Решение № 1558 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я.ЦВ. Д. при участието на секретаря Х. СЛ. С. като разгледа докладваното от Я. ЦВ. Д. Административно наказателно дело № 20221110216453 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх. № 52-00-56-8244/1/14.11.2022г. по описа на РД“АА“ от В.

С. Д. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.София, ул.“Оралица“ № 24, чрез адв. Ц.

И. срещу Наказателно постановление N 42-0003402 от 17.10.2022г. , издадено от началник РД“АА“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания , както следва :

1. на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от ЗАП - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.

7, изр. 1 от Регламент 561/06 на ЕИО, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и 2 . на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното НП. Сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – излагат се съображения за липса на точно и пълно описание на нарушението и в частност, че в двата акта /АУАН и НП/ не е отразено с колко точно е превишен установеният период на управление от четири часа и половина. В допълнение жалбоподателят изтъква несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената от наказващия орган правна квалификация. В заключение с жалбата се иска прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният представител на жалбоподателя, редовно уведомен, също не се явява.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 07.09.2022 г., около 12:30 часа, Б. Б. - инспектор в РД "АА"- София извършил проверка в гр. София, кв. „Бенковски“, бул. „Лазар Михайлов“, на кръстовището с ул.

„Новачки“ на влекач МАН от категория № 3, с рег. № СА 6341 ХН, оборудван с дигитален тахограф марка "Сименс" със сер. № 00009733 и прикачено към него полуремарке от категория 04 марка "Шмитц" с рег. № С5186ЕР, извършващ международен превоз на товари по маршрут гр. София кв. „Бенковски“ до с. Негован, видно от пътен лист № 549587/07.09.2022 г. При проверката инспектор Б. установил, че водач на влекача е жалбоподателят В. Д. и че същият за периода от 06:29 ч. на 05.09.2022 г. до 16:14 ч. е управлявал 08 часа и 20 минути без да направи прекъсване /почивка/ от минимум 45 минути след период на управление 4 часа и 30 минути, с което не е спазил изискването на чл. 7, изр.

1 от Регламент 561/06 г., а именно след период на управление от 4 ч. и 30 мин. водачът да ползва непрекъсната почивка от поне 45 минути. В хода на проверката жалбоподателят не е представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС /СУМПС/.

Отчитайки горните обстоятелства, инспектор Б. съставил срещу водача АУАН № 328178 от 07.09.2022 г. за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал на 28.10.2022 г. без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което при идентична фактическа обстановка и правна квалификация, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя Б. Б., дадени в хода на съдебното следствие; разпечатка от дигиталната карта на водача; пътен лист; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., ведно с длъжностна характеристика към нея; Заповед № 355/19.09.2022 г.

Съдът възприе като логични, последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства показанията на св.Б. Н. Б., който в качеството си на инспектор е извършил проверката на водача на влекача и е констатирал нарушенията. Следва да се отбележи, че изложеното от него в хода на съдебното следствие кореспондира напълно на съставения АУАН, както и на писмените доказателства, представени по делото. Съдът прие изцяло приобщените по делото писмени доказателства на осн. чл. 283 НПК като непротиворечиви и спомагащи за изясняване на обективната истина по делото.

Така приетата фактическа обстановка обосновава следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана 2 страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Оттук и извода, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да обосновават нарушения на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

По отношение на изтъкнатото от жалбоподателя възражение за липсата на пълно и точно описание на нарушението съдът намира същото за неоснователно. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП е изрично посочен периодът, в който жалбоподателят е управлявал МПС без да направи задължително прекъсване /почивка/ от минимум 45 минути. И в двата акта ясно е обозначен времевия интервал от 06.29 ч. на 05.09.2022 г. до 16.14 ч. на същата дата, като общият брой часове е изписан и сумарно – 08 часа и 20 минути.

По отношение доводът на жалбоподателя за несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената от административнонаказващия орган /АНО/ правна квалификация, съдът намира същото за основателно. И в АУАН и в НП нарушението неправилно е субсумирано под нормата на чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, доколкото указаната норма санкционира поведението на водач, неспазил изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, като АНО е приел, че водачът е превишил непрекъснатото време на управление от 30 до 90 минути. Видно от двата акта обаче, въпросното превишение всъщност е с над 90 минути, с оглед на което относимата правна квалификация следва да бъде по чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАвПр. Съдът намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, като наказващият орган е приложил грешна санкционна норма. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление жалбоподателят е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като в конкретния случай е приложена неправилна административнонаказателна разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7 съдът може да измени акта по чл. 58д само в случай, че се касае до приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението или когато става въпрос за намаляване размера на наложеното 3 административно наказание или до неговата замяна с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение. Видно от текста на приложимата в случая норма на чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАвПр, предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на 500 лева, като същото се явява по-тежко в сравнение с това по т. 2 на същата разпоредба.

Относно второто нарушение съдът констатира, че в АУАН и НП същото е посочено достатъчно ясно и прецизно и в достатъчна степен, за да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отчитайки характера на нарушението – липса на контролен талон към свидетелството за управление на МПС и непредставяне на същия при поискване от страна на контролния орган, съдът счита същото за безспорно установено. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ предвижда наказание „глоба“ в размер 10 лв. за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

В обобщение, съдът намира, че първото, така формулирано, административно обвинение следва да бъде отменено като повдигнато в нарушение на материалния закон и в частност при неправилно приложение на релевантната административнонаказателна норма, а второто нарушение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0003402/17.10.2022 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"-София, в частта, в която на В. С. Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание: по т. 1 - на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ - „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламентът/, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4