Решение № 184 от 15.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000512 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260130 от 01.04.2021 г.,постановено по т.д.№1239/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Н.А.П.-гр.С. против „С.“ЕООД-гр.С.З. с ЕИК **********,“С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********** и Елк. Н.

П.-служебен синдик на „С.“ЕООД-гр.С.З. иск с правно основание чл.694 от ТЗ,да се признае за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог,вписани в Централния регистър на особените залози под

№№***************************,************** и

№***************,в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД.

Със същото решение НАП-С. е осъдена да заплати на „С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********** сумата от 2400 лв. разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н.А.П.-гр.С.,в която се поддържа,че решението е необосновано,немотивирано и постановено в противоречие с императивни правни норми,както и със събраните по делото доказателства.Изложен е аргумента за противоречивост и непълнота на решаващите мотиви на съда,въз основа на които е постановен обжалвания резултат.А.-жалбоподател счита,че носителят на заложното право по учреден особен залог може да противопостави правата си на всяко трето 1 лице,което придобива права по отношение на заложената вещ след учредяване на залога,но тази противопоставимост не би могла да възникне без вписване на залога в публичния регистър,какъвто е ЦРОЗ.И доколкото страните по един договор предопределят заложния кредитор и залогодателя,респективно лицето,което се ползва с абсолютната защита и може да противопостави на всяко трето лице придобитите след вписването на залога права върху вещите-предмет на залога,законодателят е предвидил,според А.-жалбоподател,вписване в ЦРОЗ и на прехвърлянето на обезпеченото вземане,което вписване оповестява на третите добросъвестни лица настъпилата промяна в заложния кредитор или лицето,което може да им противопостави валидно вписаното си заложно право.Според А.,съдът коректно е посочил,че вписването на особения залог в ЦРОЗ има оповестително действие,но счита,че именно това осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица,тъй като разпоредбата на чл.30,ал.1 от ЗОЗ изрично указва действието на вписаното в ЦРОЗ обстоятелство,а именно-че вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.А в чл.12,ал.1 от ЗОЗ,както се сочи във въззивната жалба,е предвидено,че учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица /каквито са и кредиторите на несъстоятелността/,ако залогът /респ. подлежащите на вписване по чл.26 от ЗОЗ обстоятелства/ не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя.А.-жалбоподател намира,че при тълкуване на разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗОЗ,във вр. С тази на чл.30,ал.1 ЗОЗ и при съобразяване на това,че именно оповестителното действие на вписването стои в основата на противопоставимостта на вписаните обстоятелства,то трябва да се приеме,че вписването на учреденото заложно право в ЦРОЗ,както и на обстоятелствата,изрично изброени в разпоредбата на чл.26 от същия закон,прави същото противопоставимо на трети лица,каквито са кредиторите на несъстоятелността.

Въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,А.-жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови друго,с което да бъде признато за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен кредитор с договори за особен залог,вписани в Централния регистър на особените залози под №№**************, **************, ************** и №***************,в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД.Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски,в това число и юрисконтсултско възнаграждение.

В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК ********** чрез пълномощника му адв.В.В.,в който е изразено становище,че жалбата е процесуално допустима,доколкото е подадена в срока по чл.259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,но по същество е неоснователна.В тази насока въззиваемият „С.Г.Г.“ЕАД счита за правилни и законосъобразни мотивите на първоинстанционния съд,с които е прието,че съгласно разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД прехвърлянето на вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите му принедлежности,освен ако е уговорено друго.И понеже в случая такова 2

„друго“ не е уговорено в представения договор за цесия,то всички вземания са възникнали в сферата на цесионера ведно с обезпеченията върху тях,включително и тези по ЗОЗ.Намира за правилни и изводите на ОС-С.З.,че вписването на прехвърлянето на вземането в ЦРОЗ няма конститутивно действие и затова не е условие за пораждането/погасяването на определени права.Счита,че и от разпоредбата на чл.30 от ЗОЗ следва само декларативния и оповестителен характер на вписването на прехвърляне на вземане и затова намира,че вписването по никакъв начин не влияе на противопоставимостта на особения залог на трети лица.Според въззиваемото дружество „С.Г.Г.“ЕАД,Закона за особените залози изрично предвижда непротивопоставимост на трети лица единствено на невписания в ЦРОЗ залог,но не и на невписано прехвърляне на обезпечено вземане.Предвид поддържаните в отговора доводи моли въззивната жалба за се остави без уважение и да се потвърди обжалваното с нея първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.Моли в негова полза да бъдат присъдени направените в настоящото въззивно производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с начислен ДДС.

