Решение № 13 от 19.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. К., 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20255100900031 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. N 4210/10.09.2025г, с която от Н. Ю.

А. от с.М., общ.К., обл.К., чрез адв. К. Г. от АК-Х., са предявени срещу „ЗК Л. И.“ АД гр.С. осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетения в резултат на извършено на 28.08.2023г. ПТП, представляващо престъпление, установено с влязло в сила споразумение по реда на НПК, спрямо водач на МПС, застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите автомобил, за сумите 35 790.43 евро/70 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди и 1 590.70 евро/3 111.14 лв./ обезщетение за имуществени вреди, конкретизирани с молба вх. N 4708/07.10.2025г., ведно със законна лихва съответно от 14.09.2023г. – дата на предявяване на З. претенция за първото обезщетение и от 02.06.2025г. – дата на предявяване на З. претенция за второто обезщетение, претендирана на основание чл.429, ал.3 от КЗ.

Ищецът Н. Ю. А. твърди в исковата молба, че е пострадала от ПТП, настъпило на 28.08.2023г., причинено от Х. А. М., управлявал л.а. марка „Ф.", модел „Т.", с per. N *****, като ПТП било между три МПС-та, в едно от които се возела ищецът и виновното поведение на водача Х. А. М., застрахован по риска „ГО“ при ответника, се изразявало в управление с несъобразена и превишена скорост. За причиненото ПТП на посочения водач било повдигнато обвинение и с протоколно споразумение N 90/19.11.2024г. по НОХД N 901/2024г. по описа на PC – К. същият признал вината си, като му било наложено наказание.

Относно претърпените неимуществени вреди ищецът сочи, че непосредствено след ПТП-то е настанена по спешност в лечебно заведение за болнично лечение за периода от 28.08.2023г. до 01.09.2023г. с оплаквания за болки в корема, лявата гръдна 1 половина и гърба, като след извършените изследвания са й установени фрактури на 7мо и 8- мо ребро и травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема, които не налагали оперативно лечение, а само консервативно такова. След изписването й, ищецът претърпяла продължителен период на възстановяване, с болки по цялото тяло, предимно в областта на гръдния кош, кръста и десния крак, като била трудно подвижна и не можела да се обслужва самостоятелно. След потърсена на 30.03.2023г. медицинска помощ поради болки в дясно коляно и кръст било установено травматично увреждане: Разкъсване на задния корен в задния рог и дегенерация на вътрешния мениск 2-ра степен, с последвало обездвижване с ластична превръзка, а на 02.10.2023г. след изследване било установено травматично увреждане: Счупване от компресия на тялото на прешлен Л4. Поради лекарски препоръки провела в лечебно заведение физиотерапевтични процедури в периода от 26.06.2024г. до 05.07.2024г. и курс по рехабилитация в периода от 05.05.2025г. до 11.05.2025г., въпреки което възстановителният период все още не бил приключил и ищецът продължавала да търпи болки и страдания от ПТП-то, наред с което претърпяла и имуществени вреди в размер на разходите за лечение.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД, гр.С., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в т.ч. и с постъпилия в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на исковата молба, оспорва исковете по основание и размер, при възражение, че ПТП е причинено не от застрахования при ответника автомобил и водач, а от неизвестен извършител с неидентифицирано МПС, ударило застрахования автомобил, водачът на който е изгубил контрол, завъртял се и се блъснал в други превозни средства, като отказът да се изплати обезщетение на ищеца по образуваната преписка при ответника бил обусловен от липсата на представени от ищеца доказателства за механизма на произшествие. Ответникът възразява, че при процесното ПТП са настъпили посочените в исковата молба увреждания на здравето, освен фрактури на 7-мо и 8-мо ребро вляво, както и възразява за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

И двете страни претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията си срещу исковете, моли за отхвърлянето им и претендира разноски по делото.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.432 от КЗ за сумите 35 790.43 евро/70 000 лв./ обезщетение за 2 неимуществени вреди и 1 590.70 евро/3 111.14 лв./ обезщетение за имуществени вреди, конкретизирани с молба вх. N 4708/07.10.2025г., ведно със законна лихва съответно от 14.09.2023г. – дата на предявяване на З. претенция за първото обезщетение и от 02.06.2025г. – дата на предявяване на З. претенция за второто обезщетение, претендирана на основание чл.429, ал.3 от КЗ, произтичащи от ПТП от 28.08.2023г., причинено от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач Х. А. М., преди предявяването на които ответникът като застраховател е отказал да заплати претендираните от ищеца застрахователни обезщетения.

По делото е признато за безспорно, че на 28.08.2023г. е настъпило процесното ПТП, причинено от Х. А. М. , за което същият като водач на лек автомобил, с одобР. на 19.11.2024г. по НОХД N 901/2024г. от РС-К. споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК е признат за виновен в това, че на 28.08.2023г. на път III-507 кв., км.7+600, в землището на гр.К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.", с per. N ***** нарушил правилата за движение по ЗдвП, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на две лица – С. Ф. А. от с.М. и и М. Л. И. от с.М., довели до трайно затрудняване на движението на същите съответно на лява ръка и на дясна ръка за повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с. 342, ал.1 от НК.

Признато за безспорно е също, че към 28.08.2023г. водачът Х. А. М. е със застрахована при ответника ЗК „Л. И.“ АД, гр.С., гражданска отговорност на автомобилистите и ищецът в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ и с оглед разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3 предл. 3-то от КЗ е предявила пред застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят не е определил такова, като е отказал плащане на обезщетение.

