Решение № 1348 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И. Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от И. Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502069 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 72493/21.08.2025г. от С. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу решение № 2895 от 30.07.2025г., постановено по гр. дело № 844/2024г. на РС Варна, IХ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

В жалбата e изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът изразява несъгласие с правните изводи на районния съд, че въззиваемата не упражнява фактическа власт върху собствената му реална част с площ 48 кв.м. Сочи, че оградата между двата имота не е ситуирана на вътрешната гранична линия, а се намира в имота на ищеца и по този начин му се създават пречки да ползва имота си по-големи от обикновените. Намира за доказано по делото, че заснетите в кадастралната карта имотни граници не съответстват на съществуващите на място, заснети от вещото лице, но кадастралните граници съвпадат с действащите планове.

Оспорва също извода на съда за приложимост на разпоредбите на действащия ЗУТ за приложена регулация спрямо процесните имоти, доколкото доказателства по делото за влязла в сила и приложена регулация липсват.

1

Намира за немотивиран и необоснован извода на съда за грешка в КККР предвид липсата на доказателства по делото в тази насока. Счита, че обжалваното решение е постановено при липса на преценка на доказателствата по делото. Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да се уважат предявените искове.

Претендира и за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от С. М. С. срещу И.

Й. Д. обективно кумулативно съединени искове: 1/ ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, находящ се в гр. Варна, район А., с.о.

„Б. Ю.", местност „Б. Ю.", с площ 700 кв.м., номер по предходен план – ***, при посочени съседи и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 48 кв. м. реална част от поземления имот, при граници на реалната част: ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор *****, останалата част от ПИ с идентификатор *****; 2/ негаторен иск с правна основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия, които поддържа и с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствения си поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, находящ се в гр.

Варна, район А., с.о. „Б. Ю.", местност „Б. Ю.", с площ 700 кв. м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *****.3, като премести оградата на границата между поземлен имот с идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор ***** на разС.ие от 0,78 м., мерено от най-близката до оградата точка на северния ъгъл на сградата, както и на разС.ие от 0,93 м, мерено от най- далечната до оградата точка на източния ъгъл на сградата, и приведе същата в съответствие с геодезическото измерване и съгласно одобрените и влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, като по този начин се възстанови отС.ието на оградата от сградата на ищеца с идентификатор *****.3.

Ищецът излага в исковата молба, че е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *****, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *****.3, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 24, том 57, вх. рег. № 112 от 27.06.2008г. по описа на СВ-Варна. Сочи, че ответницата е собственик на съседния от изток ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, по силата на НА за собственост на недвижим имот, придобит на осн. § 4а от ЗСПЗЗ № 200, том 16, дело № 7818 от 1994 г. по описа на ВРС.

2

Ищецът излага, че двата имота са преградени с ограда, която в началото на северната си част откъм пътя е масивна, а в останалата си част е паянтова.

През м. юни 2023г. е установено от ищеца, че оградата между неговия имот и този на ответницата е изместена, като с изместването й е отнета площ от имота му. Същата се допирала до сградата в имота му, което не съответствало на заснетото от правоспособните лица към СГКК при одобряване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, като оградата на границата между двата имота трябвало да има отС.ие от сградата на ищеца. За да бъде разположена на правилното място, оградата трябвало да бъде преместена на разС.ие около 0,78 м., мерено от най-близката до оградата точка на северния ъгъл на сградата, както и около 0,93 м., мерено от найдалечната до оградата точка на източния ъгъл на сградата, а по дължина на двата имота оградата трябвало да продължава от уличната регулационна линия (пътя) и да достига до края на двата имота. Твърди се, че неправомерните действия на ответника се осъществили след влизане в сила на КККР на 23.06.2008г., съгл. заповед на изп. директор на АГКК, като ищецът е придобил имота след влизане в сила на КККР и отразеното в скицата е отговаряло на обективното съС.ие към датата на придобиване на имота от ищеца. Ищецът излага, че поради действията на ответницата е лишен от възможността да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем и е създадена трудност да минава зад жилищната сграда и да използва тази част от дворното си място.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *****, а тя е собственик на ПИ с идентификатор *****.

Твърди, че е въведена във владение на имота след представяне на протокол за трасиране, означаване и координиране на граничните точки на ПИ 698, к. р.

