Решение № 205 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501800 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. В. Д. и И. И. Д., чрез пълномощника им адв. Рамадан Нуретин от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 166 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 651/2022 г. на Районен съд – Карнобат, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 205 от 07.09.2023 г., постановено по същото дело, с което е разпределено реалното ползване между въззивниците Р. В. Д. и И. И. Д. и въззиваемите Н. П. Д. и М. П. Д., на съсобствения им недвижим имот: дворно място, цялото с площ 348 кв. м, представляващо УПИ XI-499, кв. 44 по подробния устройствен план на гр.

Карнобат, при граници: изток – УПИ II-520 и УПИ III-519, запад – улица, север – УПИ I-521 и юг – УПИ Х-500, с площ 348 кв.м., с административен адрес: гр.*** ул.*** № *, както следва: 1/2 ид. ч. на Р. В. Д. и И. И. Д., равняващи се на 70,55 кв.м. от свободното пространство в имота, оцветени в жълт цвят на Приложение № 2 от допълнителната експертиза на л. 78 от първоинстанционното дело, и 1/2 ид. ч. за Н. П. Д. и М. П. Д., равняващи се на 70,55 кв.м. от свободното пространство в имота, оцветени в зелен цвят на приложението, като съдът е определил, че общата част, равняваща се на 44,57 кв. м. от свободното пространство, ще се ползва общо от страните съгласно посоченото в приложението.

Р. В. Д. и И. И. Д. са подали и въззивна жалба срещу Решение № 205 от 07.09.2023 г. С решението са разменени цветове, които служат за означение 1 на частите на страните в Приложение № 2 към експертизата. Прието е, че жълтият цвят служи за означение на площта на ищците, а зеленият за ответниците.

Във въззивната жалба срещу основното решение се твърди, че съдът е разменил цветовете на схемата, като е постановил всяка от страните да ползва гаража, построен от другата. Сочи се, че в Приложение № 2 към експертизата съдът правилно е включил в разпределението на дворното място и площта под незаконно изградените постройки на страните, но не е отчел, че наймалката от тях е изградена от въззивниците, поради което е следвало да попадне в тяхната част. Въззивниците считат Приложение № 3 към експертизата за частично неправилно, защото в площта за разпределение са включени и гаражите, които са законно изградени.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивниците поддържат, че разпределението следва да се извърши съобразно Приложение № 3 към експертизата, с който се разпределя както площта под законните, така и незаконните сгради. Сочи се, че този вариант е законосъобразен и разумен, тъй като ще е налице реално ползване съобразно квотите в съсобствеността. Претендират се разноски.

Въззиваемите Н. П. Д. и М. П. Д. са подали отговор на въззивната жалба чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова от Адвокатска колегия – Бургас, в който излагат, че съдът правилно е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка, а именно размяна на цветове на схемата. Считат, че съдът е съобразил материалния закон и трайната съдебна практика, че на разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен, извън усвоената за законно построени сгради в имота.

Съобразени били и квотите на страните в съсобствеността.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите застъпват, че вариантът, предложен от въззивниците, не отчита материалните права на страните. Считат, че районният съд е извършил правилно разпределение съобразно Приложение № 2 към експертизата, поради което молят решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК се сочи, че не е налице очевидна фактическа грешка, защото не е имало разминаване между мотивите и диспозитива на решението по отношение на площите, разпределени за ползване между страните. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част.

Въззиваемите са подали отговор и на тази въззивна жалба, в който излагат, че съдът е възприел изцяло варианта от Приложение № 2 към експертизата, включително цветовете, използвани от вещите лица за означаване на всяка от страните. Изтъква се, че в мотивите си съдът е посочил, че разпределението по Приложение № 2 е съобразно със законните постройки в имота – жилищната сграда, постройките индивидуална собственост на ищците (гараж от 15,00 кв. м. в югоизточната част на имота) и на ответниците (гараж от 32,50 кв. м. в източната част на имота). Иска се решението да бъде потвърдено.

2

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първо ще бъде разгледана жалбата срещу основното решение, а след това – жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК.

По въззивната жалба срещу основното решение:

По делото не е спорно, а и се установява от приложените нотариални актове (л. 6 и л. 20 от първоинстанционното дело), че страните са собственици на самостоятелни етажи от двуетажна жилищна сграда в гр.

Карнобат, която е построена в УПИ XI-499, кв. 44 от действащия застроителен и регулационен план на града. Тъй като страните са придобили и идеални части от дворното място, то е станало обща част към жилищната сграда на основание чл. 38, ал. 1 ЗС, но не цялото, а само частите, които са предназначени за общо ползване. Останалата част от дворно място е съсобствена между собствениците на терена и като такава ползването върху нея може да се разпределя по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Вж. в този смисъл Определение № 30 от 20.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 498/2009 г., I г. о.

