Акт от 25.09.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 25.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 118 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба подадена от „Елит

94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.

„Иван Момчилов“ № 5, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10703/ 03.02.2020 г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й при неспазване установената форма, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и несъобразяване с неговата цел, отменителни основания по чл. 146, т.

2, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че в заповедта фактически липсват мотиви относими към конкретния казус относно защитимите важни държавни или обществени интереси, чието охраняване се цели с налагането на ПАМ. В тази връзка се акцентира се върху обстоятелството, че в случая не е налице укриване на приходи в търговския обект, обратно, същите са отчетени надлежно от функциониращата в него ЕСФП, закупена и обслужвана от специализирана в тази насока фирма, при което изложените в оспорения акт мотиви не съответстват на установените при проверката факти. Развиват се съображения за необоснованост и на определения срок за запечатване на обекта, както и цялостен бланкетен характер на мотивите в оспорената заповед, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По същество се твърди липса на соченото от административния орган нарушение, като фактическо основание за налагане на ПАМ, тъй като дружеството е превело системата си за отчитане в съответствие с поредните изменения в нормативните изисквания, а дори да се приеме, че е налице нарушение на тези изисквания, незабавно след установяването му от жалбоподателя са били предприети мерки за отстраняването им, което е констатирано и при последващата проверка от органите на НАП. Поради това оспорващият търговец счита, че административният акт е издаден и в нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото засяга негови права и законни интереси в степен, по-голяма от необходимото за преследваната от закона цел. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника му по делото *** И. от ВТАК, поддържа оспорването с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развоти в хода на устните състезания. Обръща внимание върху обстоятелството, че фактически се касае за пропуск при изработването на конкретния модел система за отчитане и контрол, която обаче е предварително одобрена от НАП и дружеството не носи вина за този технически пропуск. Изтъква и че веднага след констатирането на проблема, от жалбоподателя са предприети мерки за отстраняването му. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си ст. ***К., оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт, а по същество безспорна установеност на нарушението, обусловило налагането на ПАМ. Сочи, че установеното нарушение в обекта на жалбоподателя е такова на формално извършване, при което органът е задължен да приложи ПАМ, действа в условията на обвързана компетентност и не дължи преценка за наличието на действителна увреда и нейния размер. В тази връзка намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липсват последици за фиска от констатираното нарушение, тъй като след възстановяване на връзката, фискалното устройство в обекта е генерирало фискален бон за отчетеното от брояча гориво и няма укриване на приходи. Счита за правилно определен и срока за прилагане на ПАМ, предвид тежестта на нарушението, обусловена от вида на продаваните в обекта стоки - течни горива с висок търговски интерес.

С тези доводи, изложени в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. съгласно приложен списък.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези приложени към жалбите и съдържащите се в представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

28.12.2019 г. с начален час 14:10 часа, от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 22, стопанисвана от „Елит 94“ ЕООД. При проверката е установено наличие в обекта на монтирано и функциониращо фискално устройство за отчитане на продажби от одобрен тип - електронна система с фискална памет модел „Ойл СИС 2.0-Д-KL“, централно регистриращо устройство и фискален принтер DATECS FP-800, индифидуален номер на ФУ OS005810 и индивидуален номер на ФП 58005810, рег. номер в НАП 4248207 от 17.06.2019 година. От проверяващите е извършено изпробване на устройството, чрез прекъсване на връзката между колонката за метан и централното регистриращо устройство, при което системата е генерирала Служебен бон с № 0076715/ 28.12.2019 г., 15:15:52 часа за пистолет/бензиноколонка № 6 и Служебен бон с № 00776714/ 28.12.2019 г., 15:15:20 часа за пистолет/бензиноколонка № 5.

