Акт № 1818 от 29.04.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 153/2015
- Подписан
- 29.04.2015
Цитирани разпоредби
- чл.32 ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.354а,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 4130
Номер
4130
Година
16.10.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
09.25
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Красимир Аршинков
Секретар:
АТАНАС МАСКРЪЧКИ ДИАНА УЗУНОВА
Прокурор: като разгледа докладваното от
Диана Узунова дело номер
20131200600306 по описа за
2013 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на А. К.- подсъдим по НОХД № 678/2013г. по описа на РС-Г.П. против постановената на 24.06.2013г. присъда по същото дело.
Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е незаконосъобразна в санкционната й част, като се навеждат доводи за несправедливост на наложените на жалбодателя наказания. Твърди се още от последния, че първоинстанционния съд е следвало да съобрази материалния и имотния му статус, както и всички останали смекчаващи отговорността му обстоятелства и му определи наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК и съобразно ал.3 на с.чл. не му налага кумулативно предвиденото наказание „глоба”. В този смисъл се иска и изменяване на атакуваната присъда на ПРС.
В с.з. подсъдимият и неговият защитник не се явяват, първият с нарочна молба изразява становище по поддържане на жалбата и представя писмени доказателства.
В с.з. представителят на О. П. –Б. изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, а наказанието, наложено на подсъдимия - справедливо, поради което пледира атакувания акт на ПРС да бъде потвърден.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната присъда въззивникът А. К. е признат за виновен в това, че на 20.12.2012 г. на втори етаж от къща, находяща се в с.С., община- Г.П., ул.”. С. № ... без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно който „производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването при условия и ред, определен с Наредба на Министерския съвет,” е държал високорискови наркотични вещества- коноп /марихуана/, които са поставени под контрол съгласно списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифициран от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30 – 1999 г./ - Приложение І към чл.3 ал.2 в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, а именно както следва:
Обект № 1 – високо рисково наркотично вещество коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.20 % и нето тегло 1610 Г. на стойност 6440 лева
Обект № 2 – високо рисково наркотично вещество коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.80 % и нето тегло 545 Г. на стойност 2180 лева
Обект № 3 – високо рисково наркотично вещество коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.70 % и нето тегло 855 Г. на стойност 3420 лева или всичко обща 3010 Г. на обща стойност 12040 лева съгласно ПМС № 23/29.01.1998г., за което престъпление по чл.354а ал. 3 пр.2 т.1 от НК, му е наложил наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3(три) години, което при условията на чл.58а,ал.1 НК, във връзка с чл.54 НК, е намалил с 1/3 и го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила и на наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева. С обжалваният съдебен акт ПРС е осъдил въззивника да заплати сторените деловодни разноски по сметка на съда, като е постановил и отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението.
Производството пред районния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е направил признания в с.з. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства. Както във въззивната жалба, така и пред настоящата инстанция не се прави оттегляне от подсъдимия на самопризнанието му, като въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че признанието на жалбодателя К. се подкрепя от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите Р., Н. К., С.К., М., А., К., И.Т., В.Т., В. К., Й., Б., К., заключението по съдебно-физико-химическа експертиза, писмените доказателства, приложени по дознанието и приети от съда в хода на съдебното следствие- протокол за оглед на местопроизшествието и за оглед на наркотичните вещества, протокол за претърсване и изземване, такъв за вземане на представителна проба, справки за съдимост, за пътувания и за проведени разговори, декларация за семейното, имотното и материалното състояние на подсъдимия и автобиография на същия, фотоалбум, свидетелство за управление на МПС на името на дееца) и съобразно постановеното от ПРС определение по чл.372,ал.4 НПК, приема за безспорна следната фактическа обстановка:
Подсъдимият е 39-годишен мъж, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран на основание чл.88а НК/. Съгласно и представените в настоящата инстанция писмени доказателства жалбодателят К. не притежава собствено движимо и недвижимо имущество, живее мизерно, като обитава както апартамент в Г.П., жк.”. С., така и втори жилищен етаж от къща, находяща се в с.С. на ул.”. С. № ...
