Определение № 771 от 07.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Варна, 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500616 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Л. Г., ЕГН **********, срещу определение № 4085/04.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1897/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя въззивна частна жалба срещу определение № 8822/30.06.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 2763/2025 г. за неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че след като въззивният съд да е приел, че оставената без разглеждане частна жалба е недопустима, е следвало да изпрати делото на първоинстанционния съд, който да върне жалбата. Отделно от това, счита че апелативният съд не е компетентен да се произнася по поставения с настоящата частна жалба процесуален въпрос. Навежда довод за целесъобразност на съвместното разглеждане в едно производство на иск за делба между съпрузи на имущество, което е притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, наред с конститутивен иск за прекратяване на сключения между страните брак. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност да бъде постановено определение от настоящия съд, с което да бъде приет за съвместно разглеждане предявения иск за делба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – М. В. Г., чрез процесуален представител – адв. В. Д. В. от АК – Варна, с който частната жалба се оспорва като неоснователна 1

Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е преграждащ акт, постановен от ОС – Варна в качеството му на въззивна инстанция, сезирана с искане за осъществяване на инстанционен контрол на съдебен акт на първостепенния РС – Варна. С оглед на това и съобразно правилата на функционалната подсъдност, съдържащи се в чл. 274, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по жалбата срещу прекратителното определение на ОС – Варна е настоящият апелативен съд.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение ОС – Варна е оставил без разглеждане подадената от Н. Г. частна жалба срещу определение на РС – Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник по предявен по гр. д. № 2763/2025 г. по описа на РС – Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба на имущество, придобито по време на брака. Мотивите за този резултат са, че оспорения съден акт не подлежи на самостоятелно обжалване.

Доводите на жалбоподателя, че определението на ОС е постановено при липса на компетентност, доколкото връщането на жалбата му е следвало да стане от районния съд, са неоснователни. Независимо, че действията по администрирането на частната жалба, в това число и проверката по нейната редовност, се извършват от първоинстанционния съд, то това не дерогира задължението на компетентния да се произнесе по нея въззивен съд да извърши самостоятелна проверка за наличието на предпоставките за сезирането му с допустима и редовна жалба.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Следва да бъде споделен изводът на ОС – Варна, че оспореното пред него определение на РС – Варна не подлежи на обжалване.

Въпросът относно обжалваемостта на определението, с което се отказва да бъде приет за съвместно разглеждане на предявен от ответната страна насрещен иск, е разрешен със задължителните разяснения по т.7 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт е направено ясно разграничение между хипотезата на неприемане на предявен насрещен иск, в която хипотеза актът на съда не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ГПК и хипотезата на приет насрещен иск, производството по отношение на който е прекратено при условията на чл.129, ал.3 ГПК. В настоящия случай, видно от материалите по първоинстанционното дело, е налице именно първата хипотеза – постановен изричен отказ за приемане на насрещен иск за делба.

Доводите за целесъобразност на разрешаването на споровете между страните в едно съдебно производство са ирелевантни към допустимостта на частната жалба.

Предвид гореизложеното ОС – Варна е постановил правилен съдебен 2 акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4085/04.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1897/2025г. по описа на Окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /арг. ТР № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Варна, 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500616 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Л. Г., ЕГН **********, срещу определение № 4085/04.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1897/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя въззивна частна жалба срещу определение № 8822/30.06.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 2763/2025 г. за неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че след като въззивният съд да е приел, че оставената без разглеждане частна жалба е недопустима, е следвало да изпрати делото на първоинстанционния съд, който да върне жалбата. Отделно от това, счита че апелативният съд не е компетентен да се произнася по поставения с настоящата частна жалба процесуален въпрос. Навежда довод за целесъобразност на съвместното разглеждане в едно производство на иск за делба между съпрузи на имущество, което е притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, наред с конститутивен иск за прекратяване на сключения между страните брак. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност да бъде постановено определение от настоящия съд, с което да бъде приет за съвместно разглеждане предявения иск за делба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – М. В. Г., чрез процесуален представител – адв. В. Д. В. от АК – Варна, с който частната жалба се оспорва като неоснователна 1

Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е преграждащ акт, постановен от ОС – Варна в качеството му на въззивна инстанция, сезирана с искане за осъществяване на инстанционен контрол на съдебен акт на първостепенния РС – Варна. С оглед на това и съобразно правилата на функционалната подсъдност, съдържащи се в чл. 274, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по жалбата срещу прекратителното определение на ОС – Варна е настоящият апелативен съд.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение ОС – Варна е оставил без разглеждане подадената от Н. Г. частна жалба срещу определение на РС – Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник по предявен по гр. д. № 2763/2025 г. по описа на РС – Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба на имущество, придобито по време на брака. Мотивите за този резултат са, че оспорения съден акт не подлежи на самостоятелно обжалване.

Доводите на жалбоподателя, че определението на ОС е постановено при липса на компетентност, доколкото връщането на жалбата му е следвало да стане от районния съд, са неоснователни. Независимо, че действията по администрирането на частната жалба, в това число и проверката по нейната редовност, се извършват от първоинстанционния съд, то това не дерогира задължението на компетентния да се произнесе по нея въззивен съд да извърши самостоятелна проверка за наличието на предпоставките за сезирането му с допустима и редовна жалба.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Следва да бъде споделен изводът на ОС – Варна, че оспореното пред него определение на РС – Варна не подлежи на обжалване.

Въпросът относно обжалваемостта на определението, с което се отказва да бъде приет за съвместно разглеждане на предявен от ответната страна насрещен иск, е разрешен със задължителните разяснения по т.7 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт е направено ясно разграничение между хипотезата на неприемане на предявен насрещен иск, в която хипотеза актът на съда не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ГПК и хипотезата на приет насрещен иск, производството по отношение на който е прекратено при условията на чл.129, ал.3 ГПК. В настоящия случай, видно от материалите по първоинстанционното дело, е налице именно първата хипотеза – постановен изричен отказ за приемане на насрещен иск за делба.

Доводите за целесъобразност на разрешаването на споровете между страните в едно съдебно производство са ирелевантни към допустимостта на частната жалба.

Предвид гореизложеното ОС – Варна е постановил правилен съдебен 2 акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4085/04.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1897/2025г. по описа на Окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /арг. ТР № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6b7db1c-c574-410a-a3d2-c6114fd13678