Решение № 15027 от 03.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15027 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110120462 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. К. М., ЕГН:

**********, адрес: гр. София, ......., чрез адв. Г. Ч. - САК срещу „Стик-кредит“ АД, ЕИК:

202557159, с която е предявен осъдителен иск на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 лева, частичен иск от сумата в размер на 374.89 лева, представляваща недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит № 665553/08.01.2021 г.,, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 08.01.2021г. сключил договор за потребителски кредит № 665553 със „Стик-кредит“ АД, по силата на който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 1000 лева. Посочено е, че в чл. 17 от договора била уговорена неустойка при неизпълнение на чл. 6 от същия, а именно при непредоставяне в срок от 3 дни от сключване на процесния договор на обезпечение (съдлъжник/поръчител или банкова гаранция), която неустойка се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита. Ищецът твърди, че общата дължима сума била 1063.26 лева, а когато не била осигурена гаранция била 1374.89 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 %, а ГПР в размер на 42.58 лева. Ищецът сочи, че погасил сумата от 1374,89 лева, тъй като не бил предоставил уговореното в чл. 6 от договора обезпечение. На следващо място се твърди, че договорът за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл. 10, ал.1 вр чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма за сключване на договори от разстояние и всички елементи от договора не били в еднакъв по вид, формат и размер шрифт и в два екземпляра; чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото липсвал съществен елемент от съдържанието – годишният процент на разходите по кредита, като в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му. В договора бил грешно посочен размера на ГПР, като действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че е налице нищожност на основание чл. 26, ал.

2, пр.1 ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност на кредитополучателя да предостави обезпечение в такъв кратък срок, както и че тази клауза противоречи на Директива 2008/48/ЕО и накърнява добрите нрави. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 2 вр с чл. 33, ал.1 ЗПК. Поддържа, че клаузата е нищожна и неравноправна на основание чл.л 143, ал. 2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при 1 неизпълнение да заплати необосновано висока наустойка. Релевира се, че в нарушение на чл.

19, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не включил в ГПР разходите за заплащане на неустойката в размер на 311.64 лева. Посочено е още, че грешното посочения размер на ГПР се развява на непосочен такъв, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, както и че представлява „заблуждаваща търговска практика“.

Счита, че договорът е нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 11, т.20 вр с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от съдържанието му, а именно – условията за издължаване на кредита, както и правото на отказ на потребителя от договора и срока за упражняване на това право. С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил процесната сума без основание. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „СТИККРЕДИТ“ АД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен процесният договор с посочените в исковата молба параметри. Оспорва твърдението за нищожност на договорената неустойка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като излага съображения в тази насока. Твърди се, че били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключван на договори от разстояние. Относно неустойката твърди, че същата не е начислявана и събирана от ищеца. В допълнение сочи, че клаузата е валидна, като изразява подробни съображения относно неоснователните твърдения на ищеца за нищожност на неустоичната клауза. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, тъй като ищецът бил запознат с условията на договора, преди той да бъде сключен. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

С писмена молба вх. № 162403/09.05.2025 г. ищецът е направил искане по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 353,94 лева, включваща възнаградителна лихва от 53,46 лв., начислена неустойка в размер на 263,24 лв., наказателна лихва в размер на 27,24 лв. и 10,00 лева начислени такси, допуснато от съда с протоколно определение от 14.05.2025 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № 665553/08.01.2021г., че между „СТИК – КРЕДИТ“ АД – като заемодател, и К. К. М. – като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит от 1000,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в срок до 3 месеца от получаване, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 1063,26 лева.

Съгласно чл. 13.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 13.2. от договора третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на 2 кредитора.

В чл. 23.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 13 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 23.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 23.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 13, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 13, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК – КРЕДИТ“ АД и потребителите, е, че в чл. 12 от тях е предвидено, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. В чл. 13 от Общите условия /ОУ/ е предвидено, че при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, а съгласно чл. 14, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. Според чл. 15 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания кредит.

В чл. 20 – чл. 22 от ОУ са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД; 2./ съгласно чл. 22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава членка , 3 която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита банкова гаранция, отговаряща на изисканията на чл. 22 от ОУ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.