Акт от 25.06.2019, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- 103/2018
- Подписан
- 25.06.2019
- В сила
- 02.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е № 32
Сливен, 25.06.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА при участието на секретаря ………М. Тодорова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 103 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищцата А.А.К. твърди в исковата си молба, че на 10.02.2018 г. в гр.
Сливен пресичала бул. „Георги Данчев” като пешеходец на пешеходна пътека и била внезапно блъсната от МПС с рег. № СН 4197АК, управлявано от В.И.. След сблъсъка паднала на земята, като изпитала силни болки и уплаха. Била откарана в ЦСМП Сливен. В резултат на изпитаната от нея уплаха и стрес, който продължил и след изписването й на 13.02.2018 г. се почувствала зле, притеснявала се, започвала внезапно да плаче, заспивала трудно. При изписването й й било предложено оперативно лечение, но тя отказала, тъй като трябвало да заплати допълнително сумата 7 000 лв. за имплант. Вследствие на настъпилото ПТП първоначално получила травми в гръбначния стълб и в областта на лявата мишница и преходно изтръпване на лява ръка. При движение на лявата ръка болките силно се увеличавали. На 14.02.2018 г. веднага след изписването й получила исхемичен мозъчен инсулт. В резултат на това не можела да се движи, била постоянно на легло, не можела да говори. Била намерена в безпомощно състояние от дъщеря си.
Твърди, че от медицинските документи е видно, че ищцата не е имала други причини за настъпилия инсулт и счита, че единствената причина за това е преживяната от нея автомобилна травма на 10.02.2018 г. Към момента същата не можела да движи десните си крайници, не можела да говори, да се самообслужва и с Експертно решение на ТЕЛК е била призната 100 % неработоспособност. Твърди, че всички увреждания на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Отговорността на водача била застрахована при ответното дружество, като същото било уведомено за претендирано обезщетение, но отказало изплащането на такова. Моли съда да постанови решение, с което присъди обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва за забава от предявяване на застрахователната претенция - 20.03.2018 г. до окончателното й заплащане. Моли съда да присъди направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва, че гражданската отговорност на лекия автомобил, описан в исковата молба, е застрахована при него, като прави възражение, че не е установено дали е извършено деянието, противоправността на деянието, вината на извършителя, механизма на произшествието и отговорността на водача. Прави възражение, че произшествието е възникнало по вина на ищцата, която без да се съобрази с интензивността на движението е навлязла рязко на пътното платно и това е било основната причина за възникване на произшествието и настъпилите наранявания. Алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави възражение, че получения мозъчен инсулт не е в причинно-следствена връзка с травмите от ПТП.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира разноски, както и на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен предявения иск или евентуално да бъде уважено направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че от събраните доказателства не е доказано причинно-следствената връзка между ПТП и мозъчния инсулт на ищцата. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
10.02.2018г. в град Сливен, по булевард „Георги Данчев“ ищцата А.К. предприела пресичане на пешеходна пътека, находяща се срещу магазин „Кауфлнад“, когото била блъсна от МПС марка „Пежо 206“ с рег. № СН 4197 АК, управлявано от В.И..
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил преди ПТП е била около 25 km/h. Опасната зона за спиране на автомобила при посочената скорост от около 25 km/h, е около 11m. Мястото на удара е върху пешеходната пътека на 1,5 m вляво от дясната граница и на 2,3 m след началото на пешеходната пътека.
Направлението на движение на пешеходеца е напречно спрямо посоката на движение на автомобила. Първият контакт е бил между десния преден калник и преднолявата странична повърхност на тялото. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пострадалата на разстояние по-малко от опасната зона за спиране. В момента на навлизане на пешеходката на платното автомобилът е бил на около 9 m от мястото на удара. При предприетото действие от пешеходката е налице навлизане в опасната зона за спиране на автомобила. Пешеходката е имала техническата възможност да възприеме положението и скоростта на автомобила при навлизане на платното за движение по пешеходната пътека.
Водачът на автомобила не е имал техническата възможност да възприеме по-рано пешеходката, тъй като е било налице ограничение на видимостта му от намиращ се спрял автомобил в зоната на уширението преди пешеходната пътека. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да се съобрази с наличието на пешеходна пътека и намали скоростта си на движение до технически безопасна такава, за да не настъпи удар с пресичащ по пешеходната пътека пешеходец.
Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила към пешеходката, която е предприела пресичане на платното на пешеходна пътека. Технически правилно е било водачът на автомобила да бъде особено предпазлив при приближаване на пешеходна пътека и да се съобрази със скоростта си на движение, като намали скоростта до технически безопасна, за да предотврати удара с пешеходката.
