Решение № 1197 от 12.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Русе, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520102480 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Д. К. К. срещу “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Д. Хаджикоцев” № 52-54, ет.5, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 650031202568/05.05.2023г. поради противоречието му със закона.

Ищцата твърди, че сключила на 05.05.2023г. с ответното дружество договор за потребителски кредит № 650031202568, по силата на който е получила в собственост сумата от 1 200.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 29.99% и ГПР в размер на 31.39%. Общата дължима сума по договора възлиза на 1 403.76 лева /В Стандартен европейски формуляр сумата за връщане е 1 416.00 лева/, която сума е била разсрочена на 12 погасителни месечни вноски всяка в размер на 118.00 лева.

Твърди и че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на ЗПК, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай не може да се приеме, че договорът и приложенията към него е сключен по ясен и разбираем начин, тъй като договор за потребителски кредит

№

650031202568/05.05.2023г., Стандартен европейски формуляр, Заявление – Декларация са с шрифт по-малък от 12, което по силата на чл.22 от ЗПК е предпоставка договорът 1 да се счита за недействителен. Не е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения Стандартен европейски формуляр се установява единствено броят /12/, размерът на погасителните вноски – 118.00 лева, без да са посочени поотделно каква част от главницата, лихвата се погасяват с тази вноска.

Процесният договор е недействителен по аргумент на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12 във вр.с чл.22 от ЗПК. Отделно от горното в договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора ГПР от 31.39%, като намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 31.39%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя възможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. ГПР на разходите в размер от 31.39% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза на 16.34% /по официална статистика на БНБ, достъпна до сайта на банката/, което е в нарушение на императивните разпоредби на ЗЗП. В процесния договор за потребителски кредит липсва яснота и относно лихвения процент на ден и ГЛП, които отново си фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по договора. Уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Отделно от това лихвеният процент в размер на 31.39% е несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61% при отпускане на потребителски кредити в страна и в случай, че съдът приеме, че се дължи, то същият следва да бъде редуциран до средния такъв. Следва да се отбележи, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на 2 отделни клаузи не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно шрифт по-малък от 12 и определянето на процента ГПР за бъдат заместени по право от повелителните норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, или с шрифт по-малък от 12 като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 650031202568/05.05.2023г., следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона. От всичко гореизложено следва, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.10, чл.10а, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, че сключеният с Д. К. К. договор за потребителски кредит № 650031202568/05.05.2023г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.1 и 2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради противоречието му със закона. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че договорът представлява револвиращ потребителски кредит за ползване с платежна карта, като кредитополучателят може многократно да усвоява и погасява суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Твърди, че договорът е сключен в електронна форма и отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи, че ГПР е посочен в чл. 10 от договора, а в чл.

10.1 са уредени допусканията, използвани при изчисляването му.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че на 05.05.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 650031202568, по силата на който на ищцата е предоставен кредитен лимит от 1 200 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 29,99 % и посочен ГПР от 31,39 %.

От договора се установява, че предоставеният кредит е „потребителски кредит за ползване с платежна карта“. Кредитът е револвиращ, като кредитополучателят може 3 многократно да усвоява и възстановява суми в рамките на определения лимит и дължи лихва върху използваната част от кредита.

Уговорено е използваната за отчетния период сума да бъде погасена до 20-о число на следващия месец, като при непогасяването й изцяло или частично върху непогасения размер се начислява договорената лихва. Предвидена е и възможност отделни трансакции да бъдат разсрочвани.

При така установеното съдът намира предявения иск за основателен.

Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит, поради което спрямо него са приложими императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 начин.

Годишният процент на разходите има за предназначение да предостави на потребителя ясна, точна и съпоставима информация за действителното икономическо оскъпяване на кредита. Поради това не е достатъчно в договора формално да бъде вписана цифрова стойност, обозначена като ГПР. Тази стойност следва да бъде определена в съответствие със законовата методика и при приложимите за конкретния вид кредит нормативни допускания.

В случая в договора е посочен ГПР от 31,39

%. Ответникът поддържа, че предвид револвиращия характер на кредита ГПР е изчислен при допускане, че потребителят е усвоил целия кредитен лимит от 1 200 лв. в деня на сключване на договора, кредитът се ползва за период от една година, през отделните месеци потребителят изплаща единствено начислените лихви, а през последния месец погасява и главницата. Така описаното от кредитора допускане обаче не съответства на нормативно установените допълнителни допускания за изчисляване на ГПР при договор за кредит с неопределен срок.

Съгласно т. 3, б. „ж“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при договор за кредит с неопределен срок, различен от овърдрафт, се приема, че кредитът се предоставя за срок една година от датата на първоначалното усвояване и че окончателното плащане погасява остатъка от главницата, лихвите и другите разходи, като главницата се погасява на равни месечни вноски, считано един месец след първоначалното усвояване.

Когато пък съобразно условията на договора главницата следва да бъде погасявана изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, законът въвежда различно допускане, а именно че последващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата настъпват в рамките на период от една година.

4

Процесният договор именно предвижда задължение използваната през отчетния период сума да бъде погасена до 20-о число на следващия месец.

Следователно както при първата, така и при втората хипотеза на т. 3, б. „ж“ от Приложение № 1, не е предвидено допускането, използвано от ответника, според което през единадесет месеца главницата остава изцяло непогасена, заплащат се единствено лихви, а целият размер на главницата се заплаща едва през последния месец на условно приетия едногодишен период.

Ето защо посоченият в договора ГПР е формиран въз основа на допускане, различно от императивно установеното в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Този извод се подкрепя и от останалото съдържание на представените документи. В договора е посочена обща дължима сума от 1 403,76 лв., докато в Стандартния европейски формуляр е посочена сума за връщане от 1 416 лв.

Различното посочване на размера на общото задължение допълнително препятства възможността на потребителя да установи по еднозначен начин действителната икономическа тежест на кредита.

Не може да се приеме, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено единствено посредством формалното посочване на цифрова стойност на ГПР, когато същата не е изчислена съобразно нормативно установената методика. В този смисъл е и формираната практика на Върховния касационен съд. В Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г., II т.о., е прието, че неточното посочване на съществен елемент от задължителното съдържание на договора, какъвто е ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, има същата правна последица като неговото непосочване и е основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Посоченото разрешение е последователно застъпено и в последващата практика на ВКС. Изискването за коректно посочване на ГПР не е само формално. Неговата функция е потребителят още при сключването на договора да получи вярна представа за цената на кредита и да може да сравни предлагания кредит с други продукти на пазара. Неточно посоченият ГПР е в състояние да създаде у средния потребител погрешна представа относно икономическите последици от договора. Поради това съдът приема, че процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК води до неговата недействителност.