Решение № 408 от 22.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503747 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3230 от 27.05.2020г., постановено по гр.д. № 6210/19г. по описа на СГС, ГО, 27 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.50 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД, като П. И. И., е осъден да заплати на М. Г. А., сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й вследствие нападението й от куче, намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди, за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., предявен като частичен от общо претендираната сума от 60 000лв., като неоснователен в тази част.

П. И. И., е осъден да заплати в полза на СГС сумата от 400лв. дължима държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец М. Г. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да увеличи размера на обезщетението.

Изтъква факта, че съдът правилно е приел за доказано пълно и главно, че нападението на 1 кучето, отглеждано от ответника, е предизвикало описаните в решението травматични увреждания на г-жа А., както и негативни душевни изживявания у нея, които вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Посочва, че в резултат от нападението от куче, е претърпяла следните травми: счупване на Дясната лъчева кост.

Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област.“ Посочва, че разкъсно-контузните рани от кучето са зараснали вторично с остатъчни белези за срок от 18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след което е последвало раздвижване на дясната киткова става, който период е бил подълъг поради това, че счупването е било вътреставно. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок до 2 месеца. Присъдената сума обаче е занижена и не може да репарира в пълен обем претърпените тежки вреди от морално естество, изпитвала интензивни болки и страдания за продължителен период от време, вследствие травматичните увреждания, настъпили в резултат на процесното произшествие, както и причинени силен стрес и уплах, които изпитала непосредствено след нападението.

Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник П. И. И. оспорва решението в неговата осъдителна част досежно неимуществените вреди и моли съда да отхвърли изцяло претенцията.

Изтъква факта, че по делото остава недоказано, при условията на пълно и главно доказване, че точно той е бил собственик или се е грижил за кучето. ВКС е имал възможност не веднъж да се произнесе, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той. За да се ангажира отговорността на основание чл.50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че кучето е негова собственост или е било под негов надзор, който оспорва.

Твърди, че районът, в който живее в гр. *** е вилна зона, където има много бездомни кучета, които постоянно обикалят наоколо по дворовете на глутници. Това е известно на всички живеещи, известно е и на ищцата и на нейните свидетели. Тези кучета постоянно създават проблеми на всички живеещи в района. Посочва още, че свидетелите П. и А. не са преки очевидци, не са били на мястото на случката, не са видели какво се е случило и къде се е случило и те изрично заявяват това. Те само преразказват чутото от ищцата А..

Свидетелят П. изрично заявява, че „е бил в къщи“, че е извикан от едно от внучетата на ищцата, като това което е видял е „кучето, което беше навън на улицата“. Той самият разбрал след като св.П. му се обадил по телефона в късния следобяд на 12.09.2018 г., за да му каже, че някакво куче е нападнало г-жа И. и че тя е била намерена да седи пред вратата на семейната им къща в ***. Описаното по делото куче (сиво, с рязани уши, голямо около 50 кг, няма някакви петна) няма нищо общо с притежаваното от него куче, което куче е кафяво, вид мелез, с бяло на корема и с бели лапи. То е осиновено на 18.01.2019г. от приюта в Долни Богров, за което разполага с нужните документи. Твърди, че е взел кучето, защото 2 дворът има нужда от някаква защита, с оглед на безбройните бездомни кучета наоколо, които постоянно влизат по дворовете. Инцидентът е станала на 12.09.2018г. т.е. много преди той да осинови куче - 18.01.2019 г. Посочва, че е допуснатото съществено процесуално нарушение, довело до недопускане на поискани от защитата доказателства. Отказаните доказателства, съгласно ГПК са изискани в срок и същите са били необходими за доказване на определени факти от предмета на спора.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 50 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата М. Г. А. твърди, че на 12.09.2018г. около 14,30 часа в гр.***, на ул."***” пред № 10, била нападната, блъсната, съборена на земята и нахапана от кучето, отглеждано и стопанисвано от ответника, вследствие на което й били причинени значителни вреди.