Отговор на въззивната жалба е подаден в законния срок и от Елк. Н. П. в качеството й на служебен синдик на „С.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК **********,в който е изразено становище,че жалбата е неоснователна,а бжалваното решение е алидно,допустимо и правилно и като такова следва да се потвърди.Счита,че не е налице твърдяното от А.жалбоподател противоречие с императивни правни норми,както и че окръжния съд правилно е тълкувал и приложил нормите на ЗОЗ и ЗЗД в тяхната връзка и зависимост.

От въззиваемия „С.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК ********** не е подаден отговор на въззивната жалба и не е взето становище по същата.

Не са заявени от страните доказателствени искания и не са представени писмени доказателства в настоящото въззивно производство.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като А.-жалбоподател има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в качеството си на ищец по отхвърления и предявен от нея иск,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебна проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява 3 процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1239/2020 г. по описа на ОС-С.З. е предявен от Н.А.П.-гр.С. против „С.“ЕООД-в несъстоятелност-гр.С.З. с ЕИК **********,“С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********** и Елк. Н. П. като служебен синдик на „С.“ЕООД,отрицателен установителен иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ,с който е поискано да се признае за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог,вписани в

Централния регистър на особените залози под

№№***************************,************** и ***************,в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД.

Искът е основан на следните твърдения:

А.-ищец /и настоящ жалбоподател/ твърди,че с решение №325 от 26.06.2019 г.,постановено по т.д.№106/2019 г. по описа на ОС-С.З.,е открито производство по несъстоятелност на „С.“ЕООД с ЕИК **********,като със същото решение производството е било спряно,а впоследствие възобновено с решение №162 от 05.06.2020 г.,постановено по същото дело.Твърди се още,че А. е предявила в посоченото производство по несъстоятелност /в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ/ публични вземания и с оглед на това има качеството на кредитор в същото производство,а такова качество има и ответникът „С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК **********,тъй като същият в качеството си на универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ООД с ЕИК 148062016 по силата на преобразуване чрез промяна на правната форма,е предявил вземания,които синдикът на „С.“ЕООД е включил в изготвен от него списък на приети вземания,обявен в Търговския регистър на датата 17.07.2020 г. и одобрен от съда по несъстоятелността с определение,обявено в регистъра на 21.09.2020 г.Освен това,А.-ищец твърди,че част от вземанията на кредитора „С.Г.Г.“ЕАД са приети като обезпечени с няколко договора за особени залози и с договорна ипотека.

На следващо място,А.-ищец е изложила твърдения,че в срока по чл.690,ал.1 от ТЗ е подала възражение,с което е оспорила част от приетите обезпечени вземания на кредитора „С.Г.Г.“ЕАД,като е изложила във възражението си съображения,поради които договорите за особен залог,вписани в ЦРОЗ под №№ ***************************,************** и ***************,не следва да се приемат като обезпечение за вземанията на кредитора.С определение №260116 от 21.09.2020 г.,постановено по т.д.№106/2019 г. по описа на ОСС.З.,обявено в ТР на същата ата,съдът по несъстоятелността оставил подаденото от А. възражение без уважение и одобрил списъка във вида,в който е изготвен,като е приел,че с оглед разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в Закона за особените залози /ЗОЗ/ възражението на А. се явява неоснователно.

4

Предвид гореизложените твърдения,А.-ищец е заявила в исковата молба,че има правен интерес от предявяване на процесния иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на привилегията за поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на част от вземанията на „С.Г.Г.“ЕАД в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД,които са били предмет на разглеждане в производството по чл.690 от ТЗ,доколкото списъкът на приетите вземания не е изменен по отношение на приетите обезпечения на вземанията на този кредитор.

По съществото на предявения иск А.-ищец е изложила твърденията,че „С.Г.Г.“ЕАД като универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ООД,е придобило правата,които праводателят му е придобил от „П.И.Б.“АД съгласно договор за прехвърляне на вземанията на банката към „С.“ЕООД.че в полза на банката са били вписани в ЦРОЗ множество договори за особен залог,а по партидата на „С.“ЕООД към част от вписванията са отбелязани допълнителни вписвания,от което било видно,че вписаните права са на „С.Г.Г.“ООД,поради което правоприемникът му „С.Г.Г.“ЕАД може да противопостави същите на останалите кредитори на несъстоятелността.По някои от вписаните договори за особени залози обаче липсвали данни за вписване на извършеното прехвърляне на вземанията,каквото е изискването на чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ,според А.-ищец.В конкретика А. твърди,че по отношение на договорите за особени залози,вписани в