Решение № 3545 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3545 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110202852 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. И. А., ЕГН **********, чрез адв.К. Ч. – САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 464зз-110/04.02.2024 г., издадена от Б. Б. Г. – полицай при ОСПС – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. И. А. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че в оспорената заповед липсва описание на фактическите и правни основания за задържането, поради което и жалбоподателят не е разбрал за какво е бил задържан. На следващо място се излага, че по своята правна същност заповедта за задържане на лице, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и за прилагането й е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, а в процесния случай 1 жалбоподателят нито е бил съпричастен към извършване на престъпление, нито е извършил престъпление. Поддържа се, че в мотивите на обжалваната заповед не е посочено нищо, нито е посочена причината налагаща задържането, поради което и задържането е самоцелно и необосновано.

По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят А. И. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ч. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

Ответникът по жалбата – Б. Б. Г., полицай при ОСПС – СДВР, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. ХХХХХХХХХХХХ, с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител изразява становище за законосъобразност на издадената заповед за задържане и моли депозираната срещу нея жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Софийска районна прокуратура – редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 464зз-110/04.02.2024 г., издадена от Б. Б. Г., заемащ длъжността полицай при ОСПС – СДВР, по отношение на А. И. А. била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. А. И. А. бил задържан в 11:30 часа на 04.02.2024 г. След задържането му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у него били 2 установени вещи, както следва: един брой мобилен апарат черен на цвят, един брой часовник сив на цвят с надпис „BOSS”, един брой слушалки бели на цвят, един брой слънчеви очила „Ray Ban”, един брой портфейл черен на цвят с лични документи, един брой връзка с ключове и чип за входна врата. А. И. А. бил задържан в помещение на 04 РУ – СДВР и бил освободен в 11:25 часа на 05.02.2024 г.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на А. И. А. от 04.02.2024 г., Декларация от 04.02.2024 г. от А. И. А., разписка за върнати вещи и пари от задържано лице.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо А. И. А. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които 3 съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР – от полицай към отдел „Специализираните полицейски сили“ при СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта Б. Б. Г., съгласно приложено по делото удостоверение, издадено от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато полицейските органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от 4

ЗМВР, а именно – посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал

Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на А. И. А./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният А. И. А. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.

"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 19-20 от делото следва, че на А. И. А. освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал.

2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на А. И.

А., а и реално са му били подсигурени, респективно и доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

На следващо място, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Следва да бъде отбелязано, че дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление и именно като какво, е от компетентността на други органи, поради което настоящият състав приема, че действително към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление.

С оглед изложеното, налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. В тази насока следва да се 5 отбележи, че за по-голяма изрядност, полицейският орган, издал заповедта, е следвало да посочи конкретните факти, послужи като фактическо основание за издаването й, но в случая и с оглед доказателствата по преписката, които недвусмислено говорят за такива данни, последното не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на санкционираното лице.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, респективно и всички изложени в противоположния аспект доводи в жалбата не могат да бъдат споделени.