Решение № 139 от 05.02.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………………… 2020г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА

СТАНЕВА при секретаря Оля Йорданова като разгледа докладваното от съдия

Д.Станева адм.дело № 3229/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН ********** ***, против Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. на Началник РДНСК – Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 171/24.09.2019г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор ***/, по плана на СО „Боровец-юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна. С жалбата заповедта на Началник РДНСК - Варна се оспорва като неправилна, незаконосъобразна и издадена при неправилно приложение на закона.

Конкретните твърдения са, че в случая инвестиционните проекти са съгласувани при наличието на издадена от главния архитект на Община Варна виза за проектиране на основание чл.140, ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Сочи се, че след като тази виза не е била оспорена по съдебен ред, то тя представлява стабилен административен акт и в този смисъл извършеният от ответника контрол за нейната законосъобразност е недопустим. Цитирана е съдебна практика. Като друг аргумент жалбоподателят изтъква, че за територията, в която попада имотът му – ПИ 3980, кв. 151 по плана на СО „Боровец-юг“, има действащ Подробен устройствен план – План за улична регулация /ПУП- ПУР/, приет с Решение № 2134-8 от Протокол № 21/24.03.2010г., който е вид регулационен план. Позовава се и на приложената към жалбата скица на имота, издадена от СГКК – Варна, като обръща внимание върху обстоятелството, че, видно от съдържанието ѝ, съгласно актуалната за гр. Варна Кадастрална карта, процесният имот е отреден за „ниско застрояване до 10 м.“ като с издадената от Гл. архитект виза за проектиране така определеният характер на застрояване не се променя. На второ място се оспорват изводите на административния орган, че отмененото Разрешение за строеж противоречи на предвижданията на Общия устройствен план на гр.Варна от 2012г., съгласно който процесният имот попада в устройствена зона „Гз“, за която не са посочени устройствени показатели за застрояване, тъй като предвид характера зоната – защитни и противоерозионни гори и защитни зони, застрояване в нея изобщо не е предвидено. Позовавайки се на §2 от ПЗР на специфичните правила и нормативи /СПН/ към ОУП, съгласно който „влезлите в сила или одобрените до датата на обнародване на заповедта за одобряване на ОУП подробни устройствени планове, запазват действоието си“, твърди, че при служебната проверка по чл.156 от ЗУТ органът е следвало да съобрази именно съответствието на разрешението за строеж и на одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на ПУП-ПУР за територията, в която попада ПИ 3980, където същата е отбелязана като ОВ /територия за ниско застрояване/, респективно - с издадената виза за проектиране, а не с предвижданията на по-късно влезлия в сила ОУП. Цитира писмо изх. № 547/05.06.2017г. на Директора на Регионална Дирекция по горите, в което се сочи, че при съпоставка на границите на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна с данните от горската карта е установено, че посоченият имот не попада в горски територии. Твърди се също, че в проведеното от ответника производство е извършен недопустим косвен контрол за законосъобразност на влезлия в сила за прилежащата територия ПУП-ПУР. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Варна, чрез процесуланите си представители считат жалбата за основателна и молят съда да я уважи. Претендират присъждане на ю.к.възнаграждение.

Като съобрази становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.09.2019г. в РДНСК – Варна с писмо вх. № РС-ВН-1600-03-383 на основание чл.149, ал.5 от ЗУТ Главният архитект на Община Варна е уведомил ответника за издадено от него Разрешение за строеж /РС/ № 171/24.09.2019г. С посоченото РС е разрешено на жалбоподателя И.Д.Х. да извърши строеж:

„ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор ***/ по плана на СО „Боровец - юг“, район Аспарухово, гр. Варна“.

Към писмото до ответника са приложени копие от самото РС, както и копие от визата за проектиране, посочена в самото разрешение като основание за издаването му.

След извършена проверка по реда на чл.156 от ЗУТ в изпълнение на правомощията си по чл. 222, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, Началник РДНСК – Варна извършил цялостен контрол за законосъобразност на издаденото РС № 171/24.09.2019г. В рамките на законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на издадения административен акт, считано от 26.10.2019г. е извършена служебна проверка по отношение законосъобразността на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж и на 08.10.2019г. е съставен констативен протокол /л. 12 и 13 от адм. преписка/.

