Решение № 36 от 24.02.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сандански, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200069 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. /A. G./, роден на **********г. в Р. **********с постоянен адрес в град ***с, Р. *** против Наказателно постановление /НП/ N ***-***/***г. на Началник на РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б .“в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се нарушаване на правилата на административно наказателното производство, довело в ограничаване правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, с оглед обстоятелството, че същия е чужд гражданин и не владее български език.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява лично, представлява се от упълномощен защитник. Защитника поддържа жалбата. В хода на съдебните прения поддържа становището си, че предвид липсата на превод в проведеното административно наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на НП.

1

В съдебно заседание административно наказващият орган - Началник на РУ Сандански редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмото придружаващо преписката е направено искане за потвърждаване на НП и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За ТО Сандански при РП Благоевград, редовно призовани не се явява представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Г. против Наказателно постановление /НП/ N ***/***г. на Началник на РУ Сандански е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима

Разгледана по същество е частично основателна.

Жалбоподателят е професионален шофьор на тежкотоварен автомобил. На ***г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка и модел „***, с рег. № ***, с прикачено ремарке марка „***“ с рег. №***– и двете собственост на „***“ ООД, град ***.

Жалбоподателят придвижил композицията за извършване на технически преглед в пункт за технически преглед, разположен на паркинг в град Сандански, находящ се в бившия ДАП, в близост до бул. „Европа“. Извършвайки маневра завой наляво с управляваната от него композиция водачът Г. със задната част на полуремаркето удря паркиран на място автобус марка „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, град София. При настъпилото ПТП на автобуса били причинени материални щети. Водачът спрял автомобила и слязъл, като се опитал да проведе комуникация с намиращия се на място пазач на паркинга – свидетеля М..

Тъй като водачът говорил само гръцки, а свидетеля М. само български, двамата не успели да се разберат. Г. позволил на М. да заснеме номерата на автомобила и ремаркето и СРМПС на автомобила , след което отишъл до пункта за технически преглед. Тъй като същия не работел, с управлявания от него автомобил Г. напуснал мястото на ПТП. М. се обадил на водача на автобуса, който пристигнал на място и около 16.30 часа подал сигнал до тел.112, като на място бил изпратен полицейски патрул в състав свидетеля Ш. и В.– служители в РУ Сандански. По представените снимки на номера на автомобила и ремаркето полицейските служители установили собственика на ППС – фирма „***ООД гр. Петрич. Свързали се със законния представител, който попълнил декларация, в която посочил, че на посочената дата – ***г. автомобилът с прикачено към него ремарке били управлявани от жалбоподателя Г..

Водачът бил извикан в РУ Сандански на 11.01.2024г., като от свидетеля Ш. в присъствието на свидетеля С. бил съставен АУАН серия АД, бл. №*** В АУАН било описано времето и мястото на управление от страна на Г. на композиция, състояща се от товарен автомобил и ремарке, извършената маневра –завой наляво и причиняването на материални щети на автобус марка „****“. Били описано, че водачът напуснал мястото на ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол на движението по пътищата.

Описаното в АУАН актосъставителя квалифицирал като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП – относно причиняването на ПТП с материални щети и като такова на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП относно напускането на мястото на ПТП, без да уведоми съответните органи. АУАН 2 бил съставен в присъствието на Г. и на свидетелката Г., която превеждала от български на гръцки език и обратно. Водачът Г. разбрал за какво му е съставен АУАН и подписал същия без възражения, като получил и препис от АУАН. Въз основа на АУАН и останалите събрани доказателства – сведения, снети от свидетеля М., от водача на автобуса, изготвена докладна записка по повод извършена проверка по случая – АНО – Началник РУ Сандански – издал обжалваното НП.

Така изложената обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите полицейски служители – Ш., С. и Т. - са последователни, подробни и непротиворечиви. Същите са подкрепени и от показанията на свидетеля М., който подробно описва възприетите от него обстоятелства относно поведението на жалбоподателя Г.. Така изложената фактическа обстановка не се оспорва и от защитника на жалбоподателя. Безспорно е според съда, че на описаните в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС като правоспособен водач, допуснал е нарушение на правилата за движение на ЗДвП, като управлявайки автомобила е предизвикал ПТП с материални щети. Безспорно според съда след това водачът не е уведомил органите на МВР и е напуснал мястото на произшествието. Безспорно е обаче също така, че Г. е спрял на място, огледал е щетите и е – предвид липсата на възможност за комуникация – предвид езиковите различия със свидетеля М. – е направил необходимото, за да бъде осъществен контакт с него – предоставил е възможност на М. да заснеме както номерата на автомобила и ремаркето, така и СРМПС на автомобила.