Неимуществените вреди, изразяващи се в нанесените й телесни травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост, причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период повече от 30 дни, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, разкъсно-контузни рани в дясната поясна област, довели до продължителна нетрудоспособност, интензивни болки и страдания за продължителен период от време, стрес и уплах. Първа медицинска помощ й била оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” - София, Секция по ортопедична травматология, Клиника по хирургия на ръката, след което й били предписани режим на домашно лечение и рехабилитация. Твърди, че претърпяла и продължава да търпи множество болки и страдания, като й били причинени и имуществени вреди. Излага, че била под стрес продължително време след инцидента, като оттогава изпитвала голям страх и търсела придружител, когато преминавала покрай свободно движещи се кучета. Претендира П. И. И. да й заплати сумата от 30 000лв., представляваща част от 60 000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът П. И. И. оспорва иска, сочи че не е възможно пострадалата да е нападната от неговото куче, като по делото няма данни за породата на кучето, което се твърди, че е причинило уврежданията на ищцата, както и доказателства, че ответникът е негов собственик или лице, под чийто надзор е то, липсват данни да е бил подаден сигнал до полицията и такива за образувано административно наказателно производство срещу ответника. Оспорва наличието на причинна връзка между нападението на кучето, за което се твърди, че се отглежда от него и причинените й вреди. Твърди, че липсват доказателства ищцата да е посетила личния си лекар и да е провеждала лечебни или физиопроцедури, че счупването на ръката не е вследствие ухапването от кучето, а в резултат 3 на падане. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение.

От фактическа страна се установява, че на 12.09.2018г. около 14,30 часа в гр. ***, на ул."***” пред № 10, ищцата М. Г. А. /на 75г./ била нападната, блъсната, съборена на земята и нахапана от куче, вследствие на което й били причинени значителни вреди.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза , депозирано на л.69 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно даден о и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука - внезапно нападение, блъскане и събаряне на земята от куче на 12.09.2018г., ищцата получила следните телесни увреждания:

„Ухапвания от куче на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсноконтузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област. Счупване на дясната лъчева кост над китковата става.“ Според в.л. най-вероятният механизъм за получаване на фрактурата е при „падането" на уличното платно, мекотъканните увреждания по крайниците й били с характеристиката и определени от лекуващите лекари като рани от ухапване от куче т.е. разкъсно-контузни рани с девитализирани ръбове, каквито са описани още при първия медицински преглед. Затова вещото лице е заключило, че предвид описанието на вида, размера и локализацията на установените рани, определено може да се приеме, че те са причинени по време и начин, описани от пострадалата. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение тя получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, като била настанена в Клиниката по хирургия на ръката. Извършени били хематологични и рентгенови изследвания и консултации с хирург, интернист и анестезиолог. По спешност било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на фрактурата на дясната лъчева кост с гипсова лонгета. Установените рани от ухапване от куче били с разкъсани ръбове и хирургично обработени и затворени с отсрочен шев /т.е. затягането на конците става от 3-5 ден след операцията/. Поставена е противотетанична ваксинация, включена била инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След гладко проведеното оперативно лечение ищцата била изписана и лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, периодични превръзки на раните, поддържащо антибиотично и обезболяващо лечение. Във връзка с процесните наранявания и получената фрактура, ищцата била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар на 14.09.2018г. Издадено е съдебномедицинско удостоверение, в което по местоположение и размери били описани телесни увреждания: на лявата мишница в долната трета и левия лакът е установена наложена марлена превръзка; подобна е поставена и на палеца на лявата ръка; на горната повърхност на показалеца на лява ръка на средната фаланга са установени оток и хирургично обработена рана - 1,5см; на дясната мишница в долната трета част поставена гипсова имобилизация; на предната коремна стена в горната половина било установено моравозеленикаво кръвонасядане около 10 на 4 см. Подобно било установено и на дясната поясна област - 10 на 8 см. и три червеникави охлузвания, вертикално разположени по около 0,8 см. Поставената диагноза, съгласно представената медицинска документация от И-т ..Пирогов" е: „Ухапване от куче. Счупване на Дясната лъчева кост.

Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област.“ Разкъсно-контузните рани са зараснали вторично с остатъчни белези за срок от 18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след което е последвало раздвижване на дясната киткова става, който период е бил по- дълъг поради факта, че счупването е вътреставно. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е приключил за срок до 2 месеца. През посочения период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били около първите 2 седмици непосредствено след злополуката и извършените операции, както и в началото на проведеното начално натоварване на дясната киткова става по време на рехабилитацията.

4

Извън посочените периоди, е търпяла само периодично явяващи се болки най-вече в зоната на фрактурата - при претоварване на дясната ръка и особено при настъпване на рязка промяна на климата /при студено и влажно време/, когато е била принудена да приема седативни и обезболяващи средства.