Решение № 38 от 18.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора А. СТ. В. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 24.06.2022 г. по НОХД № 10349 /2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав признал подсъдимия П. Д. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2019 г. около 23:00 ч., в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, след кръговото кръстовище на четвърти километър, в посока изхода на гр. София към гр. Пловдив, в близост до бензиностанция „ОМV“, се е заканил на М. Х. К. с убийство — удрял с юмрук по предното ляво стъкло на л.а. „Фолксваген“, с per. № *******, в който се намирал М. К. и крещял към него на висок глас: „Ей, боклук долен, излез да те убия“, „Излез да те убия“, „Дай ми ножа да го нарежа този на парчета“, „Излез да те нарежа на парчета, ще те убия, разбра ли ме“, като след изричането на тези думи заплашително е държал в ръката си нож и това заканване би могло да възбуди у М. К. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ад. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване следва да бъде отложено по реда на чл.

66, ал. 1 от НК, за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 от

НПК районният съд е ОСЪДИЛ П. Д. Д. да заплати по сметка на СДВР сумата от 750.30 лева, представляваща сторените разноски на досъдебната фаза на процеса, да заплати сумата от 1441.90 лева, представляващи разноски в хода на съдебното производство по сметка на СРС, както и да заплати сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за повереник в наказателното производство на М. К..

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, както и за липса на анализ на всички относими доказателства. В 1 допълнението към жалбата се посочват аргументи за липса на доказателствени материали, които да установят, че подсъдимият Д. е извършител на инкриминираното деяние.

Критикува се преценката на районния съд да се довери изцяло на свидетелските показания на пострадалия К.. Посочва се, че описание на извършителите се съдържат в показанията на пострадалия от досъдебното производство, които не са приобщени по време на съдебното следствие. Оспорва се изводите на съда относно законосъобразното провеждане на процесуално-следственото действие по разпознаване, като се изтъкват доводи за опорочена процедура. Защитата критикува извършеното разпознаване по снимки, като посочва че същото се извършва само при наличието на определени предпоставки, които в настоящия случай не са налице. Посочва се още, че снимката на подсъдимия е предявена за разпознаване със снимка на лица, които имат детско излъчване. Адвокатът на подсъдимото лице излага твърдения, че пострадалият К. не е посочил белезите, по които е разпознал подсъдимия. Изтъкват се съображения, че К. не е могъл да възприеме ясно лицето, което е спукало лявата гума на таксиметровия автомобил. Защитата намира, че съдът не е подложил на обстоен анализ твърденията на пострадалия, свързани с мястото на съхранение на ножа.

Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд е следвало да предприеме за изясняване на обстоятелствата допълнителни процесуално-следствени действия като очни ставки. С депозираната жалба не се отправя искане за събиране на нови доказателства. В заключение жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени постановения съдебен акт и да оправдае подсъдимия Д., алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първа инстанция.

В закрито съдебно заседание на 20.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. защитата отправя доказателствено искане за разпит на поемните лица, съдебният състав остави искането без уважение, тъй като показанията им не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото.

В хода по същество адв. Х. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Излага доводи, че е налице нарушено вътрешно убеждение, като изтъква, че съдът е игнорирал част от доказателствената съвкупност, не е обсъдил противоречията в приобщените материали. Излагат се еднотипни съображения като тези във въззивната жалба относно опорочената процедура по разпознаване. Отправя се критика към районния съд, че не е подложил на задълбочен анализ показания на пострадалия. В края на становището защитника на подсъдимия намира, че липсват доказателства, които да установят вината на подзащитния му. Поддържа искането си за отмяна на постановения съдебен акт и алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна, като иска от съда да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва се, че съдът правилно е обсъдил доказателствата по делото, както и че фактическата обстановка по делото е изяснена до край.

Адвокат С., повереник на М. К., заема същото становище като държавното обвинение, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционната присъда следва да се потвърди. Посочва се, че в протокола за разпознаване са посочени белезите, по които свидетеля К. е разпознал подсъдимото лице като извършител на инкриминираното деяние спрямо него. Коментира се, че назначената и изготвена съдебна експертиза е установила, че пострадалият е годен свидетел по делото.