Съдът при така приетата фактическа обстановка приема жалбата за частично основателна, като НП следва да бъде отменено в частта, в която Г. е санкциониран за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и потвърдено в останалата си част. Безспорно доказана е описаната в АУАН фактическа обстановка, че Г. е причинил ПТП с материални щети на описаните в НП време и място, поради несъобразяване при извършване на маневра с останалите участници в движението. Това действие на жалбоподателя безспорно се явява нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което и правилно АНО е ангажиран административно наказателна отговорност на жалбоподателя, като му е наложил наказание по чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева. Размерът на санкцията е фиксиран, поради което нито АНО, нито съдът разполага с възможността да променя същия.

По отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП наказателното постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон, недоказаност на описаното нарушение, поради което в тази част следва да бъде отменено.

Установи се в производството, че не е изпълнен от обективна страна състава на нарушението. Действително, жалбоподателят е причинил ПТП и е напуснал местопроизшествието. Същият обаче е спрял и е опитал да осъществи контакт както с контролни органи, така и със водача на другото МПС. Следва да се има предвид, че към момента в който Г. е напуснал мястото на ПТП не е било налице разногласие с водача на другото МПС. Т.е. към онзи момент – предвид действието на водача, който е предоставил на 3 трето лице данни за възможен контакт – е била налице възможност за постигане на съгласие и уреждане на последиците от ПТП с двустранен протокол. Единствената причина да не се осъществи подобно разрешаване на последиците от ПТП е езиковата бариера, предвид обстоятелството, че водачът не е владеел български език. Описаното в приетата от съда фактическа обстановка не изпълва състава на нарушението, прието в НП като извършено от жалбоподателя. Както вече бе посочено, не е налице безспорно установено несъгласие между страните към момента на напускане на мястото на ПТП, напротив, налице е поведение от страна на водача, причинил същото с намерение за осъществяване на контакт с водача на другото МПС.

Съдът на приема и доводите на защитата за това, че са нарушени правата на жалбоподателя, като е проведено административно наказателно производство, без да му е осигурен превод.

На първо място – събраха се достатъчно доказателства – показанията на служителите на РУ Сандански и на свидетелката Г. – че при съставяне на АУАН същият е бил уведомен както за неговото съдържание, така и за квалификацията на описаните нарушения.

На следващо място съдът прие, че липсва нарушение на правото на жалбоподателя предвид липсата на превод, поради следното:

Разпоредбата на чл.189, ал.1- 4 от ЗДвП определя като приложим реда по ЗАНН за установяване на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на НП.

В съдържанието на ЗАНН липсва норма, задължаваща актосъставителя и АНО да назначат преводач на нарушител, който не владее български език. Правилото на чл.84 от ЗАНН не съдържа препращане към разпоредбите на НПК досежно изискванията за назначаване на преводач в досъдебната фаза на административно наказателното производство, включваща съставяне на АУАН и издаване на НП. Това изключва изначално приложимостта на нормите на чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1, вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НПК, поради което твърдяното от защитата задължение на актосъставителя и АНО за назначаване на преводач на лице, което не владее български език не произтича от правилата на НПК. В тези правила, включително в Глава Тридесета „а“ от НПК са транспонирани нормите на Директива 2010/64ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.

1, § 3 от Директивата когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателно правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Правото на справедлив съдебен процес по чл.6, §3, б.“е“ от КЗПЧОС в контекста на правото на лицето да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван от съда, касае извършени криминални престъпления и е приложимо в съдебното производство. Следователно, липсва действаща правна норма от националното или съюзно право, която да задължава актосъставителя или АНО да назначи преводач на нарушителя, ако същият не владее български език, на който език се води административно наказателното производство за извършеното в Република България административно 4 нарушение. Това означава, че липсата на назначен преводач не нарушава правото на лицето на справедлив процес. Правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език безспорно е част от правото му на защита. В случая по делото на районния съд това право не е нарушено. От показанията на разпитаните по делото свидетели се запознат с нарушенията, в които е обвинен. Нарушителят е подписал връчения му АУАН без отбелязвания и възражения, че не разбира написано или че желае да му се назначи преводач. В съдебното производство пред районния съд е представляван от адвокат, което е проявление в пълна степен на правото на защита срещу издаденото НП. Самото пълномощно с адвоката е изготвено на български език, като няма данни да се е налагало неговия превод. Посочените обстоятелства в своята съвкупност установяват факта на осигурено право на защита на дееца срещу обвинението.