Решение № 27 от 05.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сливен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

М. Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600674 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда Рег. № 139/18.09.2025 по НОХД № 1019/2024г. по описа на СлРС подс. М. М. Т. е признат за невиновен в това, че на *****г. в гр. Сливен причинил средна телесна повреда на Д. Д. Д. от гр.Сливен, изразяваща се в счупване на челюст, което е довело до „затрудняване на дъвченето и говоренето“ и го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 предл. 3 алт. 1, вр. ал. 1 от НК. Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1 брой диск, да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.

Срещу така постановената присъда са подадени въззивен протест от РП - Сливен и въззивна жалба от адв. М. К. от АК-Сливен, повереник на частния обвинител Д. Д. Д..

В подадения протест от РП - Сливен е направено искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с която подс. Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнителен протест са изложени съображения, в подкрепа на твърдението, че оправдателната присъда е неправилна. Оправдаването на подс. Т. било резултат от неправилен процес на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, на базата на иначе обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Освен искането за отмяна на 1 първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна такава, в допълнителния протест е направено и алтернативно искане - с решението си, въззивният съд да върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

В подадената въззивна жалба се твърди, че присъдата на Районен съд Сливен е неправилна и незаконосъобразна. Искането е тя да бъде отменена и подсъдимият признат за виновен. В допълнението към въззивната жалба също се твърди, че оправдаването на подсъдимия било резултат от неправилен процес на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав и се преповтарят съображенията, изложени в допълнителния протест.

Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която да осъди подс. Т. за извършеното от него престъпление.

В жалбата и протеста не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Сливен поддържа депозирания протест от РП – Сливен с изложените в него доводи. Счита, че действително при постановяване на първоинстанционната присъда районният съд направил изключително фрагментарно тълкуване на приобщените доказателства, като не съпоставил в цялост показанията на различните групи свидетели, а преразказал извадки от тях, което довело до формиране на неправилен извод, сочещ невиновност на подсъдимото лице.

Твърди, че в разрез с правилата за тълкуване на доказателствата, не били кредитирани показанията на А.Ш., М.М. и И.Б., свидетели очевидци на престъпното деяние, осъществено от подсъдимия. Първоинстанционният съд не разглеждал техните показания в цялост, а правил различни извадки, като си позволил дори в присъдата да се позовава и на доказателства, които не били събрани по надлежния процесуален ред – позовал се на съдебно медицинското удостоверение, в което лекарят прегледал пострадалото лице изразил съмнение относно пособието, с което била нанесена телесната повреда, а същевременно в мотивите към присъдата не били разгледани изводите от съдебно-медицинската експертиза, представляваща годното доказателство, приобщено по реда на НПК. Тези, както и останалите, посочени в протеста на РП - Сливен пропуски формирали неправилния извод на районния съд за невиновност на подсъдимото лице.

Искането е въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание Пробация за срок от девет месеца с налагане само на задължителните пробационни мерки, като пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ да бъде с периодичност два пъти седмично. Направено е и алтернативно искане - в случай че са налице основанията за отмяна на първоинстанционната присъда, да постанови решение за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Повереникът на частния обвинител Д. поддържа въззивната жалба, и допълненията към нея. Присъединява се към казаното от прокурора като счита, че и протестът е основателен. Заключението на съдебно - медицинската експертиза и показанията на няколко от свидетелите, по категоричен начин показвали механизмът счупване на челюстта, а именно при изправяне бил 2 нанесен удар в областта на лицето от подсъдимия на пострадалия Д. Д.. Счита, че действително районният съд превратно тълкувал доказателствата и се позовал на някои, които не били събрани по реда на НПК. Моли въззивния съд да отмени присъдата и да наложи на подс. М. наказание по чл. 129 ал. 2 НК, като подкрепя казаното от прокурора относно вида и размера му. Също прави алтернативно искане - ако съдът приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че протестът на РП Сливен и жалбата на частния обвинител са неоснователни и необосновани.

Районният съд провел едно действително обективно, всестранно и прецизно съдебно следствие, при което били изпълнени по установения процесуален ред всички искания както на прокурора, така и на пострадалия, направени чрез неговия представител. На няколко пъти в отделни съдебни заседания бил прегледан приобщения като доказателство по делото видеозапис и с много прецизни уточнения от свидетелите, по видяното в записа било изяснено, кое е лицето в конкретния кадър, което нанася удари, респ. кое е лицето, което получава удари. В инцидента, в който участвали не само много лица като цяло, но и много лица, които нанасяли удари, както и много такива, които получавали удари, първоинстаниционният съд съвсем обосновано приел, че не били събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието и че не било доказано по безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимият нанесъл удара, с който било причинено увреждането на пострадалия. Нямало доказателства, разколебаващи изводите на районния съд, поради което моли въззивната инстанция да приеме, че подадените срещу присъдата протест и жалба били неоснователни и необосновани и че липсвали основания за отмяна или за изменение на присъдата, поради което моли за потвърждаването й. От страна на прокуратурата не било посочено нито едно доказателство, въз основа на което да бъде направен не безспорен, а някакъв извод за това, че подсъдимият е автор на деянието. Подсъдимият бил млад човек, нямал криминални прояви, нито криминални регистрации, не бил осъждан до момента, учел, спортувал и при най-малко съмнение относно авторството, не можело да бъде пратен там, където не му било мястото или да бъде постановена друга присъда освен оправдателна. Моли за прецизност, справедливост и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.

