Определение № 515 от 29.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. *, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Е.М.“ ЕАД против Определение № 713/29.05.2026 г. по гр. д. № 473/2025 г. по описа на Районен съд-*, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявеният от „Е.М.“ ЕАД срещу Е.С. иск за заплащане на сумата от 639,11 евро /1250 лева/ главница, частично предявена от 6257,42 евро.

В частната жалба се твърди, че липсва обективно тъждество между основанията и петитума на двете дела, тъй като предходното дело било образувано като специален установителен иск по чл. 422 ГПК, а настоящото е по общия ред на чл. 124 ГПК. Посочва се, че към момента на разглеждане на предходното дело ключови писмени доказателства не били налични в патримониума на ищеца и същите, придобити след приключване на предходния процес, представлявали нови фактически обстоятелства. Твърди се, че липсва тъждество и по отношение на размера, тъй като предмет на двете дела са различни части от вземането, при различен доказателствен материал.

Моли съда да отмени определението и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Е.С., чрез процесуален представител адв. К. Б., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че исковата претенция по гр. д.

№ 529/2024 г. на *РС е била с предмет частичен иск за заплащане сумата 4500 1 лв., представляваща част от същата сума 12238,45 лв. от същия договор за потребителски кредит, като и по двете производства ищецът посочил едно и също основание за придобиване на вземането – договор за цесия от 15.12.2021 г. В тази връзка твърди, че искът за част от същото вземане е недопустим, тъй като с влязло в сила решение е отречено основанието, въз основа на което се претендира вземането. Моли съда да остави в сила определението за прекратяване и да му присъди разноски.

Окръжен съд-* намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, * районен съд приел, че след извършените уточнения на исковата молба ищецът претендирал сумата от 1250 лв. – частично от 12238,45 лв., която сума представлявала главница по договор за банков кредит, сключен на 19.05.2017 г. между Е. С. и „ОББ“ АД.

Ищецът твърдял, че между него и „ОББ“ АД на 15.12.2021 г. е сключен договор за цесия, с който вземането му било прехвърлено. Поддържал, че има правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като исковата претенция по гр. д. № 529/2024 г. на *РС била отхвърлена поради непредставяне на всички доказателства относно правоприемството по договора за цесия. Районният съд приел, че с решението по гр. д. № 529/2024 г. е отречено наличието на правоприемство от страна на ищеца „Е.М.“ ЕООД като кредитор на ответника Е. С. по силата на договор за цесия от 15.12.2021 г. и с този мотив е отхвърлен иска за предявената част от вземането в размер на 4500 лв. Поради това приел, че настоящият иск е недопустим, тъй като е налице влязло в сила решение по същия предмет, между същите страни.

От приложеното гр. д. № 529/2024 г. по описа на *РС се установява, че на 05.03.2024 г. е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Е.М.“ ЕООД срещу Е. С., с който е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4500 лв. – част от общо дължима главница в размер 12238,45 лв. и 500 лв. – част от общо дължима договорна лихва в размер 6752,20 лв. за периода от 03.12.2020 г. до 03.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 2 заявлението по чл. 410 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че на 19.05.2017 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „ОББ“ в качеството на кредитор и Е.С. в качеството на кредитополучател, по силата на който С. е получил и усвоил сумата от 14500 лв. Посочил е, че на 15.12.2021 г. между „ОББ“ и „Е.М.“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който задължението към Е. С., произтичащо от договора за потребителски кредит, е било закупено от ищеца.

С решение № 611/30.12.2024 г. по гр. д. № 529/2024 г. *РС отхвърлил изцяло предявения иск, като основният мотив за това било, че от представения договор за цесия от 15.12.2021 г. и от сключения на 05.05.2023 г. анекс към него не се установило вземането към Е. С. да е прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД.

Въз основа на това съдът приел, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника по отношение на вземанията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.05.2017 г., сключен с „ОББ“ АД.

С процесната искова молба „Е.М.“ ЕООД иска Е. С. да бъде осъден за сумата в размер 1250 лв. главница, частично предявена от 12238,45 лв., която произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.05.2017 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени напълно идентични твърдения, като в исковата молба, инциирала образуването на гр. д. № 529/2024 г. по описа на *РС.

Съобразно гореизложеното, МОС намира, че процесният иск, предявен за друга част от същото вземане, е недопустим, тъй като е налице сила на пресъдено нещо между същите страни. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите юридически факти. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГТК е посочено, че въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващ иск за разликата до пълния размер на 3 вземането, произтичащо от същото право. Прието е още, че при отхвърляне на частичен иск като неоснователен ищецът не би могъл да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.

Следователно това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. В случая ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като сочи, че претендираното от него право произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.05.2017 г. и от сключен на 15.12.2021 г. между него и „ОББ“ АД договор за прехвърляне на парични вземания /договор за цесия/. В предходното гр. д. № 529/2024 г. по описа на *РС ищецът е твърдял същите факти. С постановеното решение съдът е отхвърлил неговата претенция, тъй като е приел, че „Е.М.“ ЕООД не е кредитор на Е. С.. Следователно обективните предели на силата на пресъдено нещо са обхванали и юридическите факти, от които спорното право произтича. Поради това трябва да се приеме, че ищецът не е кредитор на ответника по силата на горепосочения договор за цесия, сключен на 15.12.2021 г. между него и „ОББ“ АД. Ето защо „Е.М.“ ЕООД не може да предяви иск срещу същия ответник, за друга част от същото вземане по договора за потребителски кредит от 19.05.2017 г., сочейки, че е кредитор по силата на договора за цесия. Такъв иск би бил недопустим. С оглед това, определението за прекратяване на производството следва да бъде потвърдено като правилно.

Обстоятелството дали по предходното дело ищецът е представил писмени доказателства, с които да установи твърдените от него факти, или поради какви причини не ги е представил, е ирелевантно за настоящото производство.

На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер от 310 евро, тъй като с настоящия съдебен акт се стабилизира постановеното от първоинстанционния съд прекратяване на делото /чл. 78, ал.

4 във вр. чл. 81 ГПК/.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 713/29.05.2026 г. по гр. д. № 473/2025 г. по описа на Районен съд-*.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.

*, ж.к. „*“, ул. „* *“ №*, бл.*, вх."*", ет.*, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Е.С., ЕГН **********, с адрес гр. *, бул. „*“ №*, сумата от 310 евро, представляваща направени съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5