Подсъдимият поддържа становището на адвоката си и отрича да е осъществил престъплението, за което е предаден на съд.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите К.С.М. /л. 36 – 37 от СП пред СРС/, Д. Б. П. /л. 37 – 39 от СП пред СРС/, В.В.В. /л. 40 от СП пред СРС/, О.А.И. /л. 54 – 55 от СП пред СРС/, С.Д. Д. /л. 55 – 37 от СП пред СРС, показанията на свидетеля л. 14, том III от ДБ са приобщени частично на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал.1, т.1 от НПК/, М. Х. К. /л. 56 – 57 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимия /л. 60 – 61 от СП пред СРС/, протокол за доброволно предаване /л. 14 от ДП, том I/, снимков материал на гуми и джанти /л. 12 – 17 от ДП, том II/, протокол № I за извършена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 27 – 31 от ДП, том II/, албуми за разпознаване на лица /л. 34 – 42 от ДП, том II/, протокол за доброволно предаване, ведно с копия на документи л. 43 – 48 от ДП, том II/, снимков материал такси /л. 49 – 50 от ДП, том II/, предоставени копия на документи от ГД „Национална полиция“ – МВР, дирекция „Жандармерия“ ЗЖУ – София /л. 54 – 68, л. 96 -99 от ДП, том II/, съдебнооценителна експертиза /л. 18 от ДП, том III/, съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 22-36 от ДП, том III/, писмо от ОК- Супертранс, ведно с копия от документи /л. 37-43 от ДП, том III/, протоколи за разпознаване на лица по снимки /л. 58 -59 от ДП, том III/, справка за съдимост /л. 45 от СП пред СРС/, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л. 67- 81 от СП пред СРС/

.

Съществен доказателствен източник за обвинителната теза са свидетелските показания на частния обвинител М. К.. Въззивният съд се солидаризира с преценката на районната инстанция относно твърденията на разпитаното лице. Частният обвинител излага подробни, непротиворечиви и последователни сведения относно мястото, времето, посоката на движение на леките автомобили. Свидетелят описва с детайли предприетите спрямо него действия от страна на подсъдимия и придружаващите го лица, принудителното спиране, позиционирането на леките автомобили спрямо неговата кола, отправените реплики и ругатни по негов адрес, срязването на гумата на таксиметровия автомобил, както и обстоятелството, че лицата насочили закани спрямо него са носели полицейска униформа.

Твърденията за срязаните гуми са в синхрон с приложения снимков материал на гуми и джанти на таксиметровия автомобил, както и косвено с твърденията на свидетеля Д., че частният тъжител се е свързал с него и му е казал, че са му срязали гумите. Описаните обстоятелства относно посоката на движение на таксито се потвърждават от О.И..

Свидетелят посочва, че е видял също и струпване на автомобили в лявата лента на бул.

„Цариградско шосе“ около Окръжна болница, като е забелязал и таксиметров автомобил, но не е възприел, че това е неговия колега М. К.. За инкриминираното деяние свидетелят И. косвено пресъздава какво му е казал частния обвинител, като излага идентични обстоятелства.

По време на проведения разпит в хода на съдебното следствие М. К. посочва защо не е уведомил непосредствено след инкриминираното деяние полицейските органи, като 3 логично и правдоподобно звучат думите му, че се е притеснявал да не се върнат лицата, които са го спрели. Свидетелят излага твърдения, че след като е съобщил за инкриминираното деяние в полицията свидетелите В. и Д. са поискали от него да си оттегли жалбата, като В.В. е разговарял с него със заплашителен тон. Изложените обстоятелства от страна на М. К. относно разговорите със свидетелите да оттегли жалбата си намират потвърждение в показанията на С.Д.. Относно това обстоятелство въззивния съд кредитира преимушествено приобщените показания на свидетеля Д. от досъдебното производство, в които разпитания свидетел заявява, че знае че частния обвинител и В.В. са разговаряли във връзка оттеглянето на жалбата, тъй като е разговарял със свидетеля К. след това. С.Д. в съдебна зала застъпва, че е вярно изложеното пред разследващите органи в хода на досъдебната фаза. В тази връзка въззивната инстанция възприема позицията на предходния съд относно оценката му спрямо показанията на В.В. и тяхна стойност като доказателствен източник в наказателното производство.

Настоящият съдебен състав достигна до същите изводи като предходната инстанция относно изложените твърдения от страна на свидетелите К.М. и Д. П.. Правилно районния съд се е доверил частично на твърденията на свидетелите М. и П. относно обстоятелствата касаещи посоката на движението на автомобилите. В останалата им част показанията на К.М. и Д. П. резонно съдът е оценил като неотговарящи на обективната действителност. В тази връзка твърденията на свидетеля М. освен, че си противоречат с информацията, изложена от страна на частния обвинител, несъответстват на приложения снимков материал на гумите и джантите на таксиметровата кола. Районната инстанция акуратно е оценила гласните доказателствени средства на колегите на подсъдими М. и П. за недостоверни и за опит за изграждане на защитна версия на подсъдимото лице. В такава насока са и твърденията на двамата свидетели, че шофьорът на таксиметровия автомобил управлявал МПС без да спазва правилата за движение по пътищата, с оглед на което свидетелите стигнали до извод, че е неадекватен и се усъмнили за употреба на алкохол или наркотични вещества.