Решение № 612 от 20.09.2019, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 259/2019
- Вид
- Решение № 612
- Подписан
- 20.09.2019
- В сила
- 18.10.2019
- Състав
- ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.94 ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 99 ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е№612/20.9.2019г. гр.Ямбол........20.09........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На............................шестнадесети...септември........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 259 за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.София, /“АКПЗ“ ЕООД/ против М.П.П. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 500 лв., представляваща неизплатена главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода 20.08.2018 г. /датата следваща деня на последната погасителна вноска/ - 20.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че между ответника и „Вива кредит“ ООД е бил сключен договор за паричен заем, както и че сумата по заема и начислените лихви и разноски не са били върнати от заемателя. Съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 1.12.2016 г. и приложение № *** г. към него, „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането на ответника, поради което кредитор е вече последния.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника М.П. чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват като недоказани и неоснователни. Според ответника липсват доказателства, установяващи надлежно прехвърляне на вземанията; доказателства за уведомяването на длъжника за цесията като това не може да стане в настоящото производство, тъй като той се представлява от особен представител; за начина на формиране на вземането като месечна вноска и неговия размер; договорената неустойка и такса за експресно обслужване са недължими поради нищожност – противоречат на добрите нрави, а разноски за извънсъдебно събиране на вземането са недоказани.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответникът редовно призован чрез особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 28.09.2018 г. от “АКПЗ“ ЕООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът М.П.П. *** да му заплати сумите 500 лв., представляваща неизплатена главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.;
236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода 20.08.2018 г. /датата следваща деня на последната погасителна вноска/ - 20.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** и договор за цесия от 2.05.2018 г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем „Вивакредит план“ № *** г., по който „Вива Кредит“ ООД като заемодател е предоставило на М.П.П. като заемател паричен заем в размер 500 лв., която сума заемателят се е задължил да върне за 9 месеца, по 9 месечни вноски в размер 91,54 лв. всяка. Посочено е, че сумата по заема е получена от заемателя с подписване на договора, който има сила и на разписка за това. Падежните дати на месечните вноски са посочени, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент 40,28 % годишно или 0,11 % на ден, а годишният процент на разходите е 49,44 %. В чл. 2 от договора е посочено, че с подписването му заемателят заявява, че му е предоставен предварително стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по договора за заем или преддоговорна информация, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние. В договора още е посочено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер 236,25 лв., а съгласно чл.4 от договора дължи еднократна неустойка в същия размер, ако в тридневен срок от усвояване на сумата не предостави на заемодателя обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция в размер на цялото задължение. В договора липсва уговорка за разноски в размер 245 лв. при изсънсъдебно събиране на вземането. Към договора за паричен заем е приложена тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем „Вива експрес“, а не за настоящия, който е договор за паричен заем „Вивакредит план“.
С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 1.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД и ищеца по делото „АКПЗ“ ООД за прехвърляне на вземания на цедента, произхождащи от договори за заем и кредит, които ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор. В тази връзка е представено Приложение № *** г., от което се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на М.П.П. по договор за паричен заем № *** г. в размер общо 1305,11 лв., от които 500 лв. главница и лихви. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно, с което цедента е упълномощил „АКПЗ“ ООД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията, които са цедирни по рамковия договор и Приложение № 1. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил уведомление до М.П. за извършеното прехвърляне на вземането, което е връчено с преписите от исковата молба.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 20.07.2017 г., видно от разходен касов ордер с положени подписи на страните „Вива Кредит" ООД предоставя в брой на М.П.П. сума в размер на 500 лв. Въз основа предоставени от ищеца документи, а именно разчетно - платежни документи, справки и информация, както и договор № *** г., вещото лице е установило, че за периода от предоставяне на заема 20.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 21.01.2019 г. от ищеца са постъпили две суми с 2 броя приходни касови ордери в общ размер на 5.10 лв., които съставляват уговорените в договора такса за разглеждане на документи в размер на 0.10 лв. + 1% от размера на заема. Вещото лице е установило още, че към 28.09.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение остатъчното задължение на ответника в полза на ишеца е в общ размер на 1 115,25 лв, по пера, както следва: главница 500 лв. от 20.08.2017 г. - падежна дата на първа погасителна вноска до подаване заявление за издаване заповед за изпълнение; договорна лихва -
87.61 лв. от 20.08.2017г. до подаване заявление за издаване заповед за изпълнение. Размерът на договорената лихва не е посочен изрично като такъв в договор № *** г. или в друг документ, подписан от страните. Изчислената от експертизата договорна лихва е като разлика от месечната погасителна вноска, включваща част от дължимата главница и част от такса за експресно разглеждане, които съставляват общия размер на погасителната вноска. Законната лихва върху дължима и неизплатена главница е 55,14 лв. от 20.08.2017 г. до 20.09.2018 г. Таксата за експресно разглеждане нa документи е 236,25лв. от 20.08.2017 г. до 20.09.2018 г. - договорена между страните да се изплаща разсрочено на равни части за 9 месечния период на погасяване като се включва в размера на всяка погасителна вноска. Неустойката за неизпълнение на задължение е 236,25 лв. на 24.07.2017 г.
- възникнало задължение, съгласно неизпълнение на чл.4 (1) и чл. 4(2) от договор № *** г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът П. е сключил договор за паричен заем с „Вива Кредит“ ООД, който договор съдът приема за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Основателни са възраженията на ответника, направени чрез особеният му представител относно действителността на паричния заем – че не е посочено как е формирана месечната вноска. В договора за заем е записано, че месечната погасителна вноска е в размер 91,54 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, а в настоящото производство същата се претендира в размер 87,61 лв. Независимо от уговарянето в договора на месечна погасителна вноска, липсва погасителен план съгласно чл.11 т.11 от ЗПК за начина й на формиране по пера. Представена е само тарифа и то както съдът посочи по-горе за различен вид договори. В тази връзка са без значение изчисленията на вещото лице и неговите съображения за това какво включва месечната погасителна вноска след като липсва погасителен план, с който да се сравни. При това положение съдът приема, че при сключване на договора за заем, заемодателят не е спазил разпоредбата на чл.11 т.11 от ЗПК, което води до недействителност на договора. Следователно е налице хипотезата на чл.23 от ЗПК, а именно, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай ответникът следва да дължи на заемодателя си единствено заетата сума от 500 лв., но не и 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница.
Клаузата по процесния договор за заем за задължение за неустойка от страна на заемателя съгласно чл.4 ал.2 от договора, съдът намира за нищожна и като противоречаща на добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Както се посочи по-горе в тази клауза на договора страните са договорили неустойка в размер 236,25 лв., дължима разсрочено към всяка погасителна вноска, в случай, че заемателят не изпълни задължението си в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечение: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на конкретни изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за заетата сума.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6ba4f9f-dfe7-4427-a509-c08c5495f543