Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 20.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 173/2024
Вид
Решение № 224
Подписан
20.02.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.6, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110200173 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Валенсия 102“ АД гр. Варна, ЕИК 207300855, срещу Наказателно постановление №92-02-293 от 28.11.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение по чл.63, ал.3 ЗМИП, вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено, като твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното нарушение. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2023 г. във връзка с разглеждането на подадено от въззивника „Валенсия 102“ АД Заявление рег.№20230831121840, Й.С. - длъжностно лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ, констатирала, че по делото на търговеца до съответната дата няма вписан действителен собственик, въпреки, че дружеството е акционерно и неговия действителен собственик е следвало да бъде заявен най-късно до 21.03.2023 г., при което отправила съответна докладна рег.№92-02-293 от 11.09.2023 г. до директора на дирекция ПОЧРД.

Въз основа на представената докладна А.Н. – ст. експерт в дирекция „Регистри“ при Агенция по вписванията, извършил справка по електронната партида на въззивника в информационната система на ТРРЮЛНЦ и също установила, че няма данни за заявен действителен собственик на въззивното дружество, за което бил съставен 1

Констативен протокол №92-02-293 от 12.09.2023 г.

На 04.10.2023 г. бил изготвен от неустановено лице АУАН №92-02-293, който бил предаден на свид. В. К. - гл. експерт в Служба по регистрация - Варна към Агенцията по вписванията, вписана в документа като актосъставител и именно тя връчила на упълномощено лице от въззивното дружество препис от АУАН №92-02-293 от 04.10.2023 г.

На 24.10.2023 г. наказващият орган – изп. директор на Агенция по вписванията, възприел изцяло фактическите и правни констатации по съставения АУАН и издал процесното НП №92-02-293 от 04.10.2023 г., с което наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция" в размер 1000.00 лв за извършено нарушение по чл.63, ал.3 ЗМИП, вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. В. К., така и от приобщените документи - пълномощно изх.№РД-01-766 от 03.11.2022 г.; АУАН №92-02-293 от 04.10.2023 г.; НП №92-02-293 от 24.10.2023 г.; пълномощно; разписки от Български пощи ЕАД с клеймо от 29.11.2023 г. и с клеймо от 12.12.2023 г.; разписки от Система за сигурно електронно връчване; докладна записка рег.№ 92-02-293 от 11.09.2023 г.; КП №92-02-293 от 12.09.2023 г.; справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ; покана за съставяне на АУАН по сигнал от 09.09.2023 г.; разписка от Български пощи ЕАД; 2 бр. декларации по чл.63, ал.4 ЗМСИП от 29.11.2023 г. и от 09.10.2023 г., обяснителна записка от 17.10.2023 г., 4 бр. откази №20231206120258 от 07.12.2023 г., №20231124174143 от 27.11.2023 г., №20231012123927-5 от 18.10.2023 г. и №20231018173330-4 от 24.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е опоричило самото производство до степен, изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление.

Съдът напълно кредитира показанията на свид. В. К., която категорично и недвусмислено изтъкна, че тя само е вписана като актосъставител, но не тя в действителност, е съставила процесния АУАН 92-02-293 от 04.10.2023 г. Само въз основа на това основание, процесното наказателно постановление, следва категорично да бъде отменено.

Свидетелят В. К. подробно обясни, че АУАН бива съставян от неизвестно за нея лице в правен отдел на Агенция по вписванията в гр. София, като тя е получила разпореждане само да подпише като актосъставител и да връчи предоставеният й предварително изцяло съставен АУАН. Подобен подход от страна на административнонаказващия орган е неприемлив.

Действително, формално погледнато свид. В. К. притежава материална компетентност да съставя АУАН за установени нарушения по Закон за мерките срещу изпирането на пари, предвид Заповед №РД- 01-402 от 29.06.2022 г. на изп. директор на 2

Агенция по вписванията, но в случая свид. В. К. нито пряко, нито косвено е установила нарушението, а само е пристъпила към връчване на АУАН, без, както самата тя изтъкна, да е запозната с детайлите по казуса. Според съда подобен подход пряко нарушава принципите на правовата държава и е напълно незаконосъобразен.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че към крайната дата на законоустановения срок – 21.03.2022 г. въззивникът “Валенсия 102“ АД не е изпълнил задължението да заяви за вписване обстоятелствата по чл.63, ал.4 ЗМИП относно действителния собственик на дружеството, с което в първия ден след изтичане на съответния срок – 22.03.2022 г., е осъществил съответното нарушение по чл.63, ал.3 ЗМИП. Но, въпреки тази констатация, правилната квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер за констатираното нарушение, при допуснатото съществено процесуално нарушение, процесното НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено с договор за правна помощ плащане на сумата 450.00 лв, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат. Съобразно отправеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на това възнаграждение, като констатира, че платения размер 450.00 лв надвишава установения минимум от 400.00 лв по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на въззиваемата страна следва да се присъди стойността 400.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №92-02-293 от 28.11.2023 г., издадено от изп. директор на Агенция по вписванията гр. София, с което за нарушение по чл.63, ал.3 ЗМИП, вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, на „Валенсия 102“ АД гр. Варна, ЕИК 207300855, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на „Валенсия 102“ АД гр. Варна, ЕИК 207300855, сумата 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3