Определение № 490 от 10.09.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 375/2026
- Вид
- Определение № 490
- Подписан
- 10.09.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- Петя Иванова Петрова, Деспина Георгиева Георгиева, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.62 ал.6 · Закон за кредитните институции
- чл.360д т.7 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490 гр. Варна, 10.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Ив. Петрова
Членове:
Мария Кр. Маринова
Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500375 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частната жалба на С. А. Н. вх.№ 25453 /5.08.2026 против определението на ОС-Варна № 3824/ 23.07.2026 по ч.гр.д.№ 1518/2026, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита постановеното определение за незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено и да бъде върнато делото на ВОС за произнасяне по същество, а в условията на евентуалност – апелативният съд да се произнесе по съществото на частната жалба, като отмени Разпореждането на РС-Варна № 15642/ 30.06.2026г и бъде указано на същия съд да предостави поискания достъп.
I. По допустимостта на подадената от Св. Н. частна жалба срещу Разпореждането на ВРС № 15642/30.06.2026.
ВОС е приел, че обжалваното пред него разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото по см.чл.274 ал. 1 ГПК и не попада сред актовете, за които законът изрично предвижда обжалваемост.
Според жалбоподателя Св. Н., атакуваното разпореждане не представлява акт по движението на висящото производство по чл.62 ал.6 от Закона за кредитните институции, в рамките на което той не е страна и в което не е заявявал каквото и да било процесуално действие по съществото на спора.
Разпореждането представлява самостоятелен акт, с който РС-Варна се е произнесъл окончателно и изчерпателно по едно отделно искане - това по чл.31 ал.1 от ЗАдв и по Правилата за достъп до електронни съдебни дела в 1
ЕПЕП, отправено от Св. Н. в качеството му на адвокат, а не на страна или представител по конкретното производство.
С отказа да му бъде предоставен достъп въпросът за упражняване на правото му по чл.31 ал.1 ЗАдв по посоченото дело бил разрешен окончателно - друга процесуална възможност за препятстване или обжалване на този отказ в рамките на образуваното ч.гр.д.№ 4582/2026г не съществувала, след като същият не участва като страна в това производство.
По тази причина счита, че разпореждането има преграждащ характер спрямо самото му искане за достъп, чиято по-нататъшна процесуална съдба зависи изцяло от осигурения достъп – извън рамките на висящото дело не съществува друг ред за защита.
Обстоятелството, че отказаният достъп не засяга пряко развитието на главното производство по чл.62 ал.6 ЗКИ, не променя извода, че по отношение на самостоятелното искане на Св. Н. като адвокат атакуваният акт е окончателен и преграждащ и затова подлежи на обжалване по арг.чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
В настоящия случай, доколкото разпореждането на ВРС има характер на преграждащ акт по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, дадените указания единствено потвърждават законосъобразния извод за допустимост на частната жалба, а не съставляват нейно самостоятелно основание.
Обжалваното определение на ВОС № 3824/23.07.2026г е обявено за подлежащо на обжалване с ч.ж. пред АпС-Варна, независимо че то също прекратява, а не разрешава по същество производството.
Този подход потвърждавал принципното разбиране, че прекратителните и преграждащи определения по образувани частни производства подлежат на инстанционен контрол именно защото слагат окончателен край на възможността за защита на съответното искане, какъвто характер имало и Разпореждането на ВРС № 15642/2026г досежно искането на Св. Н. за достъп.
II. По неправилността на изводите относно приложението на чл.31 от ЗАдв
Счита съображенията, споделени от ВОС във връзка с непредставеното пълномощно за непочиващи на закона. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗАдв. адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство единствено въз основа на качеството си на адвокат, удостоверено с адв. карта, издадена от ВАдвС. Нормата не поставя упражняването му в зависимост от това дали адвокатът е процесуален представител по конкретното дело или не, нито изисква представянето на пълномощно. Този извод се подкрепя последователно от практиката на ВАС (Решение № 4739/ 8.05.2025г по адм.д.№ 2204/2025г на V отд.; Решение № 9799/3.11.2022г по адм.д.№ 3896/2021г на ІV отд.). Изискването по чл.4 ал.2 от Правилата за достъп до електронни съдебни дела в ЕПЕП за представяне на документ, удостоверяващ качеството на процесуален представител, се отнася до лицата, които претендират достъп именно в това качество - като 2 представители на страна по делото. То не може да бъде разширително тълкувано и приложено спрямо адвокат, който основава искането си единствено на самостоятелното си лично законово право по чл.31 ал.1 ЗАдв, различно и независимо от евентуалното му качество на представител по конкретното производство. Смесването на тези две различни по своето правно основание хипотези е довело до неправилен и незаконосъобразен резултат.
III. По характера на производството по чл.62 ал.6 от Закона за кредитните институции
Обстоятелството, че производството по разкриване на банкова тайна е едностранно и се развива без участието на насрещна страна, не изключва по никакъв начин приложното поле на чл.31 ал.1 ЗАдв. Посочената разпоредба не прави разграничение по вид на производството, по което адвокатът иска достъп - тя се прилага във всички случаи, в които достъпът е необходим за упражняване на адв. професия, без изключение за особени искови или охранителни производства. Ограничаването на достъпа единствено до заявителя по делото противоречи на буквата и на духа на закона и стеснява неоснователно приложното поле на чл.31 ал.1 ЗАдв.
НАСТОЯЩИЯТ СЪД намира постъпилата частна жалба за допустима подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е неоснователна, като се споделят изцяло мотивите на ВОС:
Постановеното от РС-Варна разпореждане е по повод подадено от адв.
Св. Н. заявление за предоставяне на електронен достъп до ч.гр.д.№ 4582/2026г на ВРС чрез ЕПЕП. По същото съдът е отказал да му предостави достъп, тъй като делото е с ограничен такъв и към заявлението не са представени доказателства, удостоверяващи представителната власт на заявителя.
Самото разпореждане на РС-Варна не подлежи на обжалване, макар погрешно да е била указана такава възможност.
Съгл.чл.274 ал.1 ГПК подлежат на обжалване само определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и тези, за които законът изрично е предвидил такава възможност.
Обжалваното разпореждане не попада в нито една от посочените хипотези. Правото на обжалване на съдебните актове се определя единствено от закона и не може да възникне въз основа на дадени от съда указания.
Преценката за допустимостта на подадената жалба е от компетентността на горестоящия съд, който има задължението да следи служебно дали атакуваният съдебен акт попада сред подлежащите на инстанционен контрол.
Ето защо погрешно предоставената възможност за обжалване не може да обуслови допустимостта на жалба срещу акт, за който законът не е предвидил такова самостоятелно обжалване.
На сл. място. С приетите от ВСС Правила за достъп до електронни съдебни дела в ЕПЕП е уреден редът за осъществяване на електронен достъп до съдебните дела, но не е предвидена възможност за самостоятелното 3 обжалване на отказа за предоставяне на достъп. Такава няма предвидена нито в ГПК, нито в друг закон. Освен това, следва да се съобрази и естеството на производството - за разкриване на банкова тайна, което представлява особено едностранно производство, развиващо се по искане на оправомощен от закона орган или лице, без участието на насрещна страна. Поради това право на достъп до материалите по делото има единствено лицето, сезирало съда, или неговият надлежно упълномощен процесуален представител.
Предвид изложеното правилно ОС-Варна е прекратил производството по делото пред себе си като образувано въз основа на недопустима жалба.
За пълнота на изложението и доколкото в жалбата са наведени доводи по съществото на спора относно основателността на заявлението, съдът намира за уместно да изложи следното:
От разпоредбите на чл.360в ал.1 следва, че Пленумът на ВСС, след съгласуване с Министъра на правосъдието изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, представляващ информационна система, чрез която се осигурява възможност за достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. По силата на чл.360д т.7 ЗСВ органите на съдебната власт предоставят безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до информацията, изрично изброена в т.1 – т.6, както и друга информация, предвидена в нормативен акт или в акт на ВСС, съгл.т.7. Следователно, действията по предоставяне на достъп до електронните дела се основават на закона и актове на ВСС.
Такъв акт е Решението на Пленума на ВСС, обективирано в Протокол № 13/11.06.2026 год./т.9.3, с което неограниченият достъп до делата е преустановен, считано от 11.06.2026г.
Според приетите от ВСС Правила за достъп до електронни съдебни дела в ЕПЕП на съдията-докладчик е възложена преценката дали на заявителя да бъде предоставен достъп до конкретно електронно дело. Съгласно чл.4 ал.2 от същите процесуалните представители прилагат към заявлението документи, удостоверяващи качеството им на такива. Казаното предполага предварителна проверка дали заявителят обосновава някакъв правен интерес от исканата информация и дали представя доказателства в подкрепа на това.
В конкретния случай към заявлението липсва представено пълномощно или друг документ, удостоверяващ, че заявителят е процесуален представител на лицето, по чието искане е образувано производството. При липсата на установени данни в тази насока, съдията-докладчик не може да направи основателен извод, че на заявителя може да се предостави достъп до електронното дело, поради което законосъобразно е отказал предоставянето на такъв.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят неоснователност на настоящата жалба и потвърждаване постановеното от ВОС определение.
С оглед на горното СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ОС-Варна № 3824/ 23.07.2026 по ч. гр. д. № 1518/2026, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5