При проверката е установено следното:

Главният архитект на Община Варна е сезиран от И. Д. Х. със Заявление с вх. № АУ089379ВН/10.09.2019г. с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж: „ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор ***/ по плана на СО „Боровец - юг“, район Аспарухово, гр. Варна“. Пред Главния архитект на общината заявителят се е легитимирал като собственик на посочения в заявлението поземлен имот, съгласно Нотариален акт № 13, Том ІІІ, рег. № 4882, Дело № 451 от 22.12.2016г. на нотариус с рег. № 205 в регистъра на Нотариалната камара /л. 13 и 14 от делото/. В хода на служебната проверка е установено, че за имота на заявителя И.Х. няма действащ подробен устройствен план /ПУП/, както и че имотът, съгласно ОУП на гр.Варна, попада в зона „Гз“, за която няма предвидени градоустройствени показатели. Установено е също, че за строежа има издадена виза за проектиране, в която са посочени следните показатели за застрояване: плътност на застрояване – 20%, което е спазено в проекта; Кинт 0,6 по виза и 0,20 по проект; озеленяване

70% по виза , а по проект – 80%.

С оглед на горните констатации на 09.10.2019г. Началник РДНСК – Варна издал разглежданата в настоящото съдебно производство Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г., с която отменил издаденото Разрешение за строеж № 171/24.09.2019г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 3980, кв. 151 (с идентификатор ***), по плана на СО „Боровец-юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна. В нея той посочил, че за строежа са представени инвестиционни проекти в необходимия обхват и съдържание, съгласно Наредба № 4/21.05.2001г. на Министъра на РРБ. Заповедта е мотивирана с това, че РС № 171/24.09.2019г. е издадено въз основа на незаконосъобразно одобрени инвестиционни проекти, издадени в нарушение на чл.12, ал.2, чл.108, ал.1, чл.140, ал.2 и ал.5, чл.142, ал.5, т.1 и т.2 и чл.145, ал.2 от ЗУТ. В административния акт са изложени подробни мотиви. От тях е видно, че инвестиционното проектиране е започнало във връзка с издадена от Главния архитект Виза за проектиране 45/15.09.2017г., издадена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ, която по същество не представлява извадка от действащ за конкретния имот ПУП-ПРЗ, нито представлява комбинирана скица между такъв ПУП и действащата за прилежащата територия кадастрална карта, каквато е императивната разпоредба на чл.140, ал.2 от ЗУТ.

Посочено е също, че в конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗУТ, която допуска в населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. Този извод на ответника е обоснован с това, че с действащия за територията на СО „Боровец-юг“ ПУП-ПУР, в която попада имотът на заявителя Х., не е определен конкретен вид на устройствената зона както и конкретен режим на застрояването в нея. Приетият с Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010г. ПУП-ПУР има за предмет само регулацията на улиците на територията на селищно оброзувание „Боровец-юг“ и поземлените имоти за обекти – публична собственост. С този план не са определени вътрешните регулационни линии на имотите, които не се отреждат за такива обекти – аргумент от чл.58 от Наредба № 8/2001г. на МРРБ. Въз основа на това е направен извод, че в издадената виза по чл.140 от ЗУТ без основание са посочени конкретни показатели на застрояването, каквито няма установени по надлежен ред с друг акт. В този смисъл е посочено, че в нарушение на чл.12, ал.2, чл.108, ал.1, чл.140, ал.2 и ал.5, чл.142, ал.5, т.1 и т.2 и чл. 145, ал.2 от ЗУТ еднофамилната жилищна сграда в ПИ 3980 е проектирана без да е налице влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ за имота.

Като друго основание за отмяна на РС № 171/24.09.2019г., ведно с одобрените инвестиционни проекти ответникът е посочил обстоятелството, че съгласно ОУП на гр. Варна от 2012г., ПИ *** попада в зона Гз – защитни и противоерозионни гори, зелени зони и защитни пояси по чл.5, ал.2 от Закона за горите, за която ОУП и СПН към него не допускат жилищно, респективно – не са определени конкретни устройствени показатели за застрояване като плътност на застрояването, Кинт, озеленяване.

Към доказателствата по делото е представена цялата административна преписка по издаване на атакуваната заповед. От жалбоподателя са представени скици на ПИ с идентификатор *** /л.17 и 18 от делото/, издадени от СГКК – Варна; писмо изх. № 547/05.06.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Варна до Район Аспарухово, Община Варна; копие от писмо на Главния архитект на Община Варна рег. № АУ078612ВН_001ВН/11.09.2017г. до Район Аспарухово. От ответника допълнително е представено копие от Протокол № 6 от заседание на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ на Община Варна, проведено на 21.02.2017г.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на представените писмени доказателства, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4, вр. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, от лице с правен интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Поставената на съдебен контрол в настоящото производство Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. е постановена на основание и в хипотезата на чл. 156 ал. 3 от ЗУТ - за констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3, вр. ал.

2 от ЗУТ - при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на действащ подробен устройствен план, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник РДНДС-Варна, съобразно делегираните му правомощия по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК-София, заверено копие от която е приложено на стр. 19 до 23 от административната преписка. Не е налице основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК или за прогласяването ѝ за нищожна.