Решение № 551 от 15.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530104951 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПК /отм./ и чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо Н. Ц. К. за сумата 4000,00 лв. – главница предявена като частичен иск от цяла претенция за главница в общ размер на 16 878,97 лв. /вноски с период 03.02.2017 г. – 03.11.2018 г. по договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК ******/03.11.2008 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2162/2022 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че на 03.11.2008 г., бил сключен договор за потребителски кредит между „СИБАНК“ АД и ответницата Н. Ц.

К., по силата на който кредиторът е предоставил на длъжницата кредит в размер на 17500,00 лв. Годишният лихвен процент, към датата на сключване на договора, бил в размер на 9,90 %. Ответницата се задължила да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и 1 лихва, в общ размер на 230,30 лв. всяка, считано от 03.12.2008г. Крайната дата /падеж на задължението/ била 03.11.2018г. След усвояване на кредита ответницата не е извършвала плащания на месечните си вноски, поради което непогасената главница по кредита била в размер на 16 878,97 лв.

Ищецът изяснява, че на 28.09.2012г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, придобило вземането спрямо длъжницата, произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение разпоредбите на чл. 99 ЗЗД длъжницата била уведомена с изпращане на писмо-уведомление от дата 09.02.2021 г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия.

Срокът на договора изтекъл на 03.11.2018 г., поради което задълженията на ответницата били изцяло изискуеми. Позовава се на Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК, като уточнява, че претендираната сума периода /конкретните вноски/, представлява сбор от дължимата главница на вноските за периода: 03.02.2017 г. - 03.11.2018 г., ежемесечни, всяка с падеж на 03-то число от всеки календарен месец за посочения период.

За съдебно претендиране на вземанията срещу ответницата било образувано ч.гр.д. № 2162/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, по което била издадена Заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение от ответницата. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за потребителски кредит от 03.11.2008 г. не било осъществено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4000,00 лв. – частично претендирана главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 16 878,97 лв. по договор за потребителски кредит 03.11.2008 г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност /при обезсилване на заповедта за изпълнение/ предявява искане за осъждане на ответницата на основание чл.

415, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 3 – съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв. - частично претендирана главница, представляваща част от общо дължима главница в 2 размер на 16 878,97 лв. по договор за потребителски кредит 03.11.2008 г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, като е заела позиция за допустимост и неоснователност на иска.

Ответницата признава, че на 03.11.2008 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит между „Сибанк“ АД в качеството му на кредитор и нея в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставило на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 17500,00 лв. Сочи, че в исковата молба се претендира главница в по-малък размер от получената, което означава, че се признавало, че след усвояване на кредита кредитополучателят е платил част от дължимите вноски съгласно договора, но ищецът не се сочи кои от вноските са платени.

Ответницата твърди, че е заплатила изцяло задълженията си към кредитора.

Ответницата изяснява, че в случая по силата на договора от 03.11.2008 г. е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. За правното естество на това правоотношение била изцяло относима легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 4 ЗПК /2006 г. - в сила към момента на сключване на договора/, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Следователно по отношение на процесния договор намирали приложение и разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 14, ал.1 ЗПК /отм./, когато не са спазени изискванията на чл. б , чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нарушаването на което и да е от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 14, ал.2 ЗПК /отм./ - недействителност на договора за кредит.

В случая не било спазено и изискването на чл. 7, т. 6 ЗПК /отм./. Според тази разпоредба договорът трябвало да съдържа годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен 3 процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗПК/отм./ предвиждала, че годишният процент на разходите по кредита се изчислявал по формула съгласно приложението, като се вземали предвид определени условия.

Спазването на това изискване давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 9,18%/. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК /отм./ годишният процент на разходите по кредита представлявал общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит нямало яснота за тези обстоятелства. ГПР бил величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. В случая тези съставни елементи били неизвестни и не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото била предвидена дължимост и на такси и комисиони /чл. 3, ал. 2 от договора/. Липсвала яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР.

