Решение № 13 от 21.02.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Елин Пелин, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20241820200084 по описа за 2024 година

„Т............" ЕООД-С. с ЕИК........ чрез управителя е депозирало жалба против Наказателно постановление № 23 - 2300778/30.01.2024 г. на директора на Д“Инспекция по труда С. област“ при ИА „ГИТ“, респ. наложеното му със същото административно наказание “имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Въведени са оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. По същество се иска отмяна на НП и се претендират разноски по делото.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от АНО, чрез процесуалния представител по делото съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Поддържа се незаконосъобразност на издаденото НП. Претендират се разноски по делото изплатено възнаграждение за един адвокат.

Наказващият орган, чрез пълномощника по делото е застъпил становище, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

РП- Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище във връзка с постъпилата жалбата.

По делото е приета в цялост административнонаказателната преписка.

В показанията си св. К. твърди, че на 08.11.2023г. са извършили с колегите П. и П.

1 проверка по спазване на трудовото законодателство в обект представляващ производствен цех за полиетиленови изделия, находящ се в сМ. бул.”С.”№70. При проверката заварили лицето А.К. да полага труд в обекта, без да има до себе си обучител и преди да е постъпил на работа. Лицето полагало труд , като машинен оператор на термоформовачна мажина. На заварените в обекта лица, в т.ч. и на А.К. раздали да попълнят декларации за установяване на трудово правоотношение. К.попълнил декларация, в която декларирал, че работи в “Т............”ЕООД с работно време от 08.00ч. до 17.00 часа, с 30-минутна почивка в работния ден и получавано трудово възнаграждение от 1800 лева, както и нямал скючен трудов договор. В хода на проверката по документи за К.бил представен договор за повишаване на професионалата квалификация, както и трудов догово сключен на 09.11.23г.. За констатираното нарушение свидетелката съставила АУАН на 30.11.2023 година. Повод за извършване на проверката бил постъпилия сигнал от лицето Ч.Х. за настъпил с него трудов инцидент на 26.10.23 година. По време на проверката на 08.11.23г. свидетелката лично провела разговор с А.К., след като го била заварила да работи на машината.

Попитала го, в кое дружество работи и му връчила за попълване декларацията. Попитала го има ли трудов договор. Представения за нуждата на проверката договор за обучение по никакъв начин не кореспондирал с декларираното от лицето, както и с казаното по време на проведения при проверката разговор. По договора за обучение бил уговорен 7- часов обучителен работен ден. Уговореното за обучение възнаграждение било в размер на 1600 лева, а лицето декларирало трудово възнаграждение в размер на 1800 лева, при осем часов работен ден. За проверката бил предоставен разходен ордер за получена за обучение сума от 500 лева, която не кореспондирала с договора за повишаване на квалификация, както и с посоченото от А.К.в декларацията. Е.З. предоставила писмени обяснения ,в които отразила , че дружеството не притежава лиценз за обучителна организация. Такъв лиценз не притежавало и лицето В.Г., който бил определен за обучител на К. но нямало документ, в който Г. да е бил посочен и определен за обучител на К. След извършена от свидетелката справка се установило, че нямало регистрирани договори. Е. З. твърдяла , че с лицето имало сключен трудов договор, а А.К. твърдя, че няма сключен такъв договор. Не бил предоставен и документ, че К.е завършил обучитилен курс. Договорът за обучение бил сключен на 09.10.23г., а К.декларирал, че работи от 06.10.23 година. Свидетелката не била изискала документ за повишаването на квалификацията. За констатираните при проверката на 08.11.23г. обстоятелства бил съставен протокол на 30.11.23 година.

От показанията на св. П. и видно, че на 08.11.23г. отишла с колегите си П. и К. в сМ. в цех за полиетиленови изделия, стопанисван от дужеството жалбоподател. По време на проверката в цеха раздали декларации на хората, които били заварени на работа. Те попълнили имената си, работно време, трудово възнаграждение, почивки, имат ли трудов и граждански договори. Проверката приключила по документи в Инспекцията за периода 1730.11.23 година. Съставен бил АУАН за това, че дружеството жалбоподател е било допуснало до работа А.К. преди да му представи сключен трудов договор. По време на провеката на 08.11.23г. К.бил заварен да работи на формовъчна машина, като машинен оператор и лично декларирал работно време от 8 до 17 часа, трудово възнаграждение 1800 лева, както и нямал сключен трудов договор. По време на провеката бил представен договор за повишаване на квалификацията и трудов договор от 09.11.23 година, сключен с К. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице. К.декларирал, че работел в дружеството от 06.11.23 година. От влизането на проверяващите в обекта до идването на управителката минали около 40 минути, като през цялото това време К. си работел на машината, не е казвал , че се обучавал, нито имало до него лице, което да го обучавало.

