Определение № 29068 от 31.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29068 гр. София, 31.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110128421 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищците А. Г. И. и Б. В. П. са предявили обективно съединени искове срещу ответника ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“.

Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба не е посочена банкова сметка или друг начин на плащане на сумата съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания в този смисъл. Тази нередовност, обаче, не е основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, в който е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане като трети-лица помагачи на негова страна на Столична регионална здравна инспекция, Национална здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването.

На ответника следва да се дадат указания да уточни правния си интерес от привличане на тези лица като помагачи, като изложи конкретно по какъв начин решението по спора ще се отрази върху правното положение на всяко едно от лицата, чието привличане се иска или какъв вид регресна отговорност би имал ответника срещу всяко едно от лицата при евентуален неблагоприятен изход на спора.

За процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на определението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочат банкова сметка или друг начин на плащане на исковите суми, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена молба с препис за страните, да уточни правния си интерес от привличане на Столична регионална здравна инспекция, Национална здравноосигурителна каса и 1

Министерството на здравеопазването като помагачи на негова страна, като изложи конкретно по какъв начин решението по спора ще се отрази върху правното положение на всяко едно от лицата, чието привличане се иска или какъв вид регресна отговорност би имал срещу всяко едно от лицата при евентуален неблагоприятен изход на спора.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок искането по чл. 219 от ГПК ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПО ИСКАНЕТО на ищците по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата молба документи, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочените от ищцовата страна свидетели Н.С и М.Б., при режим на призоваване, които да бъдат призовани от адреса, посочен в исковата молба, гр. София, *** чрез ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ при депозит в размер на по 50 лева платими от бюджета на съда.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи по т. 1, т. 3, т.

5, от отговора на исковата молба.

ПО ИСКАНЕТО на ответника за допускане на ССчЕ със задачите, формулирани в т.

2 и т. 4, съдът ще се произнесе след изслушване становището на страните.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.Ж., тел.: ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 лева, платим от ответника, който следва да бъде внесен в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на ответника, в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на депозит.

След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за о.с.з.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.12.2022 г. в 15,30 часа, за когато да се призоват страните чрез упълномощените адвокати, свидетелите чрез работодател и вещото лице - след внасяне на депозит.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ на ДОКЛАД както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, ЕИК ******* да заплати на А. Г. И., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ***, и на Б. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ********, сума от 3000 лева за всяка ищца, представляваща дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово възнаграждение за работата на всяка от ищците с пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19, за периода от 01.01.2022 г. до 14.03.2022 г. включително.

2

В исковата молба ищците чрез упълномощения си адвокат Я. С. твърдят, че на 12.07.2018 г. между А. Г. И. и ответника е сключен трудов договор № 194 като допълнителен за външно съвместителство. Сочи се, че трудовото правоотношение е променено въз основа на сключен трудов договор № 20 от 20.02.2019 г., по силата на който ищцата А. Г. И. заемала длъжността „медицинска сестра“.

Трудовото правоотношение между ищцата Б. В. П. и ответника възникнало въз основа на сключен основен трудов договор № 02 от 03.01.2018 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“.

Ищците твърдят, че съгласно т.1.1. и приложение № 2 от Заповед № РД-01710/22.10.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция, ответникът бил определен като едно от лечебните заведения, които следва да обособят COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние.

Със заповед от 27.10.2020 г. ответникът обособил COVID отделение, като от 29.10.2020 г. до 15.03.2022 г. ищците били разпределени и изпълнявали задълженията си в отделението, едновременно с това изпълнявали и останалите си задължения.

Твърдят, че до края на месец декември 2021 г., в качеството си на служители, работещи с пациенти, боледуващи от COVID-19, получавали допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд в размер на 1000 лева на месец.

Твърдят, че през месеците януари, февруари и март 2022 г. полагали труд в COVID отделението с отработени часове както следва: ищцата А. Г. И. – 1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 108 часа; 2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 108 часа; 3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 96 часа; ищцата Б. В. П. – 1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 120 часа; 2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 156 часа; 3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 108 часа.

Въпреки отработените часове, не получили допълнително възнаграждение.

Твърдят, че притежават качеството на специалист от професионално направление „здравни грижи“ и развиват подробни съображения в насока, че им се дължи допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд, което право излагат, че възниква въз основа на трудовия им договор, без да е необходимо изготвянето на допълнителна документация.

