Решение № 36 от 06.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).

Образувано е по жалба на „Е.Т.“ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Т. Д. срещу Решение № 125/05.12.2024г., постановено по търг.дело № 169/2024г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Отказ №**********/28.10.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при А.в. към Министъра на правосъдието.

В жалбата се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение по съображения, които са подробно изложени в жалбата.

Твърди се, че решението на съда е недопустимо поради това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора само в дипозитива, без да бъдат преценени в мотивите писмените доказателства, приложени към заявлението от към тяхното съдържание и без да е налице оспорване на релевантните за това факти от страна на ответната страна, установяващи заявената промяна за вписването на нов управител и промяна на седалището на дружеството. Счита че липсата на излагане на изрични мотиви в съдебния акт защо трябва да се откаже вписването на така заявените обстоятелства представлявало грубо нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за обезсилването като недопустим на постановения съдебен акт.

Твърди се в жалбата и че обжалваното решение е неправилно поради това, че изводите на съда, че вписването на увеличаването на капитала посредством приемането на 1 нов съдружник в еднолично дружество с ограничена отговорност, върху чийто дялове е наложен запор влизало в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество, са незаконосъобразни. Счита че за вписването са относими нормите на чл.122 и на чл.148 от ТЗ, че запорът на дялове не е мярка срещу дружеството, което е трето лице спрямо запора, и не може да се ограничава по този начин правата на органите му относно организацията и управлението на вътрешнодружествените работи. Излага съображения, че забраната за разпореждане с дружествен дял не може да бъде приравнявана на забраната за разпореждане с имуществото на търговското дружество, които са подробно описани в жалбата.

Искането към съда е да се отмени изцяло обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат вписани заявените обстоятелства.

Пловдивски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Подадено е заявление с искане за вписване на промени в търговския регистър по партидата на дружеството, а именно заличаване на управител, заличаване на едноличния собственик на капитала, увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството.

Към заявлението е приложен документ за платена държавна такса ; декларация по чл.

13, ал. 4 ЗТР, както и протокол- решение на едноличния собственик на капитала на „Е.Т.“ЕООД.

Няма спор, а и се установява при справка в ТР по партидата на дружеството, че на 15.11.2023г. е вписан наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала Ц.Д.И. от ЧСИ А.П., рег.№***, по изп. дело № ************* в полза на взискателя „Р.О.“ЕООД, като запорът е наложен на основание чл.517, ал.1 ГПК и има действие от налагането му.

От представения по делото протокол- решение на едноличния собственик на капитала Ц.И. се установяват исканите за вписване обстоятелства , а именно : решение на едноличния собственик за увеличаване на капитала от 2 лева на 12 лева, чрез записване на нови 10 дружествени дяла, всеки на стойност от по 1 лев, поемащи се от новия съдружник И. Г. В., освобождаване на управителя и избора на нов, промяна на седалището и на правноорганизационната му форма от ЕООД в ООД, като последица от увеличаването на капитала чрез приемането на съдружник. Няма спор, а и видно от съдържанието му, протоколът е съставен на 17.10.2024г., следователно решенията обективирани в него са взети след налагането на запора, което е станало на 15.11.2023г.

При осъществяване на своите правомощия по чл. 21 Закона за търговския регистър, 2 длъжностното лице е постановило отказ за вписване на заявените промени тъй като според него в случай, че се допуснело увеличаването на капитала според избрания от заявителя начин- чрез приемането на нов съдружник, който да поеме записаните дялове, това щяло да има за последица намаляване равностойността на дела на длъжника Ц.Д.И. в неговия паричен еквивалент и съответно тя би отговаряла с по-малък процент от стойността на имуществото. Според длъжностното лице това би довело до намаляване и на размера на реалното имущество, който би се получил като дружествен дял и с който длъжникът би отговарял в едно производство по чл.517 ГПК. От една страна това би увредило интереса на кредиторите и би се явило пречка да се осъществят основните функции на изпълнителното производство, а от друга би довело до осъществяването на състава на чл.451, ал.1 ГПК и би представлявало съществено изменение на вещта/ като в тази връзка длъжностното лице се е позовало на съществуваща съдебна практика/. Длъжностното лице е счело, по съществото си, това действие представлявало заобикаляне на законовата забрана по чл.451, ал.1 ГПК, по силата на която длъжникът няма правото да се разпорежда с нея и да я изменя по начин накърняващ правата на третите лица и това обстоятелство се явявало като пречка да бъде вписана заявената промяна.