Предвид горепосочените нарушения договорът за потребителски кредит между страните се явявал недействителен на основание чл. 14, ал. 1, вр. чл. 7, т. 6 и 8 ЗПК и не пораждал целените от страните правни последици.

В случая чистата стойност на кредита била в размер на 17500,00 лева, но ответницата твърди, че е извършвала плащания по кредита на суми, които са достатъчни за неговото погасяване.

Освен това, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми. Според ответницата за всяка вноска по погасителния план към договора за кредит тече отделен 4 давностен срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че кредитът е станал изискуем на 03.11.2018 г. било невярно - на тази дата е станала евентуално изискуема само последната вноска, а изискуемостта на предходните вноски е настъпила на съответните падежни дати. Следователно при изчисляването на давностните срокове по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД следвало да се отчете като начална дата на давността падежът на всяко отделно частично плащане, което кредиторът се е съгласил да приеме. Позовава се на решение 45/17.06.2020 г. на ВКС по т.д. № 237/2019 г. на II т.о., в което било прието, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Сочи и Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно погасителната давност.

Моли също да се приеме, че с погасяването на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 ЗЗД/ и ако се констатирало че давността за цялата или за част от главницата е изтекла, да се приеме че на това основание са погасени и акцесорните вземания за възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е получила посоченото в исковата молба писмо-уведомление от 09.02.2021 г. за извършената цесия.

Такова уведомление не било представено и с исковата молба /приложено е уведомление от друга дата/, не са представени и доказателства за неговото връчване.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, като с постъпили молби от неговия процесуален представител моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, а се представлява като нейният процесуален представител оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от 5 фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че праводателя на ищеца и ответника има сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК ******/03.11.2008 г. и че ответникът е заплатил поне седем погасителни вноски по договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК ******/03.11.2008 г. Същото се установява и от представените и приети като писмени доказателства индивидуален договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК ******/03.11.2018 г. /л. 68 от делото/, погасителен план /л. 4 от делото/ - на 03.11.2008 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 17 500,00 лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Сибанк“ ЕАД /с правоприемник „ОББ“ АД/, като кредитодател, и Н. Ц. К., като кредитополучател, е сключен на 03.11.2008 г. договор за потребителски кредит № РК ******/03.11.2008 г. , сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника /така т. 2 от основното заключение на съдебно счетоводната експертиза, л. 85-93 от делото/.

Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК ******/03.11.2008 г. /л. 6-8 от делото/ и погасителен план, който обаче не е първоначалния – вж. подробно по-долу /л.

4 от делото/, сключен между „Сибанк“ ЕАД /с правоприемник „ОББ“ АД/ и ответницата, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 17 500,00 лв., с годишен лихвен процент 8,40%, и начин на връщане: 120 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 03.12.2018 г. /срокът на кредита е сто и двадесет месеца/. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и договорната лихва. Не са представени обаче следните документи изрично предвидени в индивидуалния договор за кредит както следва: 1/ условия по кредитна програма „СиБанк Авангард“ /всъщност Общи условия/, които са неразделна част от договора /така чл. 3, ал. 1 и чл. 20 от договора/, 2/ утвърдена методика за изчисляване на референтен лихвен процент за кредити с променлив лихвен процент /така чл. 4, ал. 2 от договора/, 3/ актуализирани погасителни планове /така чл. 5, ал. 2 от договора, тъй като в.л. установи наличие на промени в лихвения процент в рамките на срока на договора /вж. т. 1 от основното заключение на съдебно счетоводната експертиза, л. 85-93 от 6 делото и приложения № 1 и 2 към тази т. 1/, като още тук следва да се посочи, че поради тяхното непредставяне /водещо до непредставяне на договора за кредит в цялост/ представеният от кредитора договор за кредит, на който основава вземанията си не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4 – 11 от ЗПК /отм./, в редакцията му към посочената дата, поради което, на основание чл. 143, ал. 1 от с. з. е недействителен /така и решение № 173/19.07.2022 г. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 154/2022 г./.

Разпечатката съдържа 36 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6b3d95d-b4ec-4b9a-8ee1-f5e16c5fb968