Решение № 291 от 21.12.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Монтана, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100094 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълЖ.ята и договорите /ЗЗД/, образувано по искова молба на Т. Т. от гр. *, действащ чрез пълномощници адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. , с която са предявени срещу ЗК Л.И. АД гр. *обективно съединени осъдителни искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 500 лева и за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на 236.40 лева , ведно със законна лихва от 01.

08.2022г., претърпени в резултат на ПТП от 28.08.2021г. с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Твърди се в исковата молба, че на 28.08.2021 г., около 21:09 ч.: в гр. *на ул. „*“, в района на кръстовището с бул. „*“ настъпва ПТП между лек автомобил „*“, с рег. № *,управляван от Д.П. и лек автомобил „*“, с рег. № *,управляван от Т. Т.. Според съставения констативен протокол причина за ПТП-то е поведението на Д. П., който в разрез с правилата за двиЖ.е по пътищата с 3,03 промила концентрация на алкохол в кръвта блъска в задната част лекия автомобил, управляван от ищеца .Твърди се, че в причинна връзка с ПТП-то ищецът е претърпял множество телесни увреждания изразяващи се в диагностицирано увреждане на междупрешленните дискове в поясния, лумбалния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия , ограничен обем на активни двиЖ.я и наличие на спонтанна палпаторна болка в гръбнака, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания по цялото тяло и множество други. На 01.09.2021г. ищецът е хоспитализиране в МБАЛ „*“ АД, където след проведени изследвания и компютърната томография на лумбалния сегмент е установено, че Т. Т. е с тенденция към изглаждане на физиологична лумбална лордоза, а 1 също така и с начална спондилоартроза с наличие на средностепенни предни ръбцови остеофити и оформящ се остеофитен „мост“ на нива 1_1/1_2 и 12/13. На ниво 14/15 е налице медианна дискова протрузия, а на ниво 15/31- дискова протрузия на широка основа. В точка на Вале по хода на десния седалищен нерв се наблюдава паравертебрално двустранно палпаторна болезненост.Изписан е на 06.09.2021г. с диагноза: Увреждане на междупрешлените дискове в лумбалния отдел с радикулопатия. На 07.10.2021г. е прегледан от съдебен лекар Ф.Т. с издадено му съдебно удостоверение за констатираните от съдебния лекар увреждания – контузия в поясния отдел на гръбначния стълб и други. Предписано му е медикаментозно лечение . Твърди се, че пострадалият неминуемо ще претърпи и бъдещи интервенции относно възстановяването му, тъй като му предстоят дълги рехабилитации с оглед раздвижване на междупрешлените дискове в лумбалния отдел и областта на кръста.

Не е ясно дали ще се възстанови, както и дали травмите няма да предизвикат други усложнения, като изтръпване на долните крайници и обездвижването им във времето, неподлежащо на лечение.

По отношение на Д. К. е образувано наказателно производство – ДП № 956/2021г. на РП Монтана, приключило със споразумение, одобрено от съда на 08.09.2021г. , с което К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б,ал.1 НК.

Към датата на събитието управляваното от К. МПС е имало сключена с ответното дружество застраховка ГО на автомобилистите с начална дата на покритие 05.03.2021г. и крайна дата на покритие 05.03.2022г., прекратена на 21.09.2021 г..

С писмена претенция с вх. № 7833/01.08.2022г., чрез писмо с обратна разписка ищецът е уведомил застрахователя за събитието с искане за заплащане обезщетение, образувана е щета № 0000-10000-64-22-7507/02.08.2022г. , по която ответникът като застраховател е определил обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева, изплатено по банкова сметка на ищеца.

Твърди се, че така определеното застрахователно обезщетение се явява изключително занижено и крайно недостатъчно, за да репарира причинените неимуществени и имуществени вреди от процесното застрахователно събитие, поради което са предявени исковете за заплащане разликата над платените 500 лева до пълния дължим размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 236.40 лева обезщетение за имуществени вреди.

Исковата претенция за неимуществени вреди се обосновава с твърдения , че предвид гореописаните телесни увреждания , на ищеца са проведени пълен набор от клинични прегледи и образни изследвания, а след това лечението е продължило в домашни условия.

Поради естеството на травмите ищецът е изпитвал силни болки в гръбначната област при всяко двиЖ.е. Поради липсата на нормално двиЖ.е в гръбначната област, е налице невъзможност за нормално придвижване, като с течение на времето се появяват допълнително усложнения, изразяващи се в разтяжни положителни симптоми вдясно, както и отслабен хилус рефлекс вдясно, начална спондилоартроза с наличие на средностепенни предни ръбцови остеофити с оформяне на „мост“ на нивата между 1-ви до 5-ти поясни 2 прешлени и преднокоренчева увреда на ПДН на 4ти и 5ти поясен и 1-ви кръсцов пояс вдясно. Изпитва затруднения при самообслужване и изпълнението на ежедневните си задълЖ.я. По пътя на нервните окончания болката е достигнала и до дясното коляно, за което му е предписано медикаментозно лечение.

Преди настъпилия инцидент ищецът е бил активен, работоспособен, трудолюбив и отговорен млад мъж в разцвета на силите си, който изцяло е издържал семейството си.