От показанията на св.П. е видно, че проверката била извършена на място на 08.11.23г., а по документи – в периода 17-30.11.23 година. Колежката й К. съставила АУАН за това, че дружеството, в качеството на работодател не е било уредило трудово правоотношение по предоставяне на работна сила с лицето А.К., заварен на място в цеха по 2 време на проверката и което лице декларирало работно време, трудово възнагаждение, почивни дни, както и липсата на трудов догово . Докато лицето К.работело до него нямало човек, който да го обучавал. Лицето самостоятелно полагало труд. Изискали сведение от упълномощено от работодателя лице / Е.З. / дали имало лиценз за обучение, но лицето декларирало, че няма.

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Жалбата е допустима.Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На 08.11.2023год. свидетелите П., К. и П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в производствен цех за полиетиленови изделия, находящ се в сМ. бул.”С.”№70. При проверката на работа в цеха бил заварен А.К., който полагат труд на формовъчна машина за пластмасови чашки. На заварените лица, в т.ч. и на А.К.дали да попълни декларация, в която той отразил имената си, ЕГН, адрес, работно място, длъжност, работно време, почивни дни, почивка в работния ден, размер на трудовото възнаграждение. Отразил е в декларацията, че нямал сключен трудов договор и лично е подписал декларацията.

Установено е от извършена в периода 17-30.11.23г. проверка по документи, че на 08.11.2023г. жалбоподателят е допуснал до работа в цех за полиетиленови изделия, находящ се в с. Мусачево лицето А.К.като работник, без да е сключил трудов договор с това лице и преди последното да постъпи на работа. Този извод се налага от съдържанието на попълнената и подписана лично от А.К. декларация, от която видно, че не е имал сключен трудов договор с дружеството – жалобподател и не е представен такъв от работодателя по време на проверката в цеха на 08.11.23 година. Ангажирани са в последствие доказателства за наличието на такъв трудов договор, но който сключен на 09.11.2023г.. Във връзка с направената от административния орган констатация е съставен АУАН № 232300778/30.11.2023г. на името на жалбоподателя в качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ. В АУАН е цитирано изрично допуснато нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е подписан от Е.З., която е отразила писмени възражения по акта.

Съставения на името на жалбоподателя АУАН, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните разпоредби на чл.42 , съответно на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Това правило произтича от разпоредбата на чл. 1, ал.

2 от КТ, за допускане нарушение на която е съставен процесния АУАН и издадено обжалваното НП. От събраните доказателства безспорно се установява престиране на работна сила от страна на А.К. Чл.61, ал.1 от КТ изисква сключване на трудовия договор между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа. Такъв договор към 08.11.2023г. не е имало сключен и не е бил предоставен от работодателя на лицата извършили проверката в процесния обект. Съдът намира, че макар и формално представения по делото договор за повишаване на професионалната квалификация от 16.10.2023г. да е относим към хипотезата на чл.235 КТ, предвид събраните в хода на административнонаказателното производство доказатлества, същият прикрива предоставената работната сила от А.К. на 08.11.2023г. и съществуването на трудово правоотношение.

Горното налага извод, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено на 08.11.2023г. нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от К. За същото санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева, като наложеното с 3 обжалваното НП е с привес към минималния размер предвиден в закона, а с оглед нормата на чл.415в, ал.2 КТ, неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на спора по делото и предвид заявената от Д“Инспекция по труда С. област“ претенция за разноски поделото, следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2300778/ 30.01.2024 г. на директора на Д“Инспекция по труда С. област“ при ИА „ГИТ“, с което на „Т............" ЕООДС. с ЕИК........ е наложено административно наказание “имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Т............" ЕООД - С. с ЕИК........ да заплати на Д“Инспекция по труда С. област“ разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4