На 20.12.2012 г. в сектор БОП Б. била получена оперативна информация, че имота в с.С. се съхраняват високорискови наркотични вещества, което наложило служители на ТЗ „БОП”- Б. същия ден да посетят жилището. При претърсването на същото били открити, както следва: в стая находяща се вдясно от входната врата - обект № 1 суха зелено-кафява тревиста маса, ведно с клони, листа и плодни съцветия, поставени в картонен кашон с брутно тегло от 2.700 кг.; до входната врата на стаята вдясно, в бяла пластмасова кофа – обект № 2 сухи зелено кафяви съцветия, поставени в черна найлонова чанта, с брутно тегло от 0.600 кг.; в първата стая до дясната стая, върху находящото се там легло - обект № 3 сухи зелено кафяви съцветия, поставени в прозрачен найлонов плик, с брутно тегло от 0.940 кг., като всички намерени растения при извършения на място полеви наркотест реагирали положително като високорисково наркотично вещество - канабис; на пода пред леглото на горепосочената стая - обект № 4 – 2 бр. метални лозарски ножици и във втората стая до дясната стая - обект № 5 - 11 бр. кутии цигари марка „Йорк” с македонски акцизен бандерол. Извършените от разследващите процесуално-следствени действия /по изземването/ са одобрени от съдия пир ПРС в срока за това по НПК, а в хода на образуваното ДП бил извършен допълнителен оглед на иззетото наркотично вещество, открито в етажа обитаван от подсъдимия К., при който е установено, че неговото нетно тегло - възлиза на: обект № 1 – 1610 гр; обект № 2 - 545 грама и обект № 3 – 855 грама, а брутното тегло възлиза на: обект № 1 – 2700 Г.; обект № 2 – 600 Г. и обект № 3 – 940 Г. Въз основа на този протокол отделените от всеки един от трите обекта наркотично вещество представителни проби, всяка от които с нетно тегло от 5 грама са били изпратени в ОД на МВР-Б., за извършването на физикохимична експертиза, съгласно заключението по която растителният материал, представен за изследване, по морфологични белези и химичен състав представлява коноп /марихуана/ с нето тегло преди изследването и със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, както следва: проба № 1 - 5 Г. – 2.2 %, проба № 2- 5 Г. – 0.8 % и проба № 3 – 5 Г. – 1.7 %. Съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството стойността на иззетото количество коноп /марихуана/ възлиза на: обект № 1 – 1610 Г. /хиляда шестстотин и десет грама/ коноп /марихуана/ с концентрация на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.20 % - 6 440 лева /шест хиляда четиристотин и четиридесет лева/; обект № 2 – 545 Г. /петстотин четиридесет и пет грама/ коноп /марихуана/ с концентрация на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.80 % - 2 180 лева /две хиляди сто и осемдесет лева/ и обект № 3 – 855 Г. /осемстотин петдесет и пет грама/ коноп /марихуана/ с концентрация на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.10 % - 3 420 лева /три хиляди четиристотин и двадесет лева/, всичко общо 3010 Г. /три хиляди и десет грама/ на обща стойност 12 040 лева /дванадесет хиляди и четиридесет лева/.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се отличава съществено от описаната в мотивите на атакуваната присъда, тъй като фактическите констатации на първата инстанция почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правилно са били разрешени въпросите относно авторството на деянието, предмета на престъплението и хронологията на събитията. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал, отнесен към самопризнанията на дееца относно релевантните факти, еднозначно и непротиворечиво води до извод, затова че подсъдимият - на визираните в обвинителния акт дата и място - е осъществил състава на престъплението по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, при които се засяга здравето на гражданите. Безспорно е установено от районният съд и се споделя от въззивния изпълнителното деяние на престъплението във формата му - “държи” наркотично вещество. Чрез действията на подсъдимия, последователно установени и посочени от РС в мотивите към атакуваната му присъда- съхраняване на наркотичното вещество на различни места в етаж от къща, който се обитава –макар и не постоянно- от него, за което самият той признава, се изпълва състава на престъплението по член 354а, алинея 3, пр.2, т.1, пр.1,НК. Под “държане на наркотично вещество” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира извършването на такива действия с вещта, водещи до упражняване на фактическа власт върху нея.
От обективна страна -предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, е високорисково наркотично вещество – марихуана- видно от експертното заключение на вещото лице К., като в насока относно изземването, изготвянето на представителни проби и изследването на канабиса въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния за липсата на нарушения по смисъла на ЗКНВП и Наредбата за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и вземане на представителни проби.
От обективна страна е налице и елементът от състава на престъплението - липсва разрешително за извършеното от подсъдимия действие. Съгласно разпоредбите на ЗКНВП и Единната конвенция на ООН за упойващите вещества от 1961 год., ратифицирана и от Република България, марихуаната е вещество с висока степен на риск, забранена за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, и е под вътрешен и международен контрол. Извършеното действие по отношение на наркотично вещество от подсъдимия е без да има издадено разрешително за него, в нарушение на установените правила от Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г. и на правилата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна страна деянието на същия е извършено при пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния му характер, но е целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си. Както правилно е приел и районният съд в насока, че жалбодателят е съзнавал, че няма разрешително за държането на марихуаната и че действащите в страната ни закони не разрешават държането на такова наркотично вещество (поради факта, че липсва свободно предлагане на пазара на същото) са както признанията му, така и обективните му действия, поради което не са налице законови основания за оневиняването му.