При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ чрез адв. Николай Вълков, в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че се е намирал в трудови правоотношения, възникнали въз основа на сключени трудови договори с ищците, по силата на които същите са заемали длъжността „медицинска сестра“. Твърди, че трудовият договор на всяка от ищците е прекратен на 21.04.2022 г. Сочи, че ответното дружество е специализирано лечебно заведение, както и че е била обособена COVID зона, която обаче е функционирала за определен период, след което е била закрита, а впоследствие отново обособявана и закривана съгласно разпореждания на СРЗИ. Оспорва да е поддържал постоянно функционираща COVID зона за периода от октомври 2020 г. до март 2022 г.

Излага, че със заповед № РД-01-710/22.10.2020 г. на директора на СРЗИ, в столицата са определени лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение на територията на София-град, които следвало да обособят т.нар. COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние, сред които бил и ЦПЗ. Поддържа, че през периодите на съществуването на COVID-зоната, са били настанявани единствено лица – пациенти на лечебното заведение, 3 т.е. такива с психични заболяване, за които било установено и заразяване с COVID-19. Сочи, че след издаването на първата заповед на СРЗИ за създаването на такива зони и след реалното обособяване на такава зона на 23.10.2020 г., ЦПЗ успешно кандидатствал за финансиране по проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, който се изпълнявал с подкрепа на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС, чрез Европейския социален фонд. Министерството на здравеопазването било бенефициент по проекта, като между ЦЗП и МЗ бил сключен Договор за финансиране № РД-13-1008/16.12.2020 г. по изпълнение на проекта.

Финансирането включвало разходи за допълнителни трудови възнаграждения, като МЗ се задължило да предоставя средствата за възнагражденията в размер на брутното допълнително възнаграждение и осигурителните вноски за сметка на работодателя, за всеки месец на лицата в лечебното заведение , така че нетното, което да получи всяко от лицата, да е 1000 лева. Твърди, че със съобщение № К19-884/18.06.2021 г. на заместник-министъра на здравеопазването, е бил информиран, че финансирането с европейски средства чрез МЗ посредством сключения договор, ще продължи за дейности до края на м. май 2021 г., след което финансирането е преустановено.

Поддържа, че в периода на финансиране с европейски средства по сключения договор с МЗ, е изпълнявал задълженията си, като е предоставял отпуснатите средства като допълнително трудово възнаграждение, също и че е предоставял на МЗ необходимите отчетни документи. Сочи, че ЦПЗ е следвало да представя и декларация от съответния свой служител, че за отчетния период съответното лице е получавало средства само от един източник по проект, т.е. че получава такива средства единствено от работодателя си ЦПЗ.

Твърди, че ЦПЗ е получавало финансиране за предоставянето на допълнително възнаграждение, единствено от МЗ на основание сключения договор с МЗ за финансиране с европейски средства. Излага, че след повторното откриване на COVID зона, с писмо с изх.

№ И-2775/11.11.2021 г. адресирано до МЗ и до управителя на НЗОК, било оправено запитване относно възможностите за получаване на финансиране за лечение на пациенти на лечебното заведение, заразени с COVID-19. На отправеното запитване, получил отговор от НЗОК, че ЦПЗ „няма сключен договор с НЗОК за лечение на пациенти с COVID-19 по клинични пътеки № 39, 48 и 104“, поради което няма основание тази дейност да бъде заплатена от НЗОК“. Вследствие на този отговор, било отправено запитване до директора на СРЗИ за закриване на COVID зоната, в резултат на което и на основание заповед № РД01-397/01.12.2021 г. на директора на СРЗИ, била закрита COVID зоната, считано от 02.12.2021 г. Излага, че за втория период на съществуването на зоната, обхващащ целия месец ноември 2021 г., не било получено никакво външно финансиране и по преценка на работодателя и съгласно заповед № 367/14.12.2021 г. на управителя, било определено отделянето на парични средства от натрупания собствен бюджет на лечебното заведение за допълнително материално стимулиране на служителите, като била определена сума, която целево да се разпредели като допълнително трудово възнаграждение на персонала, сред които били и ищците по делото.

Твърди, че поради голям брой заразени с COVID-19 пациенти с психични заболявания, за периода 21.01.2022 г. – 15.03.2022 г. се наложило за трети път да открият COVID зона, но за този период ответникът не получил никакво финансиране от НЗОК, МЗ или друг източник, поради което и не били заплатени суми под формата на допълнително трудово възнаграждение.