403 по ПНИ на с.о. „Б.Ю.“, землище кв. „Г.“, одобрен със заповед № РД-17707/467/04.12.2002г. и РД-1 -7707/68/11.03.2003г. на областен управител на обл. Варна. В протокола за трасиране е било отбелязано, че са ползвани определящи точки в координатна система от 1970г., като оспорва твърдението, че има изменение на КК от 30.12.2015г. След като ответницата е била въведена във владение на имота си на 16.10.1987г., в него изгражда постройка през 1988г., съгласно издадено разрешение за строеж № 27/16.06.1988г. от община Варна, и я огражда от всички страни, съгласно протокола за трасиране. Твърди се, че оградата на имота никога не е била премествана от 1987г., като сградата на ищеца е построена през 1988г., същата е незаконна и винаги е била на границата между двата имота. Ответницата оспорва представената от ищеца скица на сграда изх.№ 15-716530-03.07.2023г. изд. от АГКК, в която е записано, че последното изменение на КККР, засягащо сградата е със заповед 18-7592-03.07.2023г. на началника на СГКК-Варна.

В условията на евентуалност, ответницата се позовава на изтекла в нейната полза придобивна давност по отношение на процесните идеални части от ПИ *****, на основание чл. 79 от ЗС. Излага, че е упражнявала владението непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого, поради което с изтичане на десетгодишния давностен срок, считано от 1987г. до настоящия 3 момент, е придобила собствеността на имота върху тази част.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 197, том XVI, дело № 7814/1994г. по описа на нотариус при РС-Варна е видно, че на 17.05.1994 г. И.С.Л. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ място с площ 600 кв. м., находящо се в м. „Б.“ по плана на гр. Варна, отредена в зона за земеделско ползване, съставляващо имот пл. № *** по проектоплана за вилна зона „Б. Ю.“, ведно с построената в него сезонна постройка със застроена площ 35 кв. м., при съседи: път и имоти № № ***,***,*** и *** /л. 58-I/.

От НА за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том I, рег. № 1583, дело № 139/2004г. по описа на нотариус Анета Микова е видно, че на 15.12.2004г. И.С.Л. и М.К.Л. да продали на В.И. Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно: място с площ 700 кв. м., находящо се в м. „Б. Ю.“, кв. Г., з-ще Варна, представляващо имот № *** по ПНИ нам. „Б. Ю.“, ведно с построената в него сезонна постройка със застроена площ 35 кв. м., при граници/съседи на имота: имоти №№ 3232, 9634, 698 и 691 /л. 60-I/.

От НА № 151, том III, рег. № 5201, дело № 466/2005 г. по описа на нотариус П. Петров е видно, че В.И. Й. и Д.К.Й. са продали на „Пейпър продуктс" ЕООД, своя съсобствен недвижим имот, а именно - място с площ 700 кв. м., находящо се в м. „Б. Ю.“, кв. Г., з-ще Варна, представляващо имот № *** от кадастрален район № 403 по плана на м. „Б. Ю.“, ведно с построената в него постройка със застроена площ 35 кв. м., при граници: имоти № № 3232, 691, 698 и път /л. 59-I/.

От НА № 56, том V, рег. № 12872, дело № 763/2007г. по описа на нотариус Александър Ганчев е видно, че на 26.06.2008г. „Пейпър продуктс“ ЕООД е продал на С. М. С. следния свой недвижим имот, а именно - място с площ 700 кв.м., находящо се в м. „Б. Ю.“, кв. Г., з-ще Варна, представляващо имот № *** по плана на м. „Б. Ю.“, ведно с построената в него постройка със застроена площ 35 кв.м., при посочени граници /л. 4-I/.

От удостоверение № 35/16.10.1987г., издадено от ИК на ОбНС гр. Варна 4 на И. Й. Д., в изпълнение на Постановление № 26 на Министерски съвет от 1987г. и Решение № 19/303-4-3 от 22.09.1987г. на ИК на ОбНС гр. Варна е предоставено право на ползване върху хавра с площ 600 кв. м., находяща се в з-ще Варна, м. „Б.“ по парцеларния план, при граници: Ат. К., Р. И. /л. 49-I/.

От НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 200, том XVI, дело № 7818.1994г. по описа на нотариус при РС- Варна е видно, че на 18.05.1994г. И. Й. Д. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ място с площ 600 кв. м., находящо се в м. „Б.

Ю.“ по плана на гр. Варна, отредена в зона за земеделско ползване, съставляващо имот пл. № 698 по проектоплана за вилна зона „Б. ю“, ведно с построената в него сезонна постройка със застроена площ 35 кв. м., при посочени граници /л. 5-I/.

От заповед № 135/22.03.2004г. на зам. кмета на Община Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ, е наредено И. Й. Д. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот № ***** с площ 551 кв.м., при граници: имоти № № ***, ***,*** и *** /л. 49-I/.