Акт от 09.12.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2162/2022
- Подписан
- 09.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2343 град Пловдив, 09.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно АНД № 2162 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Д.С.Н., с
ЕГН **********, чрез адв.И.Й., срещу Решение № 1395 от 04.07.2022 г. постановено по АНД № 3912 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0441-000303/27.05.2021г. издадено от ВПД Началник сектор към ОД на МВР, РУ 04 Пловдив, с което на Д.С.Н., е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.
В съдебното заседаниe - Д.С.Н. не се явява, не се представлява.
Ответникът - Четвърто
РУ към ОД на МВР Пловдив, не се представлява. Постъпило е писмено становище, чрез юрк.П., с което се оспорва жалбата и се претендират разноски.
Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Пред Районен съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка.
На 21.04.2021г. около 14.20ч касаторът Н. *** лек автомобил марка “Сеат Толедо” с рег. №РВ9678ВК. Движейки се по бул.”Найчо Цанов” в близост до пътен възел „Родопи“ преминал покрай бензиностанция „Петрол“, където имало полицейски автопатрул, който спрял Н. за проверка. В хода на същата полицейският служител поискал да извърши тест на Д.Н. с техническо средство за употреба на наркотици. Последният обаче отказал, тъй като по-рано бил употребил хапчета „Деанксит“ и се опасявал, че може да отчете положителен резултат техническото средство. Издаден му бил и талон за кръвна проба №0041113, но не дал и кръв за изследване като изрично положил подпис в талона, че отказва и тази опция.
Съставен е АУАН № 879477, серия АА от същата дата за горното, който Н. подписал без възражения, а въз основа на този акт било издадено и процесното НП.
Съдът е обосновал своите изводи като е кредитирал показанията на свидетелите в съвкупност със събраните писмени доказателства.
Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на Н. да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотици - полеви тест „Дрегер Дръг чек 3000“ с LOT ARPA - 0012, за установяване на наркотични вещества или техни аналози, като е посочено, че евентуалното последващо явяване на лицето и подлагането му на медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът е обосновал в своите решаващи мотиви извода, че нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е отказал извършването на проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като отказът е бил обективиран с подпис в АУАН.
Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Д.Н. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на наркотици и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2 от ЗДвП.
В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
Талонът за изследване бил връчен от контролния орган. Няма доказателства Н. да е посетил указаното здравно заведение и да е дал кръвна проба.Изцяло ирелевантни са наведените с касационната жалба доводи и възражения. От анализа на събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, районният съд е извел единствено верния извод, че Н. е управлявал МПС, непосредствено преди извършване на проверката. По същество се касае за категоричен отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, поради което и на практика изобщо не се е стигнало до процедурата уредена в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/. Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, не е нарушена и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.
Съобразно с нормата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, в полза на ОД на МВР Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1395 от 04.07.2022 г. постановено по АНД № 3912 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д.С.Н., с ЕГН **********,*** лв. представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: