Определение № 1626 от 20.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626 гр. Бургас, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500729 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №4934/02.05.24г., постановено по ч.гр.д.№2697/24г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. И. И., за следните суми: 104, 90 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г. ; 95, 29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 137, 09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024 г., дължими по договор за потребителски кредит №40009682056 от 23.05.2022 г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 26.04.24г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу Н. И. И., за следните суми: 500.00 лева – главница; 104, 90 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 95, 29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.;

137, 09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024 г.; 181, 82 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 272, 73 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 06.10.2022 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 24,78 лева за разноски по делото. Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит №40009682056 от 23.05.2022 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 500 лв., за срок от 11 месеца, с разсрочване на 1 задължението на 11 месечни вноски в размер на 100.72 лв. всяка, с дата на последна погасителна вноска на 01.05.2023г. Във вноските са включени 45.45 лева – размер на закупените вноски по допълнителни услуги – „фаст“, на стойност 200 лева и „флекси“, на стойност 300 лева. Определеният в договора ГПР е посочен като 46.77 %, а ГЛП – 40.90 %.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1433/02.05.24г., за сумата 500.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.04.24г., както и сумата 24.78 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението.

С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението за сумата 104,90 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 95,29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 137, 09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024 г.; 181, 82 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 272,73 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 06.10.2022 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 24,78 лева за разноски по делото.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40.90 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 46.77 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Същата следва да се присъди, в размер на 104,90 лева, за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г.

В допълнение следва да се каже: В едностранното заповедно производство съдът следи за валидността на правоотношенията от външна страна – напр. проверява съответствието с чл.19, ал.4 ЗПК съобразно размера на ГПР, посочен в договора, без да анализира неговите компоненти и елементи. В исково производство – по чл.422 ГПК или по предявен осъдителен иск, съдът може и следва да обсъди всички предпоставки за валидност на договора, в т.ч. дали ГПР е формиран съобразно закона.

В настоящото заповедно производство е приложимо Решение № С-170/21 - § 2

34: на СЕС, според което „На второ място, съгласно постоянната съдебна практика член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива (решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C ‑19/20, EU:C:2021:341, т. 54 и цитираната съдебна практика)“, § 37: „От изложените по-горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението“. В настоящия случай претенциите за такси „фаст“ и „флекси“ могат да се разграничат от останалите претенции; те са самостоятелни и договорът може да съществува и без тях. Така дори в рамките на заповедното производство тези клаузи да се приемат за неравноправни, в съответствие с казаното по-горе съдът може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тези клаузи, след като договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки.

В този смисъл §68 от Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, постановено по предициално запитване по висящо исково, двустранно производство, в рамките на което съдът взема предвид становищата на двете страни и събира доказателства, за разлика от настоящото – едностранно, заповедно производство, в рамките на което изводите, които могат да се направят почиват – „ … член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност“.

В тази връзка в рамките на заповедното производство, съдът намира, че допълнителните суми, които не спадат към основния предмет на договора, могат да се квалифицират като нищожни, поради противоречие с добрите нрави или поради неравноправния им характер. Но не са налице пречки да се присъдят както дължимата главница, така и уговорения размер на договорната лихва.

В частта, относно претенцията за обезщетение за забава: неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща дължимите вноски съгласно погасителния план, има за последица задължение да обезщети кредитора за забавата, като размерът на обезщетението се определя на база размера на законната лихва. Поради това претенциите за присъждане на 95,29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 137,09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024 г., са основателни. В тази част първоинстанционното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Претендират се общо 1691 лева. Претенциите са уважени частично – за 836.45 лева. Съобразно нормата на чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 ЗПП, в полза на юрисконсулта се следват по 50 лева за всяка инстанция или 100 лева за две инстанции. Заплатени са и държавни такси, в размер на общо 48.84 лева - общо разноски, в размер на 148.84 лева. БРС е присъдил 24.78 лева, а въззивната инстанция следва да присъди разликата от 48.84 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №4934/02.05.24г., постановено по ч.гр.д.№2697/24г. на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. И. И., за следните суми: 104,90 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 95,29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.; 137, 09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024 г., И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж. к. „Мотописта”, бул. „България” № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40009682056 от 23.05.2022 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и длъжника:

- 104,90 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 01.05.2023 г.;

- 95, 29 лева – лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до 01.05.2023 г.;

- 137, 09 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 28.04.2024г.

- още 48.84 лева – съдебно – деловодни разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Връща делото на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.