Решение № 3295 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3295 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110143031 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД и „Мултитюд банк“ p. L. c.

Ищецът твърди, че на 30.06.2022г. между него и първия ответник бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** по силата на който получил сумата от 6000лв., подлежаща на връщане на 18 вноски. Бил предвиден лихвен процент от 35% и ГПР от 49,66%. В чл. 5 било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от втория ответник, като на същата дата бил сключен договор с него, за което се дължало възнаграждение от 2435,19лв., което не било включено в ГПР. Заплатил общо по договора сумата от 6230лв.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия. Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а това следвало да бъде направено, тъй като е разход по кредита. Изтъква, че е налице заблуждаваща търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени икономическите последици от договора за кредит. Договорът за поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание и поради противоречие с добрите нрави, тъй като не се получава никаква насрещна престация.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорите за кредит и предоставяне на гаранция (поръчителство) да бъдат признати за нищожни, както и първият ответник да бъде осъден да заплати сумата от 230лв., платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Посочва, че според него от формална страна между страните не бил сключен договор за кредит. Отрича договорът да нарушава императивните изисквания на ЗПК.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото е представен договор № ****** сключен между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и В. Д., в качеството на кредитополучател. Съгласно договора, кредиторът се задължава да отпусне на кредитополучтеля кредит в размер от 6000лв., който подлежи на връщане на 18 вноски съгласно приложен погасителен план.

Предвиден е лихвен процент от 35,00%, като лихвата възлиза на 2100лв., а общо дължимата сума на 8100лв. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита е 2100лв. и включва само лихвата, като ГПР възлиза на 49,66%, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може дас е отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Представено е удостоверение, издадено от „Фератум България“ ЕООД на 04.07.2023г., в което е посочено, че ищцата има активен кредит с номер 1175752 с обща дължима сума по него от 7951лв., което е признание и потвърждение за съществуващото между страните правоотношение и доводите на ответника в обратна насока се явяват неоснователни.

На същата дата между ищеца и „Фератум банк“ p.l.c, с настоящо наименование „Мултитюд банк“ p.L.c, е сключен договор за гаранция (поръчителство), съгласно който дружеството поема задължението да обезпечи вземанията на кредитора „Фератум България“ ЕООД по договор за потребителски кредит № 1175752/30.06.2022г. срещу възнаграждение от 5940лв., платимо на 18 вноски с първо плащане 30.07.2022г. и последно плащане 22.12.2023г.

Според приетото експертното заключение, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, ГПР по процесния договор за кредит възлиза на 48,84%, ако като разход се включи само възнаградителната лихва. В случай че се добави и възнаграждението за поръчителство, ГПР възлиза на 250,59%. Експертът разяснява, че в изпълнение на договорите ищецът е платил суми в общ размер от 6339лв., с които са погасени главница по договора за кредит от 1217,01лв., договорна лихва по договора за кредит от 1367,18лв., такси за напомнителни писма от 250,00лв. и възнаграждение по договора за поръчителство от 3504,81лв. Посочва, че всички плащания са извършени към „Фератум България“ ЕООД, включително възнаграждението за поръчител, като в деня на постъпване плащането автоматично се разпределяло по пера – главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчител, което след това се прехвърляло счетоводно по счетоводна партида на гаранта като задължение. Не се извършвали индивидуални преводи и счетоводни записи на всяка такса, като няма данни вещото лице да е установило реалното превеждане на сумите към другото дружество.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два 2 екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора не е налице и погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както изисква т. 11. Макар в чл. 2 от договора да е предвидено, че кредитът се изплаща според погасителен план, който е неразделна част от договора, такъв не се съдържа в приложения към делото, което отново е нарушение.

Също така, в процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен процент на ГПР 49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в 3 договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Фератум (Мултитюд) банк, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Също така, начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство със същите падежи и краен срок на издължаване. Всички плащания, включително на възнаграждението по договора за поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като няма данни за изходящи преводи от него към поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател знае за този разход и за конкретния негов размер. Самото постъпване на възнаграждението в полза на кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Невключването на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сключването на този допълнителен договор представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.