено по делото Решение от 20.12.1968 г., постановено по дело № 390/1968г. на Станке Димитровски народен съд ***/баща на 3 ответницата Ю. Ш./, И. ***ов З. /дядо на Ю. Ш./ и В. И.ова З. /майка на Ю. Ш./ са осъдени да предадат на наследниците на Г. З., а именно на *** З. /негова съпруга/, и на неговите деца *** Г.ев З., *** Г.ев З. и *** Г.ева З. част от Парцел XV, в кв.45 по плана на с. Баланово, с площ от 871 кв.м. От заключението на съдебно- техническата експертиза безспорно се установява, че УПИ ІV-177, в кв. 9 по регулационния план на с.Баланово, общ.Дупница, с площ от 875 кв.м. попада в границите на /припокрива се с/ парцел № ХV-538 в квартал 45 по регулационния план от 1923г., предмет на решението на Станкедимитровски народен съд. От тези доказателства, които не са и оспорени от ответниците, може да се направи безспорен и категорпичен извод, че ищците са собственици на посочените в исковата молба идеални части от процесния имот- по 1/6 ид.ч. Предвид на тези писмени доказателства няма как да се приеме, че наследодателите на ответницата Ю. Ш. са осъществявали владение до 1986 г. Няма данни за това и в показанията на свидетелите, като съдът приема, че единствено свид.

*** твърди, че бабата и дядото на ответницата Ш. са обработвали земята, но те не сочат в какви действия конкретно са извършвали и в кой период.

От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, че ответниците и наследодателите на Ю. Ш. необезпокоявано да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и да са отблъсквали техни владелчески действия в определения от закона срок. Никой от тях не сочи за извършвани действия от страна на ответниците и на техните наследодатели, с които да са демонстрирали пред ищците по категоричен начин намерението си да своят процесния имот. Вярно е, че свидетелите *** и *** сочат, че ответницата Ш. и нейните родители са обработвали имота- садели са картофи, царевица, но този факт сам по себе си не доказва установяване на владение върху притежаваните от ищците идеални части от имота, тъй като тези действия не са били свързани с ясно и категорично демонстриране на владелчески намерения от страна на ответниците. Действително от показанията на свидетелите не се установява по категоричен начин ищците да са обработвали процесния имот, но следва да се има предвид, че правото на собственост върху даден имот не се загубва от факта на неговото неползване, а то може да бъде загубено само ако трето лице придобие имота на деривативно или оригинерно придобивно основание или собственикът се откаже в предвидения в закона ред.