Решение № 74 от 15.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр. Добрич, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500803 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №2091/04.07.2023г., подадена по електронен път от адв.

В. Г. от АК – Добрич на 03.07.2023 г., в качеството й на процесуален представител на „Доджи комерс“ ЕООД, ЕИК 124638507, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ***, представлявано от управителя В. Г. М., срещу решение № 68/09.06.2023 г. по гр. дело № 423/2022 г. по описа на Районен съд - К., с което са отхвърлени предявените от „Доджи комерс“ ЕООД срещу „Братя Т.и“ ООД, ЕИК 124503242, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителите В. Г. Т. и Д. Г. Т., искове за сумите: фактура №0000013731/20.022.2017г. в размер на 3 771,78 лева с вкл.ДДС; по фактура №0000013786/27.02.2017г. в размер на 3 800,20 лева с вкл.ДДС; по фактура №0000014316/28.04.2017г. в размер на 1 826,77 лева с вкл.ДДС, като неоснователни.

Първоинстанционният съд е осъдил „Доджи комерс“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „Братя Т.и“ ООД сторените по делото разноски в размер на:

300 лева / триста лева/, представляващи депозит за вещо лице, и 835 лв., представляваща разноски по делото.

С решение № 104/19.10.2023 г. по същото дело РС – К. на осн. чл. 247 1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 68 от 09.06.2023 год., като в диспозитива на решението, абзац първи следва да се чете: „ОТХВЪРЛЯ предявения от „Доджи комерс“ ЕООД, ЕИК 124638507, със седалище и адрес н управление: гр.Б., ***, представлявано от В. Г. М., съдебен адрес гр.Добрич, ул.“Методи Кусевич“, №4, срещу „Братя Т.и“ ООД, ЕИК 124503242, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от В. Г. Т. и Д. Г. Т., иск за сумата 6 576,62 лева (шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки), дължими по фактури: фактура №0000013731/20.02.2017г. в размер на 3 771,78 лева с вкл.ДДС; по фактура №0000013786/27.02.2017г. в размер на 3 800,20 лева с вкл.ДДС; по фактура №0000014316/28.04.2017г. в размер на 1 826,77 лева с вкл.ДДС, като неоснователни“.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена по електронен път от адв. В. Г. от АК – Добрич на 03.07.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 19.06.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна – „Братя Т.и“ ООД, чрез пълномощник адв. Е. Д., АК – Велико Търново, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорва се съдържанието на изготвения от РС – К. доклад по реда на чл. 146 от ГПК, по съображения, че същият не съдържа: „обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения“. Изразява се несъгласие с 2 извода на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Ц. М.а. Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила и норми, тъй като не са обсъдени и кредитирани от съда представените от ищеца доказателства. Оспорва се извода на районния съд за погасяване по давност на задължението на ответника.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна – „Братя Т.и“ ООД, чрез пълномощник адв. Е. Д., АК – Велико Търново, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в предЕ.те на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 2177/14.06.2022 г. /по вх.регистър на Районен съд - Б., пред който първоначално е отнесен спора и е образувано гр. дело № 279/2022 г. на БРС/.

С определение № 334/07.09.2022 г. по гр. дело № 279/2022 г. Балчишкият районен съд на осн. чл. 108, ал. 1 от ГПК е прекратил производството по делото като е уважил възражението на ответника за местна неподсъдност на спора и е изпратил делото да бъде разгледано от Районен съд - К..

Производството по гр. дело № 423/2022 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба на „Доджи комерс“ ЕООД, ЕИК 124638507, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ***, представлявано от управителя В. Г. М., с която срещу „Братя Т.и“ ООД, ЕИК 124503242, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителите 3

В. Г. Т. и Д. Г. Т., са предявени искове за заплащане на сумата от 6 576,62 лв.

/шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на закупени количества бензин и дизелово гориво, от която: по фактура № 0000013731/20.02.2017 г. неплатен остатък в размер на 2 360,65 лева с вкл.ДДС; по фактура № 0000013786/27.02.2017 г. неплатен остатък в размер на 2 389,20 лева с вкл.ДДС; по фактура № 0000014316/28.04.2017 г. в размер на 1 826,77 лева с вкл.ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото – 14.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Според изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, между страните е имало търговски отношения, по повод на което ищецът е доставял на ответника горива – бензин и дизел. Ответникът със собствени автомобили е зараждал исканото количество гориво и във връзка с това са издадени следните фактури: фактура № 0000013731/20.022.2017 г. за сумата от 3 771,78 лева с вкл.ДДС; фактура № 0000013786/27.02.2017 г. за сумата от 3 800,20 лева с вкл.ДДС; фактура № 0000014316/28.04.2017 г. в размер на 1 826,77 лева с вкл.ДДС.

