Решение № 293 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20231100513799 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „к.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* ап. офис 2, представлявано от управителя И.П., чрез адв. Т.Т. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„*******, длъжник по изпълнително дело № 20237900401495 по описа на ЧСИ Р.М.В., peг. № 790 в КЧСИ , с район на действие Софийски градски съд , срещу Постановление с изх. № 5997/27.09.2023 г., с което е постановен отказ от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство във връзка с молба на длъжника за намаляване размера на задължението и съответно на определените разноски по изпълнението поради извършени частични плащания по задължението преди образуване на делото.

Жалбоподателят твърди, че с молба от 11.08.2023 г. е представил по изпълнителното дело доказателства за извършени преди образуване на същото производство частични плащания по процесното вземане, възлизащи общо на 17 721,64 лева. Сочи, че ЧСИ не е взел предвид представените доказателства и е постановил отказ от прекратяване на изпълнителното производство.

Счита постановения отказ за незаконосъобразен. Излага, че не е имало основание за образуване заповедно производство срещу него, респективно за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за образуване на изпълнителното дело и за налагането на запори върху сметките на „к.“ ООД. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено 1 възражение по реда на чл. 423 ГПК.

Съгласно жалбата, в заповедта за изпълнение е посочено, че вземанията произтичат от договор, който е прекратен с изтичане на срока, за който е бил сключен. Поради липсата на облигационно правоотношение между страните и предвид обстоятелството, че „к.“ ООД не е било ползвател на услугата, чието възнаграждение се търси, жалбоподателят намира, че заповедта за изпълнение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу „к.” ООД.

В жалбата се твърди, че „к.“ ООД не притежава задължение към „България ЕР“ АД и „П.К.“ ООД, което да подлежи на принудително събиране, с оглед на което съдебният изпълнител неправилно бил отказал да прекрати образуваното изпълнително производство.

Поддържа се още, че ЧСИ не е взел предвид представените от длъжника доказателства за частични плащания по дълга в общ размер на 17 721,64 лв., извършени преди датата на образуване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят намира за неправилен извода на съдебния изпълнител в обжалваното постановление, че от представените от длъжника платежни документи не се установявало по категоричен начин плащането по процесния изпълнителен лист, като твърди, че в платежните нареждания, приложени към молбата му от 11.08.2023 г., е посочено основанието за плащане, от което може да се направи обоснован извод за погасяване на сумите.

Намира, че в обжалваното постановление ЧСИ се е произнесъл по материалноправен въпрос извън неговата компетентност, като е заявил, че представените платежни нареждания погасявали по-стари задължения от претендираните по делото.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление за отказ за прекратяване на образуваното срещу „к.” ООД изпълнително дело.

Жалбоподателят претендира направените разноски в настоящото производство.

Взискателите „България ЕР“ АД и „П.К.“ ООД, действащи като „България ЕР и Посока“ ДЗЗД, в срок са подали възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

Поддържат, че с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изчерпателно са предвидени основанията за прекратяване на изпълнителното производство поради изплащане на задължението преди датата на образуване на делото.

Считат, че в съответствие с посочената разпоредба на преценката на съдебния изпълнител е предоставено да съобрази наличието или липсата на писмено доказателство измежду изброените и съобразно това да зачете настъпилите отпреди завеждане на делото правопогасяващи последици, като извън неговата власт е да разширява тази преценка и за други, извън посочените, начини на погасяване. Излагат съображения, че посочените в изпълнителния лист задължения не са изплатени преди образуване на изпълнителното дело, 2 поради което намират, че не е налице хипотезата на чл.433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на производството.

В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител заема становище за неоснователност на същата. Заявява, че с оспореното постановление е отказано прекратяване на делото, но в същото е допусната техническа грешка, тъй като се касае за отказ за частично прекратяване по отношение на твърдяната като платена сума в размер на 17 721,64 лева.

