Решение № 284 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900452 по описа за 2022 година

Искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗКСД и чл.

86 от ЗЗД.

„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 133А, твърди, че на 30.10.2014 г. между нея, в качеството й на кредитор, и ответника Г. М. С. ЛН *******, роден на ********** г., ***, паспорт № *******, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив. Твърди също, че ответникът е допуснал просрочие на кредита, в резултат на което дължи на ищеца сумата 108 281,41 лева главница. Претендира ответника да бъде осъден да заплати посочената суми, ведно с договорна лихва, в размер на 5 753,55 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 02.08.2022 г.; лихва за забава в размер на 199,00 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 02.08.2022 г. вкл.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.08.2022 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Г. М. С., представляван от назначения особен представител адв.

Я. С. Т., съдебен адрес: *********, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит, както и реалното предоставяне на сумата по него, усвоена изцяло от ответника.

Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на 1 императивни разпоредби на ЗКСД и ЗЗД. Излага твърдение, че Общите условия към договора не са преведени на английски език, а кредитополучателят не е разбирал български език към датата на сключването му, поради което намира че са нарушени разпоредбите на чл.17, ал.3 и чл.18, ал.3 от ЗКСД, а договорът е недействителен, на основание чл. 17, ал.6 от ЗКСД. Твърди че конкретни клаузи от Общите условия, а именно чл.10.2; чл.17.1 и чл.17.2 са нищожни поради противоречие с императивни правни норми - чл.17, ал.4, чл.18, ал.3; чл.19, ал.2 и чл.24, ал.1 от ЗКСД. Ето защо, претендира исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приети като доказателства: договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен между страните на 03.10.2014 г., ведно с Общи условия; Нотариално заверена декларация за истинност от преводач; Погасителен план от 30.09.2021 г.; Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС и италиански паспорт; 10 бр. Уверения на Медицински университет - гр. Пловдив: Уверение 099/19.09.2014г., Уверение №

74754/26.09.2014г.; Уверение

№ 352/09.02.2015 г.;

Уверение

№

013/03.09.2015г.; Уверение № 437/18.01.2016г.;

Уверение

№

138/19.09.2016г.; Уверение № 392/10.02.2017г.;

Уверение

№

026/12.09.2017г.; Справка съгласно чл. 366 ГПК за размер на парично задължение за кредитна сметка № 11/22147704 от 03.08.2022 г.; Извлечение от разплащателна сметка с IВАN: ******.;

Извлечение от кредитна сметка *******г.

Така приетите доказателства установяват, че на 03.10.2014 г. между страните е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът е кредитор, а ответника - кредитополучател. Негов предмет е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база – чл.7 от договора.

Съгласно чл. 3, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата.

Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответния семестър.

В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява – чл. 5, 2 като в същата клауза е предвидено, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца.

С чл. 11 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Според чл. 12 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.

Върху договора е отбелязано, че текстът му е преведен от преводача М.Т.А. от български на английски език на ответника.

Ищецът представя общите условия към договора, носещи подпис на ответника, върху които не е отбелязано, че са преведени на английски на ответника.

Според чл. 10. 2 от същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл. 17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. С чл. 18. 1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл.

18.2 от ОУ.

Съгласно изпратено от МУ – Пловдив писмо с вх.№ 27237/19.10.2023 г. /л.50/ Г. М. С., **** се е обучавал в МУ от 2014 до 2020 г. като същият се е дипломирал на 13.10.2020 г. с диплома *****.

Ищецът представя издадените от МУ Пловдив Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от курс на обучение в редовна форма по посочената по – горе учебна програма от треди до 6 курс включително. Видно от съдържанието на уверенията, във всяко едно от тях, съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г.

От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр 3 ответника за периода от 03.10.2014 г. до 03.08.2022 г. и от изслушаната по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Т., която като компетентна и безпристрастна, съдът кредитира изцяло, се установява, че чрез заверка на банковата сметка на ответника, кредитът е усвоен на 10 вноски, общо в размер на 78 233.20 лева, представляващи левовата равностойност на 40 000 евро, заплатени такси за обучение, по сметка на Медицински университет Пловдив. Датите на преводите съвпадат със зимните и летни семестри по приложените уверения на университета.

Ищецът представя погасителен план, който не е подписан от страните и няма данни да е преведен на английски или италиански език.

Между страните не се спори, че ответникът е заплатил общо 1301.16 лв., с които е извършено погасяване на главница в размер на 629.23 лв. и договорна лихва в размер на 671.93 лв. /Таблица 4.1. – лист 107/.

При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:

Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо лице.

Съдът приема, с оглед целта и вида на обществени отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл. 1 и чл. 2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради това към тези договори се препраща с чл. 17, ал. 5 от ЗКСД към защитата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП.

Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми са нормите на: чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключването му банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на 4 договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи; чл. 19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни; чл. 20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва е нищожна; чл. 21 ЗКСД, според който максималният размер на кредитите за плащане на такси за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. чл. 23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност; чл. 24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния период; чл. 25 от ЗКСД, даващ право на предсрочно погасяване като уговарянето на плащане на такси, комисиона или лихва в случаите на предсрочно погасяване на задължението е нищожна.