Определение № 386 от 12.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Ловеч, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264300600393 по описа за 2026 година С определение № 665/22.05.2026 г. по ЧНД № 926 по описа за 2026 г., Районен съд - Плевен е потвърдил Постановление от 06.03.2026 г. на РППлевен.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Д. С.

И., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к. „Д.“ бл. 213, вх. Б, ап. 6, с която моли да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съд.

Сочи, че с молба, приложена по ЧНД № 926/2026 г. по описа на РСПлевен, е направила искане за отвод на всички съдии от района на РС-Плевен и ОС-Плевен, и молба да бъде определен друг съд, в друг съдебен район, извън област Плевен поради това, тъй като дъщеря й С.Г. И. е съдия в Районен съд-Плевен, а нейният бивш съпруг й мой бивш зет е А.И.Д., който е съдия в Районен съд – Плевен. На следващо място, излага, че лицата, против чиито незаконосъобразни действия е сезирала Прокуратурата, са семейството на С.К. -„съдебен архивар" в Районен съд-Плевен, която след сигнал е с наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено й със Заповед през месец ноември 2025 г. от Председателя на Районен съд-Плевен.

Налага довод, че е направила искане за отвод, тъй като счита, че не трябва по никакъв повод да е разколебана увереността на участниците в процеса за безпристрастността на съда, а трябва да има обезпечаване на условията за обективно разглеждане и решаване на правния спор, с който 1 съдът е сезиран, и това предпоставя отвод на всички съдии от района на PCПлевен и ОС-Плевен. Излага, че независимо от това, съдия С.З., в обжалваното Определение № 665/22.05.2026 г. на РС-Плевен по ЧНД № 926/2026 г. по описа на PC-Плевен никъде не е обсъдила искането за отвод, нито е изложила каквито и да аргументи, защо разглежда спора по същество и защо не се чувства предубедена и способна да разреши спора по вътрешно убеждение. Сочи, че липсват мотиви по искането за отвод.

Жалбоподателката застъпва тезата, че съдебният акт Определение № 665/22.05.2026 г. на PC-Плевен по ЧНД № 926/2026 г. по описа на PC-Плевен е постановен от незаконен състав, тъй като по отношение на съдията С.З. са били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК, същата е била предубедена и не се е отвела, въпреки изричното искане за отвод. Сочи, че съдия С.З. работи в един кабинет от години с вече бившия й зет - А.И.Д. съдия в Районен съд Плевен, а него е посочила също в молбата си за отвод, като съдия С.З. от години поддържа колегиални отношения, както с дъщеря й С.Г. И. - съдия в Районен съд-Плевен, така и със С.К., на длъжност „съдебен архивар“.

Жалбоподателката застъпва тезата, че в обжалваното определение липсва приета фактическа обстановка от съдията, налице са единствено няколко диспозитива, „копи-пейст“ от обжалваното прокурорско постановление, като същите не представляват фактическа обстановка. Твърди, че съдия С.З. е преписала частта от мотивите на обжалваното от нея Постановление на ОП-Плевен, че липсват данни за престъпление по чл.323 НК, без изобщо да обсъди резултата от служебния контрол на Апелативна прокуратура-Велико Търново, по преписка техен № 553/2026 г., че има данни за престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на НК - чл.194 НК.

В жалбата се твърди, че в атакуваното определение липсва анализ на събраните доказателства и не съдържа никакви мотиви и никакви правни изводи, което е нарушение на основен принцип от Конституцията, че актовете на съдът следва да се мотивират.

Жалбоподателката излага, че съдия С.З. дори е приела погрешна правна квалификация на реда, по който се движи производството, а именно приела е такава по чл. 243, ал. 3, ал. 5 от НПК /Глава осемнадесета. Действия на 2 прокурора след завършване на разследването/, а производството следва да се развие по реда на чл. 213, ал. 4 НПК. Сочи, че във връзка с нейна жалба против Постановление по жалба срещу отказ да се образува досъдебно производство вх. № 01270/2026 г. от 30.03.2026 г. по описа на ОП-Плевен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх. № 8892/2025 г. от 06.03.2026 г. по описа на РП-Плевен, е сезирала Апелативна прокуратура-Велико Търново за извършване на служебен контрол. Излага, че Апелативна прокуратура-Велико Търново я е уведомила, че са дадени указания до Окръжна прокуратура Плевен за администриране на нейната жалба до Районен съд - Плевен, предвид подаването й в законоустановения срок и наличие на данни за престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на НК, а именно по чл. 194 НК. Формира извод за непознаване на наказателната материя от съдията С.З., тъй като обжалва Постановление по жалба срещу отказ да се образува досъдебно производство вх. № 01270/2026 г. от 30.03.2026 г. по описа на ОП-Плевен, а не обжалва постановление за прекратяване на наказателно производство. Излага, че такова досъдебно производство все още не е образувано, нито е прекратено на някое от основанията по чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; 2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано. Формира извод, че обжалваният от нея съдебен акт е постановен от напълно предубеден съдия, който не се е ръководил от закона и вътрешното си убеждение.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна

Налице са допуснати от съдът отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които водят до отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателката излага, че с молба, приложена по ЧНД № 926/2026 г. по описа на РС-Плевен, е направила искане за отвод на всички съдии от района на РС-Плевен и ОС-Плевен, и молба да бъде определен друг съд, в друг съдебен район, извън област Плевен поради това, тъй като дъщеря й С.Г.

