Решение № 15 от 04.02.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Етрополе, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100403 по описа за 2025 година

Подадена е молба, с която от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против П. Л. П., с ЕГН ********** от с.

*****, общ. ****, обл. ****, са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

-Установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, ал 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, с искане за бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер на 964,98 лева, съобразно Заповед за изпълнение № 168/04.07.2025 г., постановена по ч.гр. д. № 20251830100230 по описа на РС – Етрополе за 2025 г., от които: сумата от 600,00 лева – представляваща главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ********** г., сключен между страните по делото; сумата от 129,54 лева – представляваща договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; сумата от 175,63 лева – представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, дължима за периода от 16.03.2024 г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 15.01.2025 г. и сумата от 59,81 лева – представляваща лихва за забава, 1 начислена върху главницата, дължима за периода от 15.01.2025 г. до 21.05.2025 г., както и лихва за забава върху посочени вземания, считано от датата на подаването на заявлението за издаването на заповедта /22.05.2025 г./ до окончателното им изплащане.

- осъдителни искове по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество паричната сума в общ размер на 600,00 лева, от които 270,00 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 330,00 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – и двете договорена в договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ***** г., сключен между страните по делото, които са претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но са отхвърлени от съда, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаването на заявлението /21.05.2025 г./ до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че на 06.02.2024 г. ответницата е подала искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ до ответното дружество, в което са посочени съответни параметри на искания от нея заем.

Навеждат се доводи, че с оглед на това на същата е било разяснено и й е била дадена възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Твърди, че ответницата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като получила е преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, придружен и с допълнителна такава.

В молбата се заявява, че съгласно параметрите на процесния договор за потребителски кредит и чл. 15 от общите условия към него, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.

Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. В този смисъл се посочва, че с оглед принципа на свободата на договарянет о и по своя свободна воля, страните по процесния договор, са се съгласили да го сключат, 2 чрез влючаването и на допълнително посочените в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Твърди се, че ищцовото дружество е одобрило отпускането на заем на ответницата съгласно посочените от нея параметри, като на 06.02.2024г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ******, с подробно описани в него параметри и погасителен план, и включени клаузи „Фаст“ и „Флекси“. Навеждат се доводи, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по посочения договор. Твърди се, че ответницата не е изпълнила своите задължения по договора, като не е изплатила нито една вноска по него, като е изпаднала в забава, с оглед на което цялата сума по договора, ведно с начислените лихви и такси за допълнителни услуги е станала предсрочно изискуема. Посочва се, че ищцовото дружество е депозирало в РС - Етрополе заявление по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 403/2025 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение в негова полза срещу длъжника за част от претендираните със заявлението вземания, като са отхвърлени претенциите му за възнагражденията за за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Навеждат се доводи, че ответницата е депозирала възражение срещу така издадената срещу нея заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което и на основание чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иска за установяване на вземанията по заповедта. Навеждат се доводи, че с оглед отхвърлянето на част от претенциите на заявителя – ищец за него е налице правен интерес от завеждането на осъдителния иск срещу ответницата, като се посочва, че поради естеството на спорните права и това производство, двата иска следва да бъдат разгледани в рамките на едно дело. Допълнително се излагат и подробни аргументи относно основателността на всички претенции на дружеството – ищец, като се излагат подробни мотиви за това, че договорът за кредит е сключен съобразно изискванията на ЗПК. Претендират се разноски, включително и тези – сторени в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответнизата не е депозирала отговор, не е представила доказателства и не е взела отношение по доказателствените искания на ищеца, като съдебните книжа са й връчени при условията на отказ по реда на чл. 44 ГПК.

3

В съдебно заседание дружеството – ищец, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – юрк. Е. К., която изразява становище за даване ход на делото в нейно отсъствие; поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения относно тяхната основателност; прави изрично искане, в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отстъствие, съдът да се произнесе с неприсъствено решение при условията на чл. 238 ГПК.

В съдебното заседание, ответницата – редовно призава, не се явява и не е депозирала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Независимо от горното съдът е счел, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото, поради което е указал, че ще се произнесе с такова по същество на делото.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: копие на искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ****** г.; копие на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, сключен между страните по делото, с № *****г., ведно с общи условия и погасителен план към него, както и СЕФ; заверено копие от извлечение по сметка към договора към дата 14.08.2025 г.; заверено копие на удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество към дата 08.12.2022 г.; материалите по ч.гр. д. № 230/2025 г. по описа на РС – Етрополе; адвокатско пълномощно и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2024 г. между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит “Профи Кредит Стандарт“ с № ****, по силата на който дружеството-ищец се задължило да предостави на ответницата, във вид на заем, парична сума в размер на 600,00 лева, а тя се задължила да му я върне, ведно с начислената върху нея възнаградителна лихва в размер на 0,11 % на дневна основа, във вид на 11 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на 66,32 лева. Годишният процент на разходите, при това положение, според данните по договора, е в размер на 47,04 %, а общата дължима сума по него – 729,54 лева. Страните по договора са уговорили също така две допълнителни 4 услуги във връзка със сключения договор за потребителски кредит: услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит на стойност 270,00 лева и услуга „Флекси“, изразяваща се в получаването на право длъжникът да променя едностранно погасителния си план при съответни специфични условия, описани в договора , на стойност 330,00 лева, които следвало да бъдат на вноски, всяка в размер на 54,55 лева месечно, която се начислявала ведно с размера на съответната вноска за главницата и договорната лихва. Така месечната вноска по кредита възлизала в размер на 120,87 лева, а общата сума по кредита - в размер на 1329,54 лева, а не както било посочено в договора – в размер на 729,54 лева.

На 22.05.2025 г. дружеството – ищец подало заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответница за сума в общ размер сума в общ размер на 1994,98 лева, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от горепосочения договор за кредит, както следва: главница в размер на 600,00 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 129,54 лева, дължима за периода от 15.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; лихва за забава в размер на 175,63 лева, дължима за периода от 16.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; законна лихва в размер на 59,81 лева, дължима за периода от 15.01.2025 г. до 21.05.2025 г.; сумата от 270,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ , дължимо до 15.01.2025 г.; сумата от 330,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 15.01.2025 г.; сумата от 30,00 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислени на 30.03.2024 г.; сумата от 400,00 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдено събиране на вземанията за забава с повече от 90 календарни дни, начислена на 14.06.2024 г.

Във връзка с това било образувано ч.гр.д. ч.гр. д. № 20251830100230 по описа на РС – Етрополе за 2025 г., по което била издадена Заповед за изпълнение № 168/04.07.2025 г. в полза на дружеството – ищец срещу ответницата, само за част от горепосочените вземания, а именно: главница в размер на 600,00 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 129,54 лева, 5 дължима за периода от 15.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; лихва за забава в размер на 175,63 лева, дължима за периода от 16.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; законна лихва в размер на 59,81 лева, дължима за периода от 15.01.2025 г. до 21.05.2025 г. В останалата му част, досежно другите претендирани вземания, посочени по – горе, заявлението било отхвърлено. Препис от посочената заповед бил връчен лично на ответницата, като същата подала възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. С оглед на това на заявителя – ищец било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си по посочената заповед за изпълнение, което той сторил. С исковата си молба ищецът предявил и осъдителен иск за сумите за двете услуги „Фаст“ и „Флекси“, които били отхвърлени в заповедното производство.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно описани по горе, които съдът кредитира изцяло.