Определение № 47249 от 13.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43089/2025
- Вид
- Определение № 47249
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47249 гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110143089 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.
И. Ш., ЕГН **********, срещу „********“ АД, ЕИК *********, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от страните писмени доказателства.
Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2026г. от 10.20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора, ведно със становище на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ЗПК и чл. 19 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит предоставен от 1 разстояние № ****** от 17.03.2025 г., сключен между ищеца С. И. Ш., ЕГН ********** и ответника „********“ АД, ЕИК *********, поради противоречие със закона поради неточно посочване на ГПР.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ****** от 17.03.2025 г., чрез онлайн платформата на ответното дружество. Сочи, че съгласно договора, кредиторът предоставил главница в размер на 800,00 лева за срок от 6 месеца при лихвен процент от 36 % и ГПР - 42,58 %, като общата дължима сума по договора била в размер на 897,37 лева. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора в срок до 3 дни от сключването му е следвало да осигури действието на трето физическо лице по сключване на договор за поръчителство, което да се задължи да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, или да предостави банкова гаранция. Сочи, че в случай на неизпълнение на задължението по предоставяне на обезпечение, в чл. 29, ал. 1 от договора била уредена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден на непредоставяне на обезпечението.
Твърди, че неустойката била включена в погасителния план към заема заедно с погасителната вноска за главница и лихва, като в този случай следвало да върне на ответника общо сумата 1 500,36 лева. Счита, че клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок е нищожна, доколкото същата не притежавала характеризиращите я обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а представлява прикрито допълнително възнаграждение. Твърди, че договора за кредит е нищожен поради това, че макар формално в договора да бил посочен размера на ГПР по кредита, същият не отговарял на действителните му, тъй като не била взета предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността на договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност на договора.
Сочи, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори евентуално съдът да счете, че същата е нищожна, то на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД следва да се счита за изначално неуредена, като в останалата си част договора е действителен. Сочи, че договорът бил сключен при насрещни изявления на страните чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изрично съгласие за сключването му, във връзка с което му били предоставени СЕФ и проект на договора, с чието съдържание ищецът се съгласил при подписването му. Излага аргументи, че клаузите в договора били индивидуално договорено с ищеца, поради което не е налице неравноправност по ЗЗП.
Подробно обяснява начина на формирането размера на ГПР и неустойката. Твърди, че в ищецът сключил с ответното дружество общо шест договора с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради което същият е бил достатъчно информиран какъв е бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 17.03.2025 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на закона поради неточно посочен в него ГПР.
На основание чл. 153 ГПК, с оглед твърденията и оспорванията на ответника, съдът следва да отдели като ненуждаещ се от доказване факт за наличие на сключен между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 17.03.2025 г.
2
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3