Уговорено било между ищеца и ответника плащането на задължението по посочените фактури да бъде отложено до 31.08.2017 г. На 31.08.2017г. постъпило частично плащане в размер на 497,68 лева, а на 31.10.2017г. – частично плащане в размер на 2 822,13 лева. Друго плащане не било извършвано от ответника, въпреки многобройните обещания. Предвид изложеното ищецът настоява „Братя Т.и“ ООД да заплатят сумата от 6 576,62 лв., от която: 2 360,65 лева, представляваща неплатена част от задължението по фактура № 0000013731/20.02.2017 г., 2 389,20 лева, представляваща неплатена част от задължението по фактура № 0000013786/27.02.2017 г., 1 826,77 лева, представляваща неплатена главница по фактура № 0000014316/28.04.2017 г., ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата на завеждане на исковата молба.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК „Братя Т.и“ ООД, чрез процесуалния си представител, са депозирал писмен отговор, според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани. Ответникът 4 възразява срещу дължимостта на спорните суми, поради тяхното заплащане в полза на „Доджи комерс“ ЕООД. Сочи се, че между страните са били налице продължителни търговски отношения, по повод на сключени договори за продажба на стоки, по които са издавани фактури, последващи и предхождащи процесните. Според „Братя Т.и“ ООД твърденията на ищеца за неплащане на задълженията по описаните фактури се дължи на некоректните счетоводни записвания и отразяване на постъпилите плащания без да се спазва принципът за хронологичност при погасяването на различните задължения. Парите за доставените количества горива са изплащани, както в брой от страна на ответника, така и по банков път, като в тази връзка към отговора са приложени платежни нареждания.

Вън от горното ответникът отрича страните да са постигнали договореност плащанията по описаните в исковата молба фактури да се били отложени за 31.08.2017 г., като това изявление на ищеца е с единствената цел да бъде „удължен“ давностния срок. В тази връзка процесуалният представител на „Братя Т.и“ ООД прави възражение за недължимост на процесното задължение, поради изтекла погасителна давност. Трите фактури, посочени от ищеца, са издадени съответно на 20.02.2017 г., на 27.02.2017 г. и на 28.04.2017 г., а исковата молба е подадена в съда на 14.06.2022 г., като 5годишната давност е изтекла съответно на 20.02.2022 г., 27.02.2022 г. и на 28.04.2022 г.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящия случай възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, като същевременно носи отговорност за недостатъци на същата.

5

Според представения аналитичен регистър на „Доджи Комерс“ ООД, за периода от 01.01.2017г. – 03.11.2021г., ответното дружество фигурира като клиент със съответни задължения, по посочени фактури, а именно: по фактура № 13786 от 27.02.2017 г. ответникът дължи сумата от 3 800,20 лева с ДДС, по фактура № 14318 от 28.04.2017 г. дължи сумата от 1 826,77 лева, а по фактура № 13731 от 20.02.2017 г. дължи сумата от 3 771,78 лева. Съгласно представеното платежно нареждане е видно, че ответникът е заплатил сумата от 374,95 лева на 10.12.2021 г.

С отговора на исковата молба, ответникът е представил вносна бележка за следните заплатени суми: 5 000 лева на 29.12.2015 г., 2 300 лева на 22.02.2015 г., 9 900 на 16.09.2016 г. 3 500 на 19.09.2016 г., 6 200 лева на 24.07.2017 г., 3 150 лев на 31.07.2017 г., на 3 550 на 09.08.2017 г., 2 100 лева на 14.08.2017 г. и 1 826,77 лева на 28.04.2017 г.

По искане на страните по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, според чието заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, заявените в исковата молба фактури, по които ищецът претендира за заплащане са били обект на осчетоводяване към датата на възникване на задължението при ищеца като вземане и при ответника като задължение. Вещото лице докладва, че и двете дружества не са спазили метода за хронологично погасяване на задълженията/вземанията по реда на тяхното възникване и в резултат са допуснали погасяване по различни фактури. Към датата на проверката в двете дружества, незаплатени вземания/задължения от страна на ответника към ищеца са в общ размер на 6 576,62 лева, но по различни фактури и падеж на плащане, съответно период на забава.