Решение № 131 от 07.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Разлог, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200102 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.С.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес *, с управител И.М.С., с/у НП №* oт 14.01.2025 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция от 2`200.00 лева.

С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Твърди се, че не е допуснал в строителен обект - Жил. сграда с магазини, в УПИ VII-2982, 2985, 2986 кв. 241А по плана на г.Б., лицето Ю.И.Б. да осъществява трудова дейност без наличието на трудово правоотношение. Заявява, че не само в деня на проверката, но и преди това, същият човек не е работил на този строителен обект за фирма „И.-С.“ЕООД, по никакъв начин. Твърди се, че Б. е бил накаран да посочи в декларацията, че работи на този строителен обект към „И.-С.“ЕООД, и така му е било казано да пише в декларацията от проверяващите органи. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, което е самостоятелно основание за отмяната му. Алтернативно, в случай че се установи нарушение на трудовото законодателство, счита, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Прави и второ алтернативно искане, да бъде намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция" в минимален размер, предвиден в закона.

В СЗ дружеството-жалбоподател - редовно призовано, не се явява законния представител.

Не се явява и упълномощения представител – адв. Б..

АНО - редовно призован, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата, взема становище по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, излага подробни доводи в писмени бележки. Претендира юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 09.10.2024 г., около 11:30 ч. е била извършена проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство от свидетелите А.Л.А.-Ч. – Н-к о-л АИПО при 1

Д„ИТ“-Б., и Б.Г.И. – Инсп. при Д„ИТ“-Б., на строителен обект - Жил. сграда с магазини, на етап - декофриране на 4-та ет. плоча, в УПИ VII - 2982, 2985, 2986, кв. 241А по плана на г.Б., изпълняван от „И.-С.“ЕООД, с адрес: *, с управител И.М.С.. В хода на проверката е констатирано, че „И.-С.“ЕООД-с.Л., в качеството му на ,,работодател" е допуснал на 09.10.2024 г. лицето Ю.И.Б., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Строителен работник", без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма ТД, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.

След приключване на проверката по раб. места, дружеството-жалбоподател е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б.. На 24.10.2024 г. при проверката по документи в Д“ИТ“-Б., е представена част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е и ТД №12/11.10.2024 г. сключен м/у дружеството и Ю.И.Б., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП, е регистриран на 11.10.2024 г. в 12:57 ч. след проверката по раб. места.

За извършената проверка е съставен протокол №* от 24.10.2024 г.

Вр. с констатациите била изпратена покана с изх. №*/24.10.2024 г. до дружеството жалбоподател, за съставяне на АУАН, получена на 30.10.2024 г. от упълномощен представител – Ф.С. /видно от обратна разписка приложена на л.29 от делото/.

Поради неявяване на законен или упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час - 31.10.2024 г. от 10:00 часа, АУАН №* от 31.10.2024 г. е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, в който констатациите от проверката били квалифицирани като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Посоченият АУАН е връчен лично на законния представител на дружеството – И.С. на 15.11.2024 г., който го е подписал без възражения.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок, пред НО не са постъпили писмени възражения с/у акта.

Санкционният орган разгледал възраженията на жалбоподателя с/у акта, но счел същите за неоснователни и на 14.01.2025 г., Директорът на Д„ИТ“-Б., е издал атакуваното НП №*, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ от 2`200.00 лева.

НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 07.02.2025 г., като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните писмени док-ства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителят А.-Ч., от показанията, на която се установява, че е извършена проверка на дружеството-жалбоподател. Свидетелят чрез показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на свидетеля И., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.

Посредством показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН.

Съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служ. си задължения.

Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като намират потвърждение в писмените док-ства по делото, които съдът също кредитира. Освен това липсват данни, свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.

В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от Ю.Б., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към този момент при определено раб.

2 място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация, Б. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен ТД с „И.-С.“ЕООД-с.Л. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството „09.01.2024 г.".

По делото е представен и приобщен ТД с №12 от 11.10.2024 г. сключен м/у „И.-С.“ЕООД, с ЕИК*, и Ю.И.Б..

Представена е и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП, от която е видно, че ТД с лицето е регистриран след извършената проверка в 12:57 ч. на 11.10.2024 г.

Като свидетел е разпитано и лицето Ю.И.Б.. Същият си спомня, че през м.10.2024 г. е бил на строителен обект в Б., понеже собственикът, И. го е поканил за тази работа. Заявява, че И. го е поканил, за да види обстановката за работа и дали ще му хареса, но не е работил това нещо, а се занимава с животновъдство. Сочи, че той си е говорил с И. лично. Твърди, че неговите работници му звъннали по телефона и го помолили само за 1 ден да отиде и те го завели до там. На обекта не е бил И.. Твърди, че за арматури и такива неща са го поканили.