Отделно в случая са налице само двама етажни собственици, поради което е невъзможно да се образува мнозинство за управление на общата вещ. В този случай съдебната практика допуска да се разпредели ползването на общите части на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Вж. Определение № 294/05.07.2010 г. по ч.гр.д. № 283/2010 г. на ВКС, II г.о.

Страните не спорят, че всяка от тях притежава законни и незаконни постройки в дворното място. Въззивниците Р. В. Д. и И. И. Д. притежават законно изграден гараж със застроена площ от 15,00 кв.м., а въззиваемите – законно изграден гараж с площ от 32,58 кв. м. Въззивниците притежават и една незаконно изградена постройка с площ от 12,91 кв. м., а въззиваемите – две незаконно изградени постройки с площ от 27,66 кв. м. и 3,83 кв. м.

Площите и разположението на постройките се установява от Приложение № 1 към съдебно-техническата експертиза, изготвена в първоинстанционното производство.

Страните не спорят, че всяка от тях трябва да има общ достъп до водомерната шахта, където са монтирани два водомера за жилищата, разположени на първия и втория етаж от сградата. Тази шахта се намира в частта, понастоящем обитавана от ищците. Страните са съгласни с предложения от вещото лице вариант по Приложение № 2 и 3 от съдебно3 техническата експертиза, която предвижда обособяване на общи чати около цялата сграда и водомерната шахта с площ от 44,57 кв. м., през която да преминават свободно и двете страни. Първоначалният вариант по Приложение № 1 (л. 62 от първоинстанционното дело) към експертизата не може да бъде съобразен, тъй като в него не е предвидена прилежаща площ около сградата.

Спорен въпрос между страните е дали при разделяне на свободната площ на имота следва да се вземат предвид законно построените гаражи или не. В съдебната практика няма съмнение, че площта под сградата в режим на етажна собственост не следва да се разпределя в производството по чл. 32, ал.

2 ЗС. Приема се също, че не следва да се разпределя и площта под незаконно построените постройки (Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 897/12 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 51 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 764/12 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на ІІ г.о. и др.).

Относно другите законни постройки – индивидуална собственост на страните, в част от практиката на ВС и по-старата практика на ВКС се приема, че площта под законно изградените постройки подлежи на косвено разпределение, тъй като съсобственикът ползва дворното място и чрез постройката, която държи на основание правото си на собственост (Решение № 1739 от 30.09.1975 г. по гр. д. № 1161/1975 г. на ВС, I г. о., Определение № 77 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 1375/2009 г. на ВКС, II г. о.). В по-новата практика това виждане не намира упора именно във връзка с диференцирания режим, който се прилага към законните и незаконните постройки. За да бъде законно изградена една постройка в съсобствен имот, това трябва да е станало със съгласието на другия съсобственик (съсобственици) чрез учредяване на право на строеж. В Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 3267/2015 г. на ВКС, I г. о., Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о., и др. се приема, че правомощието на съсобственика, изградил сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за суперфициара правомощие да владее и да ползва застроената част (чл. 64 ЗС). Макар и да запазва съсобствения си характер (има се предвид дворното място), тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. Поради това в практиката е застъпено, че площта под законно изградените постройки, принадлежащи на единия от съсобствениците, следва да се изключи от разпределението на ползването. Настоящият съд споделя тази по-нова практика.

В случая едната страна разполага с двойно по-голям гараж, но това е следствие от законно реализирано право на строеж. Следва да се предпочете вариантът на разпределение в Приложение № 2 към експертизата (л. 78 от първоинстанционното дело), защото в него гаражите са изключени от разпределението и правата на страните са равни. Този вариант е съобразен и със собствеността върху незаконните постройки – предпочетеното от 4 въззивниците Приложение № 3 към експертизата (л. 79 от първоинстанционното дело) не може да се възприеме, защото в него една от незаконните постройки на въззиваемите (с площ от 3,83 кв. м.) е включена в площта на въззивниците.

Нужно е да се посочи, че разликите в действителните площи и тези по нотариален акт са обяснени от вещото лице в първоначалната експертиза (л.

61 от първоинстанционното дело).

Назначената във въззивното производство допълнителна техническа експертиза не спомогна за допълнително изясняване на делото, поради което е излишно да бъде коментирана.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК:

Жалбата е неоснователна. В основното решение е налице очевидна фактическа грешка – съдът е посочил, че ищците ще ползват площта, оцветена в зелено, а ответниците – площта, оцветена в жълто. Това не отговаря на волята на съда, която следва ясно от мотивите на решението, т.е. обратното е вярно. Поради това и решението по чл. 247 ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат само въззиваемите. Те са направила искане за присъждане на по 500 лв. – адвокатско възнаграждение за всеки въззиваем, както и 100 лв. – депозит за вещо лице във въззивното производство, заплатен от М. Д.. Налице са доказателства, че разноските действително са извършени, поради което искането следва да бъде уважено изцяло.