Определение № 870 от 15.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Стара Загора, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500326 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от Г. Н. М., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Е.И., срещу определение № 835/20.03.2025 г. по гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаването й от държавни такси и разноски в производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателката /ищца по гр. д. № 467/2025г. на Районен съд – Казанлък/ твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения за неправилност на извода на районния съд, че ищцата би могла без затруднения да заплати дължимата от нея държавна такса в размер на 339,06 лева, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи подадената молба по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

Производството по гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по подадена от Г. Н. М. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД искова молба, с която са предявени четири субективно и обективно съединени иска, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2946197; 2/ за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ договора за потребителски кредит; 3/ за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 20 лева – платена възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит; 4/ за 1 осъждане на същото дружество да заплати на ищцата сумата от общо 50 лева – извършени от нея парични плащания по договора за поръчителство.

С разпореждане № 982/26.02.2025 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внасяне по сметка на съда на държавна такса в размер на 248,86 лева.

На 18.03.2025 г. ищцата е депозирала писмена молба, с която моли да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса поради невъзможност за заплащането й.

В приложената към молбата и подписана от Г. М. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се посочва, че ищцата не е семейна и няма деца. Посочва се, че същата получава доход от трудови възнаграждения в размер на 933 лева, като не друго имущество /включитено недвижими имоти и моторни превозни средства/. Ищцата е декларирала, че има заболяване, което налага ежемесечно закупуване на лекарства на стойност 273 лева, както и че има парични задължения към трети лица /банки и бързи кредити/ в размер на около 20000 лева.

В обжалваното определение районният съд е приел, че декларацията е неубедителна, поради което искането за освобождаване от държавни такси и разноски следва да бъде оставено без уважение. С определението исковата молба е оставена отново без движение, с указания до ищцата да внесе за предявените 4 иска държавна такса в размер на общо 339,06 лева.

Определението е неправилно в частта, в която подадената от ищцата молба, съдържаща искане по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставена без уважение.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски по производството на делата могат да бъдат освободени лицата, които нямат достатъчно средства да ги заплатят.

По молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът се произнася след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото.

В конкретния случай от значение е и обстоятелството, че ищцата предявява искове за защита на свои имуществени права в качеството си на потребител, предвид съществуващата практика на СЕС по приложението на закона /решение по обединени дела С-224-19 и С-259/19/, която обвързва и националните юрисдикции на страните-членки на ЕС, и повелява, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна 2 клауза поради неравноправния характер на договорни клаузи.

В аспекта на тълкуването на общностното право, дадено с цитираният съдебен акт, следва да бъде извършена преценка дали дължимите от потребителя държавни такси не са в такъв размер, че съпоставени с финансовите му възможности и стойността на имущественото благо, което цели да защити, да се явяват несъразмерно високи, и поради това да биха представлявали пречка за упражняване на правото му на ефективен съдебен контрол при защитата му от неравноправни договори или договорни клаузи.

Въззивният съд намира, че Г. М. не може да заплати следващата се от разпоредбите на ГПК и ТДТССГПК държавна такса, в размер на 4 % от цената на исковете, възлизаща на сумата от - 339,06 лева.

Ищцата надлежно е удостоверила в подадената от нея декларация, че реализира месечни доходи под законоустановения размер на минималната работна заплата за страната, както и че здравословното й състояние е влошено, което налага ежемесечно закупуване на лекарства на стойност 273 лева /т.е. над ¼ от доходите й/. Посоченият по-горе размер на държавната такса се явява непреодолимо финансово бреме за ищцата, която следва да покрива разходите за задоволяване на жизнените си нужди със средства, надвишаващи незначително линията на бедност в страната, която за 2025 г. е 638 лв. Следователно задължаването на ищцата да заплати държавната такса ще представлява пречка за упражняване на правото й като потребител на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорите.

Предвид гореизложеното, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Определението на районния съд е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено, като на основание чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателката следва да бъде освободена от държавни такси в производството по гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд – Казанлък до окончателното приключване на правния спор.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 835/20.03.2025 г. по гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд – Казанлък в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. Н. М., ЕГН **********, за освобождаване от заплащането на държавни такси в производството по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ***, от заплащането на държавни такси в производството по гр. д. № 467/2025 г. на Районен съд – Казанлък до окончателно приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4