Не си спомня към колко часа е отишъл на строителния обект. Заявява, че само погледнал и казал на шефа, че тази работа не му харесва. Неговите работници са сваляли нещо, декофрирали са, изваждали са пирони. Това е било на втория етаж. Имало е трима души, които са декофрирали. На другите етажи е имало и други работници. Заявява, че датата не си я спомня. Твърди, че на този обект не помни дали са дошли проверяващи, защото докато е бил там, след това е седнал долу на главната и си е говорел с познат човек от Б.. Заявява, че не е бил с раб. дрехи. Горе-долу е бил нормално облечен. Като е видял обстановката на обекта, се е отказал и докато стигне долу, защото е имал уговорка с 1 човек да се срещне и проверяващите са го срещнали отдолу. Заявява, че този ден не е пипал нищо и нищо не е пренасял. При предявяване на декларацията, свидетелят заявява, че почеркът е негов.

Заявява, че тази декларация я е попълнил същия ден, когато дошли проверяващите.

Проверяващите са му предоставили този документ. Св. сочи, че сам е попълнил този документ. Заявява, че на мястото на декларатор и на гърба подписите са негови. Заявява, че ТД не му е познат. Твърди, че на мястото на служител подписът не е негов. Сочи, че ТД с „И.-С.“не е сключвал. Твърди, че проверяващият, понеже той не е искал да пише, защото е бил за първи ден, го е принуждавал. Сочи, че на И. неговите работници, защото той не ги познава нито фирма, нито къде работи, защото е бил за първи ден и те го накарали да пиша какви заплати взимат. Сочи, че той за първи път вижда такъв документ и не може да си измисля от себе си да пише някакви работи лъжовни. Твърди, че го е карал 1 от неговите работници на И. и след това една жена възрастна му е викала: „напиши тука тази дата. Тука може да се подпишеш”. Сочи, че една възрастна жена е имало и тя го е принуждавала да пише. Викала му: „ето тука може да си напишеш името“. Св. Твърди, че той и е викал:

„извинявай, аз съм за първи ден и нямам сключен договор и осигуровки. Аз за първи ден дойдох да видя обстановката каква е“. Тя викала: „напиши си от кой град си“. Сочи, че той и е казал, че не иска да пиша и тя казала, че ако не пише ще извика полиция.

При анализа на показанията на свидетеля, съдът отчита че същият не твърди да са му давани указания от страна на проверяващите при попълване на декларацията по отношение на параметри на трудовото правоотношение - раб. място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение, а заявява само, че са му казали къде може да напише датата, името, къде може да се подпише и къде може да напише от кой град е. С оглед на което се опровергават твърденията в жалбата за опорочаване на проверката, както и твърденията, че проверяващите са му казали да пише в декларацията, че работи на този строителен обект.

Свидетелят не отрича подписа си в декларацията, също така заявява, че той сам е попълнил декларацията, като работниците на И. са му казали какво да пише, тъй като той не е знаел 3 нито фирмата, нито къде работи, защото е бил за първи ден и те са го накарали да пише какви заплати взимат. Предвид това, съдът счита, че следва да се кредитира с по-голяма доказателствена стойност попълнената декларация, отразяваща фактическото положение към момента на проверката, в която насока са и показанията на свидетелите на Д„ИТ“-Б..

Същевременно показанията на св. Б., по отношение на това, че този ден не е извършвал трудова дейност на този обект, че не е сключвал ТД с „И.-С.“, не са достатъчно убедителни и противоречат на показанията на другите двама свидетели, поради което настоящият съд. състав не ги кредитира в тази част.

Поради тези съображения съдът приема, че работникът Ю.И.Б. действително е извършвал трудова дейност в обекта без да му е бил предоставен сключен в писмена форма ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Дори и да се приеме евентуално лансираната от жалбоподателя теза за това, че Ю.Б. не е бил допуснат да осъществява трудова дейност на този строителен обект, като това е било буквално първия ден - преди два часа, в който това лице е започнало работа и той е отишъл там, за да види обстановката за работа и дали ще му хареса, то според Решение №360 от 08.10.2012 г. по гр. д. №1491/2011 г. на ВКС, под постъпване на работа по смисъла, вложен от законодателя, следва да се имат предвид всички проявни форми, свързани с правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, които могат и да не бъдат ограничени само до фактическото престиране на труд от работника или служителя. Това, по мнение на съда, означава, че може да включва и подготвителни действия за осъществяване на същинския раб. процес, изразяващи се в запознаване в това каква точно трудова функция ще изпълнява даден работник или служител.