Независимо от това, по време на прекъсването е било извършено зареждане на лек автомобил от колонката за метан, пистолет/бензиноколонка № 5, като след възстановяването на връзката системата е издала фискален бон № 00767180210/ 28.12.2019 г., 15:18:14 часа с отчетено гориво по брояча на пистолета. Така описаните обстоятелства са отразени от контролните органи в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0001988/ 28.12.2019 г. и в Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0004202 / 24.01.2020 г., и приложението към него. И двата протокола са подписани от присъствали при проверките представители на „Елит 94“ ЕООД. Към първия от посочените протоколи са били приложени три броя дневни финансови отчети от 28.12.2019 г., четири броя служебни бонове от същата дата, от бензиноколонки 5 и 6 за зареждане на метан, преди и след извършеното прекъсване и Фискален бон № 00767180210, издаден на 28.10.2019 г. в 15:18:14 часа. Установените обстоятелства са категоризирани като несъответствие на функциониращата в обекта ЕСФП с изискването на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, раздел IV „Специфични функционални изисквания към фискалните устройства“, б. „в“, съгласно което системата трябва да осигурява забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с централното регистриращо устройство. Констатираното несъответствие е квалифицирано като нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и основание по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. „г“ от ЗДДС за издаване на оспорената заповед. Със същата са наложени принудителни административни мерки “Запечатване на обект”, за търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул.

„Иван Момчилов“ № 22, за срок от 10 дни и „Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект. Определено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта. Заповедта е връчена на Г.Ц.П.– управител на „Елит 94“ ЕООД, на дата 05.02.2020 г., съгласно съдържащата се в нея разписка.

Жалбата пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП – гр. В. Търново на 17.02.2020 г., видно от дадения от ответната администрация входящ номер. Същата е изпратена с придружително писмо от ТД на НАП – гр. В. Търново, като освен приложените от подателя документи, с писмото е представена административната преписка, съдържаща оспорената ЗНПАМ, цитираните по-горе протоколи от извършени проверки, ДФО, служебни бонове и фискален бон, копие от пълномощно на Ц.Г.П., и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени два броя фактури от доставчика „Фромит“ ООД – гр. Горна Оряховица – от 30.05.2019 г. с предмет „Комплект за преминаване от Ойл Сис 1.0 към Ойл Сис 2.0 …“ и от 16.01.2020 г. с предмет „Интерфейсна платка за колонка“, протокол от 16.01.2020 г. за монтаж на комуникационен контролер Метан К в обекта на „Елит 94“ ЕООД, Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0004283/ 07.02.2020 г., съставен от служители в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София и писмо изх. № 5339374/10.03.2020 г. от ЕРП „Север Енерго-про група“ до управителя на „Елит 94” ЕООД. От ответника, извън посочените по-горе документи от административната преписка, са представени Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, Протокол за извършена на проверка в обект серия АА 0004282/05.02.2020 г. и Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0004283/07.02.2020 г., с приложенията към тях, установяващи сервизен ремонт на ползваната от „Елит 94“ ЕООД ЕСФП, метрологична проверка на същата, проверката и одобрение й от служители на НАП.

По искане на оспорващото дружество са изслушани свидетелските показания на Р.И.С., служител на „Фромит“ ООД – гр. Горна Оряховица, осъществяваща поддръжката и техническото обслужване на фискалната система на жалбоподателя. Последният заявява, че си спомня процесния случай. Твърди, че констатираното от контролните органи нарушение се дължи на начина на работа на самата метаноколонка, която, макар да е одобрен тип, произведена с възможност да работи и при изключена връзка между нея, и централното регистриращо устройство.

Твърди, че впоследствие били установени още такива случаи, в други населени места, за което са уведомени създателите на софтуера на ползваната от жалбоподателя ЕСФП „Ойл СИС 2.0“. По конкретния случай е монтирана специална платка, ограничаваща работата на метановата колонка при прекъсната връзка между нея, и централното регистриращо устройство. Свидетелят дава мнение, че цялостният начин на работа на електронната система с фискална памет, не позволява укриването на продажби на горива, вкл. и при работата на метаноколонките от типа на монтираната в обекта на жалбоподателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10703/ 03.02.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.