Крайните изводи на длъжностното лице за липсата на предпоставки за извършване на исканото вписване на заявените обстоятелства са възприети в общи линии като правилни от окръжния съд, за да постанови обжалваното решение, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказа.

При така установените факти настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна и че не са налице основанията за уважаване на искането за вписване на заявените обстоятелства- за вписване на съдружник, вследствие на което дружеството да продължи дейността си като ООД, вписване на нов управител и адрес на управление на дружеството.

Действително, както се сочи в жалбата, увеличаването на капитала на дружеството посредством приемането на нов съдружник, формално не съставлява разпореждане със запорираните дялове. В същото време обаче, както правилно са разяснили длъжностното лице и окръжният съд, евентуалното вписване на това обстоятелство е от естество да застраши и да затрудни осъществяването на правата на кредиторите на едноличния собственик на капитала, вписал запор върху дяловете му в едноличното дружество с ограничена отговорност. Вписването на запора е от преди провеждането на процесното общо събрание, с което са взети решения за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дружествени дялове и приемане на нов съдружник и следователно следва да се имат предвид при извършване на проверката по подаденото искане на вписване.

Запорът обезпечава принудителното изпълнение, има действие от вписването и произвежда последиците, предвидени в чл.451, 452 и чл. 453, чл. 459,ал.1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от ГПК. Съгласно чл.451, ал.1 от ГПК, длъжникът се лишава от правото на разпореждане от момента на налагането на запора, като съгласно чл.206,ал.3 от ДОПК Агенция по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърляне на дяловете след 3 запора. Следователно запорът е наложен с оглед процедура за изпълнение върху дял от търговско дружество, като целта му е да се достигне до производство по ликвидация и в него взискателят да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника длъжник.

Нормата на чл.517,ал.3 и ал.4 от ГПК защитава правото на взискателя, включително при извършване на ликвидация, той да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника.

При тази уредба това негово право се конкурира с правото на съдружника да получи ликвидационен дял, като несъмнено правото на взискателя има превес. При увеличение на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност и при образуване на ликвидационно производство с формиране на ликвидационни дялове, те ще съответстват на броя на дяловете между съдружниците, но не и на всички дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала. В резултат на това, докато преди евентуалното вписване, кредиторът би се удовлетворил от цялото дружествено имущество на ЕООД, то след едно такова вписване, на разположение на вписалия запора кредитор, би била само 1/10 от дружественото имущество- съответна на дяловете в капитала на дружеството, които са собственост на длъжника на кредитора и които са запорирани по реда на чл.517 ГПК.

В този смисъл и предположенията, че самото вписване на увеличаването на капитала и на приемането на нов съдружник, биха довели до увеличаване и на дружественото имущество и оттам до увеличаване на съответстващото такова на запорираните дяловесобственост на длъжника на кредитора, вписал запора, са изцяло хипотетични.

Неоснователни са доводите в жалбата, че решението е недопустимопървоинстанционният съд се е произнесъл точно в пределите на заявеното искане. Липсата на обсъждане в мотивите от страна на съда на заявените от страните доводи и възражения и несъобразявайки представените по делото доказателство може да бъде основание за неправилност и необоснованост на изводите на съда и в резултат на това решението да бъде отменено като неправилно, но не и за недопустимост на постановения съдебен акт. В настоящия случай решенията на общото събрание на съдружниците /на стария и новия съдружник/за смяна на стария и избор на нов управител, за приемане на дружествен договор и смяна на адреса на управлението на дружеството, са обусловени от вземането на решението за увеличаване на капитала и промяната в начина на осъществяване на дейността на дружеството- от ЕООД в ООД, поради което и обусловените решения за нов управител, дружествен договор и промяна в адреса на управление, които са взети от общото събрание на стария и новоприетия съдружник,няма как да бъдат вписани, респ. да бъдат обявени в ТР при положение, че не се допуска вписването на обуславящото ги решение-за увеличаване на капитала чрез записване на дялове, които да бъдат поети от приетия за съдружник.

При така изложеното жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение, с което е потвърден постановеният от длъжностното лице отказ за вписване, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125/05.12.2024г., постановено по търг.дело № 169/2024г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.Т.“ЕООД срещу Отказ №**********/ 28.10.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при А.в. към Министъра на правосъдието.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5