Определение № 250 от 17.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Ловеч, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500087 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 1430/17.12.2024 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 932/2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника Г. С. Г..

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията по Договор за кредит № ***/ 12.04.2024 г., е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за 1 договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 1 734.47 лева, от които 1 000 лева предоставени на кредитополучателя и 743.47 лева - избрани от кредитополучателя застраховки. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В чл.10 е посочена общо дължимата сума от 3 831.44 лева, която включва размера на отпуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възраграждение – годишен лихвен процент от 51.13%.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.

Посочва, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Твърди, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при 2 изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и доколкото тази информация е налична в самия закон, кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Определя като неправилни и несъобразени с материалния закон твърденията на заповедния съд, че застрахователните премии следва да се включат при изчисление на ГПР.

Счита, че застрахователните премии не са част от разходите по кредита когато сключването на застраховка не е задължително за отпускане на кредита, като се позовава на Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Конкретизира извършени плащания и съответните погашения.

Моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1430/17.12.2024 г. по ч.гр.д. № 932/2024г., на PC-Троян и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Троян от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Г. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Черни Осъм, Ловешка област, Община Троян, ул. „Райнешка“ № 1, в качеството на кредитополучател за сумата 1 734.47 3 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/ 12.04.2024 година, договорна лихва в размер на 426.27 лева за периода 25.05.2024 година до 21.10.2024 година; обезщетение за забава в размер на 26.42 лева за периода от 25.05.2024 година до 12.11.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото - сумата 43.92 лева за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

На първо място, съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо.

Изявлението на кредитора, че поради настъпването на обективните предпоставки - спиране на плащането, е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и това е видно от приложените към заявлението писмени документи (писмо с обратна разписка).

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за 4 незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 12.11.2024 година; пълномощно за подписване на документи; договор за потребителски кредит; декларация; информация по чл.

324-327 от КЗ; ОУ за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; застраховка на кредитополучател; заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на уведомлението.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

С разпореждане № 1344/ 27.11.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 11.09.2024 година на заявителя.

Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 6574/09.12.2024 година (клеймо 11.12.2024 година), в установения тридневен срок, в която са изложени същите обстоятелства, сочени в заповедното производство. Развити са съображения относно това, че в ГПР не следва да се включват застраховки, тъй като са избрани от потребителя и не за задължително условие за сключване на договора. Твърди се, че по договора не са извършени погасявания.

С разпореждане № 1430/17.12.2024 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че в уточняващата молба не са отстранени констатираните нередовности, както и поради противоречие на искането със закона, добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и 5 становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница, каква част са договорна лихва и застрахователни премии, върху какво е начислена претендираната лихва за забава. При това положение с подадената молба констатираните нередовности не са отстранени. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези съображения Разпореждане № 1430/17.12.2024 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 932/2024 година, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 1430/17.12.2024 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 932/2024 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6