Вследствие на удара ищцата паднала на платното и била преместена от очевидци на тротоара до пристигане на линейка. След това била откарана в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен, където било установено, че е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец на пешеходна пътека с дясната предно-страничната повърхност и дясното странично огледало за обратно виждане на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: травма в областта на таза, шийния и поясен сегменти на гръбначния стълб с функционална (при движение) и палпаторна (при натиск с ръка) болезненост, скованост и преходно изтръпване на левия крак и лявата ръка, по повод на които и била приета за лечение и диагностично уточняване в НХО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен; контузия в областта на дясната ръка, проявена клинично с болезненост, без клинични данни за фрактура на кости и описани в медицинските документи видими травматични промени; контузия на лявата ръка с палпаторна и функционална болезненост в мишничната област без клинични данни за фрактура на кости и описани в медицинските документи видими травматични изменения;
Получените травми били причинени от удара на автомобила в пешеходката. Имайки предвид механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми медицинската експертиза прави заключението, че констатираните в медицинските документи контузии в областта на шийния и поясен сегменти на гръбначния стълб се дължат на извършено форсирано, рязко и с амплитуда по-голяма от физиологичната движение и добре отговарят да са получени в резултат на първоначалния удар от страна на лекия автомобил и най-вече от дясното странично огледало в областта на таза на ищцата. При този удар тялото й е получило в тази си част тласък, довел до по-голямото му ускорение в посока напред и настрани, надясно. Това е довело до завъртане на тялото и падане върху пътната настилка, при което падане най-вероятно ищцата е травмирала дясната си ръка.
Непосредствено след настъпване на пътно-транспортното произшествие на мястото е пристигнал екип на ЦСМП - Сливен. Предвид данните за контузия в областта на гръбначния стълб шийният му сегмент е бил обездвижен и отбременен с поставянето на твърда шийна яка. Ищцата е била поставена на твърда носилка и така е била транспортирана със специализиран медицински транспорт до Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен. Там й е бил извършен физикален преглед, лабораторни изследвания, както и образни изследвания - Рентгеново изследване на череп и шийни прешлени и Компютър -аксиална томография на гръбначния стълб и тялото. След извършените прегледи предвид оплакванията на ищцата, същата е била хоспитализирана в Отделението по неврохирургия при същата болница за наблюдение, лечение и по-нататъшно диагностично уточнение при нужда. В отделението й е било приложено медикаментозно лечение, съобразено с оплакванията и обективното състояние.
Тези увреждания, в резултат на пътно-транспортното произшествие са от такъв характер, който предполага възстановяването на ищцата за изтеклия период от време при нормален ход на оздравителните процеси. Контузията на гръбначния стълб е настъпила на фона на изразени дегенеративни изменения, с давност от преди пътния инцидент. Тези дегенеративни изменения на гръбначния стълб, резултат от възрастта и пола на ищцата са от такъв характер, че не може да се очаква тяхното спонтанно обратно развитие.
Видно от заключението на съдебно-медицинскта експертиза по делото, изготвена от в.л. д-р С., след запознаване с представените по делото копие от Лична амбулаторна карта №267/12.08.2011 г. издадена на името на А.А.К. *** за извършените медико-диагностични дейности на ищцата експертизата установява, че здравословното състояние на ищцата преди настъпването на процесното ПТП, отразено в тези документи е обичайно за възрастта, без да са били налице документирани заболявания или състояния, които да имат някакво пряко отношение към получените телесни увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 10.02.2018 г.
Общото здравословно състояние на ищцата към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие не е оказало съществено влияние за настъпването на описаните в медицинските документи увреждания. Единствено установените при провеждането на образните изследвания съществуващи и преди произшествието дегенеративни изменения на прешлените и междупрешленните дискове на гръбначния стълб най-вероятно са били причина за по-изявената клинична картина и то предимно на болковия синдром.
В конкретния случай, видно от медицинските документи по делото предприетите от медицинските екипи действия и дейности, диагностични и терапевтични съответстват на добрата медицинска практика и на обичайно предприеманите в такива случаи.
След като били изписана ищцата на 14.02.2019г. тя получила исхемичен мозъчен инсулт. Ищцата твърди в исковата си молба, че същия е последица от претърпяното от нея ПТП и е в пряка причинно-следствена връзка с него. По този въпрос е допусната и изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза, от в.л. невролог, която дава заключение, че получения от ищцата исхемичен инсулт не е предизвикан от ПТП. Не съществуват данни за травми в областта на главата и шията, които евентуално биха довели до провокиране на инсулт. По време на престоя си в Отделението по неврохихургия, след инцидента, не е имала никакви отклонения от соматичния и неврологичен статус, както и клинични и параклинични симптоми, които да говорят за сериозни увреждания на здравето й във връзка с прекараната травма.
По делото е бил назначена и съдебно-психологична експертиза, която не дава конкретен отговор за състоянието на ищцата, тъй като не разполага с писмени доказателства и не е извършила изследване на ищцата.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата получила инсулт един ден, след като била изписана от болницата. През този ден лежала на легло. След инсулта състоянието й било тежко, не се движила, не говорила. Плачела непрекъснато.
Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6b61408-20f8-4543-80d6-51a942e5639b