В даденото му право на лична защита и право на последна дума подсъдимият моли за потвърждаването на присъдата, защото не бил извършил нищо. Заявява, че учел в Технически университет - филиал Сливен, втори курс.

СлОС като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.

314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

3

Подс. М. М. Т. е на **г., български гражданин, със средно образование, неженен, студент, работи, неосъждан.

На *****г. свид. Д. Д. водил комуникация чрез съобщения по социалната мрежа „Instagram“ със свид. П.А., тъй като последният се дразнел с приятелката му, а свид. Д. Д. искал да престане, защото му било неприятно.

По-късно през деня, около 20:00 часа, свид. Д. Д. се разхождал в гр.

Сливен заедно с приятелите си - свидетелите А.Ш. и С.С. и докато вървели в посока градската градина, свид. Д. Д. им споделил за разговора си със свид.

П.А.. В този момент свид. П.А. позвънил по телефона на свид. Д. Д. и се уговорили да се срещнат пред Спортното училище, където да поговорят и да се разберат, след което свидетелите Д. Д., А.Ш. и С.С. се насочили към мястото на срещата.

По същото време с такси свид. П.А. заедно с подс. Т. стигнали до Спортното училище, където видели свид. К.М. и свид. А.Ш., на които казали, че чакат едни момчета да говорят с тях.

Свидетелите Д. Д., А.Ш., и С.С. пресекли пешеходната пътека, намираща се пред входа на Спортното училище и се насочили към свидетелите П.А., К.М., А.Ш. и подс. Т.. Свид. Д. Д. започнал да разговаря със свид. П.А.. Към тази група се присъединил и свид. И.Б., който имал уговорка със свид. С.С. да се видят след неговата тренировка.

В този момент покрай Спортното училище преминал лек автомобил управляван от свид. Д.Г., в който били свид. М.М. и свид. Е.С.. Свид. Е.С. видяла брат си - свид. С.С. заедно с още момчета, а свид. М.М. видял, че там е неговия приятел свид. Д. Д.. Решили да спрат автомобила и тримата слезли, като свид. Д.Г. и свид. Е.С. отишли до брат й - свид. С.С., а свид. М.М. отишъл при свид. Д. Д.. Свид. М.М. попитал свид. Д. Д. какво се случва, а той му отговорил, че е дошъл да поговори с тези момчета, тъй като имал проблем с един от тях.

Постепенно разговорът между свидетелите Д. Д. и П.А. започнал да ескалира, защото свид. П.А. повишил тон на свид. Д. Д. и отправял обидни епитети по адрес на приятелката му. В този момент покрай групата преминал и свид. М.М., който чувайки че се карат също останал на мястото.

Свид. А.Ш. помолил свид. П.А. да говори нормално, за да не се стига до излишни караници. Вместо това, свид. П.А. замахнал с юмрук към лицето на свид. А.Ш., на което свид. А.Ш. отвърнал и ударил свид. П.А.. В боя се включил и свид. И.Б. и заедно със свид. А.Ш. нанесли множество удари на свид. П.А..

В резултат на това настанала суматоха, започнали да се разменят удари и между останалите лица от двете групи, при което на свид. Д. Д. и на подс. Т. били причинени телесни увреждания.

След това двете групи тръгнали в различни посоки, като свид. П.А., подс. Т., свид. А.Ш. и свид. К.М. тръгнали в посока центъра на града. На бул.

„Цар Освободител“ същите били спрени от полицейски служители, като били проверени дали имат оръжие, но в тях не били установени нито боксове, нито 4 някакви остри оръжия.

На място останал пострадалият Д. Д. заедно със свидетелите А.Ш., М.М. и С.С.. После всички заедно се насочили към градската градина, където поседели известно време на пейка.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият Д. Д., в резултат на нанесен побой на *****г., е получил контузия в областта на лицето с клинични и от образното изследване данни за счупване на долната челюст, в областта на нейния десен ъгъл и възходящ клон, без дислокация на костните фрагменти с наличие на кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани в областта с изразени палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение на челюстта) болезненост. Според заключението на вещото лице описаното телесно увреждане има травматична генеза, дължи се на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да бъде получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанасяне със значителна сила на удар със свита в юмрук ръка или крак. Посочено е в експертизата, че в момента на нанасяне на удари с ръце или крака същите придобиват характеристиките на твърди тъпи и тъпоръбести предмети.