Сочи, че между страните са налице договорни отношения с множество фактури и протоколи във връзка тях, съответно съществува спор относно извършените плащания, а от представените от длъжника платежни документи не се установява по категоричен начин плащането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Излага съображения, че възникналите спорове между страните следва да бъдат решавани чрез възможностите, които им предоставя исковият процес, тъй като в изпълнителното производство липсват гаранциите на исковото производство относно преценката на основателността на претенциите. Обобщава, че до произнасянето на съда с влязло в сила съдебно решение относно твърденията на длъжника по делото, съдебният изпълнител няма право да прекрати образуваното изпълнително производство, поради което счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство № 20237900401495 по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 в КЧСИ, е образувано по молба на взискателите „България Еър“ АД, ЕИК ******* и „П.К.“ ООД, ЕИК ******* въз основа на Изпълнителен лист от 05.05.2023 г., издаден от Софийски районен съд, 90 с-в, на основание Заповед за изпълнение № 27247 по ч.гр.д. № 609/2022 г. по описа на СРС, с който „к.“ ООД С ЕИК *******, е осъдено да заплати в полза на взискателите сумата от 31 514,22 лева, представляваща сбор от задължения за заплащане на предоставени услуги въз основа на Корпоративен договор № 1735/05.10.2018 г. за продажба на самолетни билети, съгласно Протокол № 2000006328/30.12.2019 г., Протокол № 2000002482/21.03.2019 г., Протокол № 2000005857/21.11.2019 г., Протокол № 2000006327/30.12.2019 г., Протокол № 2000001165/11.10.2018 г., Протокол № 2000004444/15.08.2019 г., Протокол № **********/22,11.2019 г., Протокол № 2000006202/11.12.2019 г., Протокол № 2000006331/30.12.2019 г., Протокол № 2000006063/02.12.2019 г. и Протокол № 2000001616/07.12.2019 г. за периода от 11.10.2018 г. до 30.12.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6 802,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 28.02.2022 г., както и разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 630,28 лева.

С молбата за образуване е направено искане да се извърши пълно 3 имуществено проучване за длъжника, както и насочване на изпълнението срещу движимите му вещи. Видно от приложеното изпълнително дело, извършено е проучване на имуществото на длъжника, изпратени са запорни съобщения и са наложени запори върху вземания по банкови сметки и върху вземания от трети задължени лица.

Със Съобщение с изх. № 35271 от 14.07.2023 г., връчено на 28.07.2023 г., длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за дължимите суми по изпълнителния лист и начислените такси.

С молба с вх. № 41236 от 20.09.2023 г. (л.52) от „к.“ ООД е поискано да бъдат редуцирани дължимите суми и да бъдат вдигнати наложените запори по банкови сметки, поради твърдени частични плащания по задължението преди образуване на изпълнителното дело, възлизащи общо на 17 721,64 лева, от които: с превод от 02.12.2019 г. била заплатена сума в размер на 2659,17 долара (възлизащи на 4871,86 лева) за погасяване на дължимата в същия размер сума по протокол № 2000006063 от 02.12.2019 г.; с превод от 03.03.2020 г. била заплатена сума в размер на 4750 долара (възлизащи на 8312,50 лева) по протокол № 200006202 от 11.12.2019 г. на стойност 3435,76 лева и протокол № 200006327 от 30.12.2019 г. на стойност 4871,86 лева.

Съгласно молбата на длъжника, посочените суми били наредени от банкова сметка на предприятие в САЩ, като в основанието за плащане било посочено съдържанието на съответния протокол, във връзка с който се превежда съответната сума.

В молбата си длъжникът поддържа, че представя и банково извлечение, от което било видно, че Balcanto Ltd., Канада, е заплатило по сметка на взискателите на 27.02.2020 г. сума в размер на 3650 канадски долара (с левова равностойност 4830,34 лв.), с която частично е заплатена сумата по протокол № 200005857 от 21.11.2019 г. на стойност 4853,60 лв., като в основанието на плащане било посочено съдържанието на протокола.

Със становище с вх.№ 41825 от 25.09.2023 г. (л.67) взискателите молят молбата на длъжника да бъде оставена без уважение. Поддържа, че между страните са налице търговски отношения с множество незаплатени фактури и протоколи, а с цитираните от длъжника плащания са погасени по-стари задължения, а не посочените в молбата на длъжника. Заявяват, че сумите по цитираните от „к.“ ООД протоколи са дължими и не са били изплатени към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда и към датата на образуване на изпълнителното дело. Позовават се на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД относно реда за плащане на задълженията, както и на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като излагат, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

С обжалваното постановление с изх.№ 5997 от 27.09.2023 г. (л.73) 4 съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство с аргумент, че при оспорване на плащането от страна на взискателя е налице правен спор, който съдебният изпълнител не е компетентен да разрешава, а от представените платежни документи не могло да бъде установено категорично, че плащането е извършено във връзка с процесното задължение.

В мотивите си съдебният изпълнител се е позовал на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно поредността на изпълнение на задълженията.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът може в двуседмичен срок да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи изпълнителното производство, поради което жалбата е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите за прекратяване и приключване на изпълнението. Сред изброените основания за прекратяване на изпълнението е това по т. 1, с която е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.