Решение № 188 от 01.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000177 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище гр.Варна срещу решение №17/13.01.2023 г. по т.д.315/2022 г. по описа на ОС – Варна, с което е прието в отношенията между страните, че „Ди Ен Трейд“ ООД, ЕИК 204243891, със седалище гр.София

НЕ ДЪЛЖИ на

„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище гр.Варна, сумата от 25414.52 лв., представляваща общ сбор на главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от 07.10.2021 г. до 11.05.2011 г. по партида с клиенски № 710171 и абонатен № 1006212 за имот, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, обект „Морски плаж“ по фактури както следва: фактура №1111595488/12.11.2021 г. на стойност 3799.22 лв., фактура №1111606568/10.12.2021 г. на стойност 2904.77 лв., фактура №1111618846/19.01.2022 г. на стойност 2960.12 лв., фактура №1111638166/11.03.2022 г. на стойност 6980.75 лв., фактура №1111648190/11.04.2022 г. на стойност 4182.25 лв., фактура №1111660509/12.05.2022 г. на стойност 4587.41 лв.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновани изводи.

Насрещната страна „Ди Ен Трейд“ ООД, ЕИК 204243891, със седалище гр.София, не е подала отговор на жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че „Ди Ен Трейд“ ООД не дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, сумата от 25414.52 лв., представляваща общ сбор на главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от 07.10.2021 г. до 11.05.2011 г. по партида с клиентски № 710171 за имот, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, обект „морски плаж“ по фактури както следва: фактура №1111595488/12.11.2021 г. на стойност 3799.22 лв., фактура

№1111606568/10.12.2021 г. на стойност

2904.77 лв., фактура

№1111618846/19.01.2022 г. на стойност 2960.12 лв., фактура №1111638166/11.03.2022 г. на 1 стойност 6980.75 лв., фактура №1111648190/11.04.2022 г. на стойност 4182.25 лв., фактура №1111660509/12.05.2022 г. на стойност 4587.41 лв.

Ищецът излага, че по силата на договор за концесия е ползвател на обект, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, обект „Морски плаж“ и ползвател на ВИК услуги, като има открита партида с клиентски номер 71071. Твърди, че за периода 07.10.2021 г. - 11.05.2011 г. ответното дружество е начислило сумата от 25414.52 лв. за вода и ВиК услуги, но такова количестово не е изразходвано, тъй като се касае за период след приключване на летния туристичски сезон, през който консумация почти липсва.

Ответникът „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД е оспорило предявения иск с твърдения, че имотът е водоснабден и има открита партида с номер 71071, включващ абонатен номер 1006212, чито титуляр е ищеца. Излага, че водомерът, който измерва количеството потребена вода е монтиран на обекта през 2018 г. и е с модул №180340943 за дистанционен отчет и пломба 3115509, като вярно е отчел ползваното за периода количество вода.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че въззиваемият е потребител на ВиК услуги, съобразно партида с абонатен №1006212 за обект, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, Морски плаж, парцел №897, като за периода 07.10.2021 г. до 11.11.2021 г. на водомера на потребителя с №082583 са отчетени 1716 куб.м. вода /фактура №1111595488/12.11.2021 г. на стойност 3799.22 лв./; за периода 11.11.2021 г. до 08.12.2021 г. са отчетени 1312 куб.м. вода /фактура №1111606568/10.12.2021 г. на стойност 2904.77 лв./; за период 08.12.2021 г. до 18.01.2022 г. са отчетени 1337 куб.м. вода /фактура №1111618846/19.01.2022 г. на стойност 2960.12 лв./; за период 18.01.2022 г. до 09.03.2022 г. са отчетени 3153 куб.м. вода /фактура №1111638166/11.03.2022 г. на стойност 6980.75 лв./, за период 09.03.2022 г. до 08.04.2022 г. са отчетени 1889 куб.м. вода /фактура №1111648190/11.04.2022 г. на стойност 4182.25 лв./ и за период 08.04.2022 г. до 11.05.2022 г. са отчетени 2072 куб.м. вода /фактура №1111660509/12.05.2022 г. на стойност 4587.41 лв./.

Въззивникът не оспорва, че като оператор на ВиК услуги, преди процесния период е изградил за своя сметка нова водомерната шахта извън границата на имота, в която е монтирал водомерния възел.