Преди настъпилия инцидент Т. Т. е работил в сферата на енергетиката и поддържа ел. станции на длъжност ел. монтьор подстанции оператор Т.М. и е изкарвал доходи за семейството си. Трудовата му характеристика предполага вдигане на тежки предмети, а травмата му от катастрофата силно затруднява това и му причинява значителни болки в областта на кръста, както и по продълЖ.ето на целия гръбначен стълб. Към настоящия момент следствие на получените телесни увреждания, развилите се усложнения и месеците на възстановяване, което продължава и към настоящия момент, е препятстван да върши служебните си задълЖ.я, след като успява да се връща на работа след дълъг период на отсъствие.

Заради настъпилото ПТП работоспособността му е силно засегната и за дълъг период от време преустановява работа. Видно от документацията за болничен, Т. Т. е бил възпрепятстван да върши служебните си задълЖ.я в периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., което засилва болките и страданията от преживяното ПТП и последиците от същото.

Наред със сериозните здравословни проблеми и предстоящите месеци на лечение, рехабилитация и възстановяване, ищецът никога повече няма да бъде здравият, работоспособен и активен човек, какъвто е бил преди ПТП.

Освен здравословните проблеми е налице и влошеното емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, депресия, страхова невроза и други, подробно описани в исковата молба. .

Във връзка с претърпените телесни увреждания ищецът е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време.

Имуществените вреди, които се претендират за плащане са реално заплатени разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и медикаменти, възлизащи на стойност 236,40 съгласно прилоЖ. разходно-оправдателни документи - фактури и касови бележки.

При така излоЖ.те фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 49 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 236.40 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 01.08.2022г. –датата на уведомяване на застрахователя.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни .

Признава завеждане на щета и изплащане на 08.11.2022г. обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди от процесното ПТП предвид настъпилото увреждане контузия в поясния отдел на гръбначния стълб, което смята за справедливо като размер и 3 достатъчно с оглед медико- биологичните характеристики на травмата предвид периода на възстановяване от контузията, както и настъпилото в обичайния срок цялостно възстановяване на ищеца без остатъчни последици.

Оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер като недължими, както и прекомерни.Оспорени са изцяло фактическите твърдения относно вида на търпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП с подробно излоЖ. в тази насока съобраЖ.я .

Направено е възраЖ.е за съпричиняване от страна на ищеца , поради допуснати от него нарушения на правилата за двиЖ.е – рязко намаляване на скоростта на автомобила и липса на поставен предпазен колан .

Третото лице, помагач на ответника, Д. К., изразява становище в подкрепа доводите на ответника за неоснователност на исковете. Със становището си представя писмени доказателства за уредени регресни претенции с ответното дружество, неприети от съда, като неотносими към спора.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебно - медицинска и автотехническа експертизи /СМЕ и САТЕ/ . След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна безспорно е установено, че на 28.08.2021 г., около 21:09 ч.: в гр. * на ул. „*“, в района на кръстовището с бул. „*“ е реализирано ПТП между лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от Д. П. и лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от Т. Т.. В прилоЖ.я по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че причина за ПТП-то е поведението на Д. П., който не е подсигурил достатъчно разстояние от стоящото пред него МПС, поради което го блъска в задната част. Схема на ПТП не е приложена към протокола. Безспорно е установено, че Д. К. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 3.03 промила, за което с одобрено споразумение от 08.09.2021г. по НДОХ 1005/2021г. на РС Монтана е признат за виновен в това, че на 21.08.2021г. в гр. *, към 21:09 ч.: по ул. „*“ при кръстовището с бул. „*“ управлява МПС лек автомобил „*“, с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промилапрестъпление по чл. 343б,ал.1 НК, за което му е наложено наказание. Няма доказателства по отношение Д. К. да е реализирана административно наказателна отговорност за това, че поради двиЖ.е с несъобразена скорост и неспазване на дистанция е причинил пътнотранспортно произшествие съгласно чл. 179,ал.2 от Закона за двиЖ.е по пътищата , нито такива за реализирана наказателна отговорност във връзката за процесното ПТП.

Според заключението на САТЕ , изготвено на база единствено на прилоЖ.я констативен протокол за ПТП и липса на други доказателства, управляваният от ищеца лек автомобил, който е бил спрял или се е движел бавно , е бил ударен отзад от лекия автомобил, управляван от Д. К., който се движел с висока скорост и на недостатъчно разстояние , при което не е успял да спре без да го блъсне в задната част. Причина за настъпване на ПТП е поведението на Д. К., който повлиян от употребения алкохол / 3.03 промила/ не е осигурил 4 достатъчно дистанция от намиращото се пред него МПС, за да има възможност да спре и да не допусне удар, с което е нарушил изискванията на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, според които водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Няма доказателства по делото, които да установява, че ищецът е спрял внезапно без причина , при което е съпричинил настъпване на ПТП-то. Пътният участък в района на ПТП е описан в заключението, но поради липсва на схема на ПТП, то не може да се установи точното място на настъпването му кръстовището и какви пътни знаци и маркировки са имали значение при двиЖ.е на двата автомобила, нито каква е била скоростта им. Според заключението при удар отзад с висока скорост , каквато се предполага от деформациите по автомобилите , то тялото на ищеца се е придвижило назад към седалката, поради което и без значение при този механизъм на ПТП е дали същият е бил с поставен предпазен колан.