Решение № 686 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501095 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. К. Ц., чрез адв. Г.

Б., против решение №1050 от 10.03.2024 г., постановено по гражданско дело №9697/2023 г. по описа на ПдРС, V бр. състав, в частта му, с която е изменен размерът на присъдената с решение №1308 от 26.07.2021 г. по гр.д. № 2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на 26.07.2021 г., издръжка, която Д. К. Ц. е осъдена да заплаща на детето си Е. И.

Ц. чрез неговия баща и законен представител И. А. Ц., като е увеличена от 163 лв. на 500 лв., платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане. Решението се обжалва единствено в частта му, в която е увеличен размерът на издръжката над 250 лв. - за разликата над 250 лв. до уважения размер от 500 лв.

С въззивната жалба се навеждат доводи за влошени отношения между майката и детето, както и, че същото разполага със собствени средства и реализира доходи.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна 1 и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в атакуваната му част. Твърди се, че доходите на жалбоподателката са съобразени с определената издръжка.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Е. И. Ц., ЕГН **********, като непълнолетна действаща лично и със съгласието на своя баща И. А. Ц., ЕГН **********, против Д. К. Ц., ЕГН **********, за изменение на присъдената издръжка на детето, заплащана от неговата майка, от 163 лв. на 500 лв. Твърди се, че от определяне на издръжката обществено – икономическата обстановка в страната се е променила, както и необходимите средства за отглеждане на детето.

Ответницата оспорва иска, като излага съображения, че не е в състояние да заплаща претендирания размер поради липса на средства.

С въззивната жалба не се навеждат доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като настоящия състав не може да приеме различни факти от установените от състава на районния съд. Същият е приел, че доходите на майката варират – от малко над минималната за страната работна заплата до почти двукратно надвишаваща същата, като тя притежава два недвижими имота – един в гр. К. и един в гр. П., както и МПС.

Представени са обаче нови доказателства пред настоящата инстанция – за доходите на майката за периода от юли 2023 г. до януари 2024 г., които са средномесечно в размер на около 1716 лв. Същевременно е продала 2 собствената си ½ идеална част от имот в град Пловдив за сумата от 50000 лв.

(нотариалния акт е представен и пред районния съд).

Не се обсъждат представените пред настоящата инстанция решения по дела по ЗЗДН, тъй като нямат отношение към настоящето производство, като единствено потвърждават влошените отношения между страните, което е безспорно установено по делото.

За да определи размера на издръжката, съставът на районния съд е приел, че съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната работна заплата представлява размера на минималния размер на издръжката на едно дете. От 01.01.2023 г. размерът на минималната работна заплата е 780 лв., като минималния размер на издръжката е 195 лв.

Независимо от това, въз основа на решение №1308/26.07.2021 г. по гр.д.

№2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на същата дата, майката е изплащала месечна издръжка на дъщеря си в размер на 163 лева. Ищцата е навършила 18 години на 06.10.2023 г. Разпоредбата на чл.

143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, независимо от това, дали е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си. Правото детето да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия издръжката.

Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на родителя, който я дължи. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.

За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаното лице, или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Изложени са подробни съображения, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, необходимата такава е в размер на 900 лв., от които майката следва да поеме 500 лв., а остатъка да се осигурява от бащата. Отчетено е, че майката е трудоспособна, полага труд и 3 реализира доходи, притежава недвижими имоти и МПС, от които също може да реализира доходи, а издръжка се дължи, дори и да е нетрудоспособна и безработна. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответницата е задължена по закон и като родител да я осигурява. Затова искът за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява изцяло основателен за сумата в размер на 500 лева месечно за ищцата, платима до 10-число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.

Изводите са правилни и законосъобразни, като правилно е определен размера на издръжката. Следва да се отчете, че освен средствата за осигуряване на нормален живот и обучение, детето страда от заболяване, за което са необходими средства за лечение.

Налице са противоречия в свидетелските показания нуждае ли се Е. от лечение, като според брат лечението продължава, а според бабата не е необходимо, тъй като се е излекувала през 2021 г. Според настоящия състав следва да се даде вяра на изнесеното от свидетеля Ц., тъй като има непосредствени впечатления, а Ч. не е комуникирала с внучката си, респективно – няма преки наблюдения. Ето защо се прие от настоящата инстанция, че за детето са необходими средства и за провеждането на лечение.

Във въззивната жалба единствените доводи, които се навеждат, са свързани с влошените отношения между майката и детето, нежеланието му да общува с нея, невъзможността да заплаща присъдената издръжка и реализиране на доходи от дъщерята.

По делото е безспорно установено, че отношенията между жалбоподателката и нейната непълнолетна (към момента на депозиране на исковата молба) дъщеря са влошени, като детето е отказвало да общува с майка си. Това обаче не го лишава от правото му да получава издръжка. Още повече, че това задължение на родителя спрямо ненавършилите му пълнолетие деца е безусловно. Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл доводите, че Е. работи и реализира доходи, са неоснователни. Още повече, че не се установява по категоричен начин какъв е размера им – както се отбеляза, доходите са посочени от бабата, която няма преки впечатления.

Касае се за издръжка в изключително кратък период от около три месеца (от подаване на исковата молба до навършване пълнолетие на детето).

Доходите на майката са съобразени с размера на издръжката, както и, че притежава средства от продажба на имот. В този смисъл доводите, че не е възможно да се заплаща опредЕ.та издръжка, са неоснователни.

Въз основа на гореизложеното се прие, че издръжката е напълно 4 съобразена с нуждите на непълнолетната, както и с възможността на майката да я заплаща. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски са поискани от въззиваемата страна, като следва да се присъдят в размер на 700 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1050/10.03.2024 г., постановено по гражданско дело №9697/2023 г. по описа на ПдРС, V бр. състав, в частта му, с която е изменен размерът на присъдената с решение №1308 от 26.07.2021 г. по гр.д. № 2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на 26.07.2021 г., издръжка, която Д. К. Ц., ЕГН **********, е осъдена да заплаща на детето си Е. И. Ц., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И. А. Ц., за разликата над 250 (двеста и петдесет) лева до уважения размер от 500 (петстотин) лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес град **********, да заплати на Е. И. Ц., ЕГН **********, от град *********, разноски за въззивното производство в размер на 700 (седемстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5