От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице Гроздев се установява, че преди спорния период е изградено ново водопроводно отклонение, като главният водомер е бил преместен в нова водомерна шахта, намираща се на около 80 м. извън процесния парцел №897. За целият имот, потребената вода се е отчитала от този един общ главен водомер със шест контролни водомера, намиращи се вътре в имота. От допълнителното заключение и геодезичното заснемане се установява, че на асфалтовият път между новата водомерна шахта и границата на парцела на въззиваемия има следи от допълнително асфалтиране, като е установено наличието на чакъл и сигнална синя лента, ограждаща района при ВиК аварии. Според вещото лице на това място, намиращо се на 33 м. южно и 27 м. западно от процесния имот №897 между старата и нова водопроводна шахта 2 са извършвани ремонтни дейности.

От показанията на свидетеля А. Х., които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи напълно със заключението на вещото лице се установява, че след като е узнал за начислените огромни количества вода и не е получил съдействие от служители на въззивника е ангажирал дружество, което е установило, че извън границата на имота, между новата и старата водопроводна шахта водопроводната тръба е била спукана, като след подмяната й, течът е бил преустановен и за следващия месец, фактурираното количество вода, вече е било в рамките на нормалното.

От показанията на водомера и отчетените количества потребена вода за периода преди процесния и преди прехвърляне на партидата се установява, че за месеците октомври до май 2019 г. и 2020 г., консумацията е достигала най-много до 219 куб.м., тъй като се касае за период на неактивен туристически сезон. Съответно през активния летен сезон за месеците юни до септември на 2019 г. и 2020 г., най-голямото количество вода е консумирано през август /1098 и 1621 куб.м./. Дори тези количества вода, потребени през активния летен сезон, при работа на няколо заведения и душове на плажа са по-ниски от тези, отчетени и фактурирани за процесния период, през който дейността на концесионера на плажа е била незначителна.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.3 от НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 m от уличната регулационна линия. При необходимост операторът може да изгради за своя сметка водомерната шахта и да монтира водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя.

В тези случаи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от операторите.

Безспорно от събраните по делото доказателсва се установява, че водомерната шахта и монтираният водомерен възел са извън границите на имота на въззиваемия, поради което те заедно с водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителя са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от оператора – въззивник в настоящото производство.

След като в резултат на авария, възникнала по трасето на водопроводното отклонение, намиращо се между имотната граница на имота на потребителя и водомерната шахта, отстранена през м.май 2022 г. е изтекло фактурираното за периода м.ноември 2021 г. – м.май 2022 г вода, то нейната стойност не се дължи от потребителя, тъй като загубите до регулационната линия на имота на потребителя, по аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредба 4, са за сметка на оператора. В случай, че последният бе изпълнил задължението си да поддържа и спопанисва тази част от общата мрежа на водоснабдителната система, то загубите нямаше да бъдат налице.

Доколкото в хода на производството, не е установен реалния рамер на консумираното количество вода, извън теча от аварията съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение 3 не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.

С оглед направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 2687 лева

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17/13.01.2023 г. по т.д.315/2022 г. по описа на ОС – Варна, с което е прието в отношенията между страните, че „Ди Ен Трейд“ ООД, ЕИК 204243891, със седалище гр.София НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище гр.Варна, сумата от 25414.52 лв., представляваща общ сбор на главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от 07.10.2021 г. до 11.05.2011 г. по партида с клиенски № 710171 и абонатен № 1006212 за имот, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, обект „Морски плаж“ по фактури както следва: фактура №1111595488/12.11.2021 г. на стойност 3799.22 лв., фактура №1111606568/10.12.2021 г. на стойност 2904.77 лв., фактура №1111618846/19.01.2022 г. на стойност 2960.12 лв., фактура №1111638166/11.03.2022 г. на стойност 6980.75 лв., фактура №1111648190/11.04.2022 г. на стойност 4182.25 лв., фактура №1111660509/12.05.2022 г. на стойност 4587.41 лв.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ди Ен Трейд“ ООД, ЕИК 204243891, със седалище и адрес на управление гр. София, район Подуене, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.57Б, вх. Б, ап.38, сумата от 2687 (две хиляди шестстотин осемдесет и седем) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6b88f0b-3994-45e7-94fa-171b84a17e79