3

И. е съдия в Районен съд-Плевен, а нейният бивш съпруг й мой бивш зет е А.И.Д., който е съдия в Районен съд – Плевен. На следващо място посочва, че лицата, против чиито незаконосъобразни действия е сезирала Прокуратурата, са семейството на С.К. -„съдебен архивар“ в Районен съд-Плевен, която след сигнал е с наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено й със Заповед през месец ноември 2025 г. от Председателя на Районен съд-Плевен. Налага довод, че е направила съм искане за отвод на всички съдии от РС-Плевен, тъй като счита, че не трябва по никакъв повод да е разколебана увереността на участниците в процеса за безпристрастността на съда, а трябва да има обезпечаване на условията за обективно разглеждане и решаване на правния спор, с който съдът е сезиран, и това предпоставя отвод на всички съдии от района на PC-Плевен и ОСПлевен. Излага, че независимо от това, съдия С.З., в обжалваното Определение № 665/22.05.2026 г. на РС-Плевен по ЧНД № 926/2026 г. по описа на PC-Плевен никъде не е обсъдила искането за отвод, нито е изложила каквито и да аргументи, защо разглежда спора по същество и защо не се чувства предубедена и способна да разреши спора по вътрешно убеждение.

Липсват както мотиви по искането ми за отвод, така и изпяло липсва диспозитив по искането ми за отвод. Жалбоподателката застъпва тезата, че съдебният акт Определение № 665/22.05.2026 г. на PC-Плевен по ЧНД № 926/2026 г. по описа на PC-Плевен е постановен от незаконен състав, тъй като по отношение на съдията С.З. са били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК, същата е била предубедена и не се е отвела, въпреки изричното ми искане за отвод, нито въобще е обсъдила това мое искане. Сочи, че съдия С.З. работи в един кабинет от години с вече бившия й зет А.И.Д. - съдия в Районен съд Плевен /, а него съм посочила също в молбата си за отвод/, като съдия С.З. от години поддържа колегиални отношения, както с дъщеря й С.Г. И.- съдия в Районен съд-Плевен, така и със С.К. -„съдебен архивар“.

Тази инстанция приема, че съдебният акт е постановен е постановен от незаконен състав, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, допуснато от съдията докладчик, тъй като са били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК. Пред тази инстанция са изложени множество основателни възражения по отношения на състава на съда, които е следвало да се обсъдят от съдията докладчик преди да се произнесе с атакуваното определение, а не след това, както е видно от 4 материалите по делото. Атакуваното определение е от 22.05.2026 г. С Разпореждане от 27.05.2006 г. съдията докладчик се е произнесъл по искането за отвод, което е недопустимо. Дъщерята на жалбоподателката - С.Г. И. е съдия в Районен съд-Плевен, нейният бивш съпруг и бивш зет на И. - А.И.Д., също е съдия в Районен съд - Плевен. На следващо място, лицата, против чиито незаконосъобразни действия, жалбоподателктата е сезирала Прокуратурата, са семейството на С.К. -„съдебен архивар" в Районен съдПлевен, която след сигнал е с наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено й със Заповед през месец ноември 2025 г. от Председателя на Районен съд-Плевен. Тези факти водят до основателно съмнение в безпристрастността на състава на съда, който е постановил обжалваното определение. Тази инстанция приема, че атакувания съдебен акт е постановен от незаконен състав, тъй като са налице обстоятелства, поради които може да с счете, че съдията докладчик е предубеден.

На следващо място, ОС-Ловеч приема, че обжалвания съдебен акт не съдържа описание на приета фактическа обстановка, анализ на събраните по делото доказателства и правни изводи, което е липса на мотиви и е самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт по чл. 348, ал.

3, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка са направени подробни възражение от жалбоподателката, които се споделят от тази инстанция и не следва да се преповтарят.

Ловешки окръжен съд споделя и аргумента на И., че съдията докладчик е разгледал делото по реда на чл. 243, ал. 3, ал. 5 от НПК /Глава осемнадесета.

Действия на прокурора след завършване на разследването/, а производството следва да се развие по реда на чл. 213, ал. 4 НПК.

РС-Плевен е бил сезиран с жалба срещу Постановление на ОП-Плевен о т 30.03.2026 г., с което е потвърдено Постановление на РП-Плевене от 6.03.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство. Делото е образувано по този текст и е определен съдия докладчик на случаен избор. По реда на чл. 243 от НПК се обжалва Постановление за прекратяване на наказателно производство. В конкретния казус няма образувано досъдебно производство и с жалбата се атакува отказа на прокурорът да образува досъдебно производство. Съдът е следвало да се произнесе по обосноваността 5 и законосъобразността на Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство /чл. 213, ал. 5 НПК/ с окончателно определение. Съдът е следвало да разгледа делото по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК и да се произнесе с определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Допуснатото нарушение от съдът по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени определение № 665/22.05.2026 г. по ЧНД № 926 по описа за 2026 г. на Районен съд - Плевен, с което е потвърдено Постановление от 06.03.2026 г. на РП-Плевен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът