Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6627 от 21.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14057/2023
Вид
Решение № 6627
Подписан
21.12.2023
В сила
21.12.2023
Състав
Стефан Кюркчиев, Ели Димитрова Анастасова, Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6627 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100514057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Г.З.“ ЕАД срещу срещу Постановление с № 112397 от 14.11.2023г. по изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. , който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от взискателя по изпълнителното дело Х.Д.Х., с който счита, че депозираната частна жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М.. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От представените материали по изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя Х.Д.Х. срещу длъжника „Г.З.“ ЕАД за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист с № 77/13.10.2023г. по възз. гр. дело № 225/2023г. по описа на Апелативен съд – гр.

Бургас, а именно: сума в размер на 100000 лева, представляваща допълнително обезщетение за претърпените от ищцата Х.Д.Х. неимуществени вреди от смъртта на баща й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие /л. 2, стр. 2 от изпълнителното дело/ се установява, че взискателят по изпълнителното дело Х.Д.Х. е представляван от адвокат Н.Д., като в самия договор е посочено, че е сключен при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – в хипотезата на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.

От приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М. се установява, че длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника. В тази връзка следва да се посочи изрично, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по-нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е действаща към датата на представеното пълномощно, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в този смисъл е и Определение с № 499/19.07.2019г., 2 постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т. о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че на адвокат Н.Д. е възложено да извършва правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в изпълнителното производство.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение в размер на 5785.00 лева се явява прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. С оглед изложеното, Постановление с № 112397 от 14.11.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя се явява незаконосъобразно.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските в частта относно адвокатското възнаграждение следва да се отмени за разликата над тази сума.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящото производство. В производство по определяне размера на разноските не могат да се присъждат нови разноски в полза на страните, независимо от изхода на спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба на „Г.З.“ ЕАД, с ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. **** – длъжник по изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М.

Постановление с № 112397 от 14.11.2023г. по изпълнително дело № 20238600401744 по описа на ЧСИ В.М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4