Решение № 178 от 02.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20212330200497 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. В. ХР., ЕГН ********** от гр.Ямбол чрез адв.

И.С. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 21-0813-000750/07.04.2021 г. на Началник сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като жалбата се поддържа от процесуалния му представител – адв. С. от АК – гр.Ямбол и се пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за 1 установена следната фактическа обстановка:

На 20.03.2021 г. свид. Е. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция Ямбол при ОДМВР Ямбол съставил на жалбоподателят Х. акт за установяване на административно нарушение серия G A № 389425 за това, че на 20.03.2021 г. в 16.30 часа в община Тунджа на път / III-707, Воденичане - Палаузово/ Иречеково /III-7072/ по свързваща отсечка от връх Бакаджик към път III-7072 до манастир Свети Спас управлява двуколесно ППС велосипед марка CANYON, негова собственост, като поради движени ес несъобразена скорост с релефа на местността /надлъжен наклон/, блъска движещият се в ляво противоположно на посоката на движението на пътни превозни средства, пешеходец Б. М. М., ЕГН *** и причинява ПТП с пострадал. Актосъставителят е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При съставянето на АУАН, жалбоподателят направил възражения в насока, че не е извършил описаното в акта нарушение и е управлявал автомобила със съобразена скорост, като пешеходеца се е движел по средата на пътното платно. На 07.04.2021 г. въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Е. и на свид. Д., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя Х. административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на 2 административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В АУАН серия GA № *** е отразено, че същия е съставен само в присъствието на свид. Т. СТ. ДР. и тъй като акта е съставен при липса на свидетели, присъствували при извършването, респ. установяването на нарушението, то е следвало съгласно горепосочената разпоредба акта да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично бъде отбелязано в акта, а това в процесния случай не е извършено, поради което е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания. При съставяне на акта не са разпитани свидетели-очевидци според изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Безспорно по делото е установено, че е имало очевидци на ПТП, но същите не са установени от контролните органи. В тази насока са показанията на свид. Десислава Георгиева, разпитана в хода на съдебното следствие, която е очевидец на инцидента.

Не е изяснена фактическата обстановка на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Още повече, че от показанията на актосъставителя – свид. Е. се установява, че „самата обстановка е била нарушена“. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. В случая въззиваемата страна не посочи доказателства в подкрепа на констатациите, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена с релефа на местността и със състоянието на пътя скорост, като е блъснал пешеходец, вследствие на което е настъпило ПТП с пострадал. На база свидетелските показания на актосъставителя и на свидетеля по акта, не може да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като същите не са очевидци на настъпване на ПТП. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя Х., наложеното му административно наказание е неоснователни и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на разноски в размер на 300 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000750/07.04.2021 г. на Началник сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з 3

- 515/14.05.2018 г., с което на ИВ. В. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.***, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на ИВ. В. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4