Решение № 254 от 13.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Айтос, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж. като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100744 по описа за 2024 година

Производството е охранително и е с правно основание по чл.19, ал.1 от ЗГР.

Образувано е по повод на молба, подадена от И. А. К., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** чрез процесуален представител- адв. Б. К., с която желае да бъде допусната промяна имената му от „И. А. К.” на „М. Х. К.”. Излага съображения, че промяната се налагала, тъй като всички негови близки и познати го познават с турските му имена М. Х.

К.. Твърди, че баща му е с български имена, но е имал желание да носи турски имена.

Молителят се идентифицира като български гражданин с турски имена. От години разминаването в имената, с които е известен молителя и тези, с които е записан при раждането си му създават неудобство, което често се случва в кореспонденцията с държавни и административни органи. Хората от общността към която принадлежи, всички негови познати и близки се обръщат към него с турските му имена, въпреки че в документите е записан с български имена. Молителят твърди, че за него съществува правен интерес да поиска от Районния съд да разпореди извършване на промяна в имената му.

Счита, че са налице важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в имената му от „И. А. К.” на „М. Х. К.”.

В законоустановения срок е постъпило становище от страна на Община Айтос.

Считат, че молбата е допустима по отношение промяната на собственото име, а по отношение на бащиното и фамилно име за недопустима.

РП-Айтос, редовно призовани, явява се прокурора Б. Ж.. Счита, че молбата е основателна по отношение на собственото име, налице са важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГрР да бъде променено личното име от „И.“ на „М.“, но е неоснователна по 1 отношение на бащиното и фамилно име и в тази част молбата не следва да бъде уважена.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от справка за съдимост № 411207 от 01.10.2024 година на БС при АРС, молителят И. А. К., ЕГН ********** не е осъждан. Същият няма наложени ПАМ по ЗБЛД, МНО по НК, няма образувани ДП, няма полицейска регистрация.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. А. Г. /роднина на молителя/, от чийто показания се установява, че всички близки и познати на молителя се обръщат към него с турските му имена М. Х. К..

Молителят бил кръстен на него, носи българско име „И.“, а турското му име е „М.“.

Турското име на баща му било Х., а на дядо му – К.. В момента работят заедно в гр. Бургас и там всички се обръщали към молителя с името „М.“.

По делото бяха събрани следните писмени доказателства: От Окръжен следствен отдел при ОП Бургас изх.№ СлО-338/03.10.2024 година, от ОД МВР гр. Бургас изх. № УРИ 25100024733/08.10.2024г. и с изх. № УРИ 251000-24779/08.10.2024г. , Справка за съдимост на молителя. Посочените доказателства бяха изискани и събрани служебно от съда, за да се увери, че с настоящото производство молителят не цели да се укрие от закона или да осуети разследване срещу себе си.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна:

РС-Айтос намира подадената молба по чл.19, ал.1 от ЗГР, вр. чл.531 от ГПК за частично основателна.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.

Предявената от молителителя молба за промяна на личното му име, намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГР във вр. чл.53 от СК и се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, ограничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието и в социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Правото на молба, като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които 2 действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е носител на субективното право на молба за промяна на името и по съдебен ред. Според разпоредбата на закона условие да се уважи молба по чл.19 от ЗГР е името да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни обстоятелства. Относно наличието на „важни обстоятелства“ е налице практика по чл.290 ГПК, съдържаща се в решение №434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай”. С оглед изложеното до тук съдът, намира, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. В посочения смисъл е и в решение № 200/14.4.2010 г. по гр.д.№ 25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК.

Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че молителят след като е бил роден е бил записан с имената И. А. К.. Всички негови близки и приятели се обрът към него с името М.

Х. К. и дори не знаят, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо основание за промяна на личното име.

Горепосочените обстоятелства според съда съставляват и доказват съществуването на важни обстоятелства, обуславящи промяната на личното име на молителя от „И.” на „М.“.

Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Съгласно чл.14 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В случая бащата на молителя носи имената А. К. М., видно от приложения по делото акт за раждане № 81 от 15.03.2000 г. Поради това не може да се възприеме довода за исканата промяна на бащиното и фамилното име в насока, че бащата на молителя бил 3 известен в обществото с името Х.. Имената - бащино и фамилно - се подчиняват на определени правила при формирането им, тъй като имат за цел да обозначат връзката на произход между родител и дете. Поради това за разлика от собственото име не зависят от субективното желание на търсещия промяна. Доколкото нито бащиното, нито фамилното име, е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо, нито по отношение на тях са налице други „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19 от ЗГР, молбата за тяхната промяна се явява неоснователна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата се явява основателна по отношение на личното име и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна в личното име на И. А. К., ЕГН:

0043150506, от „И.” на „М.”.

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. А. К., ЕГН: 0043150506 в останалата част, с която се иска промяна на бащиното име на молителя от „А.“ на „Х. „ и на фамилното име на молителя от „ К.“ на „К.“.

Решението в частта относно допуснатата промяна на собственото име не подлежи на обжалване.

В останалата част, в която е отхвърлена молбата за промяна на бащиното и фамилното име, може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчването.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на бюро за съдимост към РСАйтос и на Община Бургас за отбелязване на промяната в актовете за гражданско състояние и регистрите на населението.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4