В изпълнение на указаната на ищеца доказателствена тежест да установи, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла описаните в исковата молба увреждания на здравето и имуществото й е намаляло с посочената парична сума, която представлява разходи за лечението й поради уврежданията на здравето й, причинени от ПТП-то, от ангажираните доказателства се установяват следните обстоятелства: съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 2023-1036-234/28.08.2023г., справка за застраховка „ГО“ към 28.08.2023г., протокол N 90 от съдебно заседание, проведено на 19.11.2024г. по НОХД N 901/2024г. по описа на PC – К. и липсата на спор, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на осъдения водач относно лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. N ****** е застрахована по З. полица „Гражданска отговорност“, с валидност от 02.07.2023 г. до 01.07.2024 г. при ответника ЗК „Л. И.” АД гр. С., то спорен е въпросът дали процесното ПТП е довело до уврежданията на ищеца. Този извод е обоснован, доколкото още при съставяне на посочения по-горе констативен протокол ищецът е вписана като пострадало лице с 3 фрактура на 7-мо и 8-мо ляво ребро вляво и неоспоР.то по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза с категоричност установява това, както следва: лек автомобил „Р. С.”, ********, управляван от Б. Р. се е движил по път III -507, с посока от Х. към К., а попьтно зад него и л.а. „Ф. Т.", *******, управляван от Х. М., а срещу тях в посока към Х., в прилежащата му лента за движение от платното, в група от няколко автомобила се е движил л.а. „Ф. Г.+‘‘, ******, управляван от С. А.. В района на кръстовището за с. Ш. п., л.а. „Р." е спрял, пропуснал е насрещно движещите се автомобили и в този момент идващият отзад л.а. „Ф. Т." го е ударил в задната част /приоритетно дясната задна част/. От ударния импулс и създаденият завъртащ момент, удареният л.а. „Р." е извършил ротационно-транслационно движение - придвижил се е напред и се е завъртял обратно на часовата стрелка, като е навлезнал в лентата за насрещно движение. Попаднал е в габаритите на л.а. „Ф. Г.", траекториите им на движение са се пресекли и е бил ударен в предната лява част от предната лява част на идващия отсреща л.а. От този ударен импулс л.а. „Р." е извършил сложно движение- продължил е ротацията обратно на часовата стрелка и се е придвижил напред /обратно на неговата първоначална посока на движение/. Л.а. „Ф. Г." също е извършил ротационно-траслационно движение- завъртял се е обратно на часовата стрелка, излязъл е върху уширението на автобусната спирка и е спрял в положението, в което е открит след ПТП. Л.а. „Ф. Т." е продължил движението си напред до положението след ПТП- на уширението пред сградата на КПП „Ш. поле". Така, от техническа гледна точка, причините за настъпване на процесното ПТП се таят в загубата на контрол над пътната обстановка пред автомобила от страна на водача на л.а. „Ф. Т.“, ******, довело до попадането на автомобила му в габаритите на л.а „Р.

С.", ********. В процесното ПТП са участвали участвали три леки автомобила: l. л.a.

„Р. С.”, ********, управляван от Б. Р., който се е движил по път III-507, с посока от Х. кьм К.; 2. л .а. „Ф. Т.", ******, управляван от Х. М., който се е движил по път III-507, с посока от Х. кьм К., попътно зад л.а. „Р." и 3. л.а. „Ф. Г.+‘‘, ******, управляван от С.

А., който се е движил по път III-507, с посока от К. кьм Х., като ищецът Н. А. кьм момента на настъпване на ПТП е пътувала в л.а. „Ф. Г.“, ******, на предната дясна пасажерска седалка и поведението на водача Х. А. М., управлявал л.а. „Ф. Т.", ********, е в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП. Предвид получените от Н. А. увреждания и от техническа гледна точка, получените от ищеца травми не са зависими от правилно поставен предпазен колан, защото по време на удара между автомобилите, резултантната сила е насочена в първия момент напред и наляво, а при последвалата ротация надясно, като крайниците са свободни в ставите и коланът не би препятствал удари в интериора на купето. При изслушването в съдебно заседание вещото лице сочи, че с оглед на конкретния характер на удара и заеманото от ищеца място, обезопасителният колан минава отдясно наляво през рамото, през корема и от другата страна се закопчава за обезопасителната рамка вътре в 4 автомобила, като коляното и другите стави на крайниците остават свободни и не е могъл да притисне ребрата, защото има еднаква сила на притягане при правилно използване и по време на самото произшествие последиците биха настъпили от големината на силите, които се формират в процеса на динамиката на произшествието и дали могат да останат някакви травми е въпрос с медицинска насоченост, като общо правило е, че ако силите са много големи, коланът ще доведе до натоварване на части от тялото.

С оглед на това, че ПТП-то с лекия автомобил, в който пътува ищецът, е причинено от застрахования при ответника водач, което съдът приема за установено пълно и главно от ищеца, при неизпълнение от ответника на указанията на съда по възложената му доказателствена тежест да установи възраженията си, че ПТП – то не е настъпило по вина на застрахования водач, а по вина на друго лице, за което не сочи и доказателства, то следва да се прецени дали всички претендирани от ищеца увреждания на здравето й са по причина на същото.