Решение № 249 от 13.08.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Ботевград, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200070 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. С. П. с ЕГН ********** е обжалвал в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №10031207 на ОДМВРСофия, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 1400.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло, като се претендира адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява заедно с упълномощения от него адв.А., които поддържат жалбата и правят искане за присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №10031207/11.04.2023г.; протокол от проверка №111-СГ-ИСИС/12.09.2022г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 11.04.2023г.; ежедневна форма на отчет; снимков материал – 4бр.; ежедневна форма на отчет; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на връчване на електронен фиш №10031207; декларация за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбите по чл.189, ал.5 от ЗДвП; копие на свидетелство за управление на МПС; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №7321264/11.04.2023г., писмо с вх. вх.№ 5627/20.06.2025 г. от ОДМВР-София, с приложено заверено ксерокопие на Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, 3бр. Декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП №№15212; 15213;

15215, се установява следната фактическа обстановка:

На 11.04.2023г. в 10:01ч, в района на община Ботевград, на АМ „Хемус” в участъка на 40+452км. в посока на движение към гр.София, с автоматизирано техническо средство, насочено към гр.Варна била засечена скоростта на движение на МПС –лек автомобил м.*, с рег.№*, собственост на Е.Т.С.“ ООД – гр.В, с управител св.Р. А. И.. Тогава била отчетена скорост на движение от 110км/ч., надвишаваща разрешената от 80 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 30км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТС снимка е издаден електронен фиш от ОДМВРСофия за налагане на глоба на Р. А. И. серия К №7321264, която в депозирана от нея декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП посочила, че на процесната дата и час горецитирания автомобил е бил във владението на жалбоподателя. С оглед на това на В. С. П. бил издаден обжалвания ЕФ, с който му се налага глоба в 2 размер на 1400 лева, тъй като нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5662454 на 30.05.22г.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ приета в съответствие с ТР №1/2014г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за ползване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

/обн. Дв бр.36/19.05.2015г./ с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите на ТР №1/2014г. на ОС на ВАС. В протокола, приложен и приет по делото, като писмено доказателство е отразено, че контрола е извършен едновременно при стационарен и динамичен режим, като за последния е попълнен началото и края на участъка му. Съгласно чл.11 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. при динамичен режим не се издават електронни фишове. В случая обаче такъв е издаден, което сочи, че не са спазени, установените с подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.

От друга страна, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от 3 условията за това е да са спазени изискванията на разпоредбата на чл.16, ал.

5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., с оглед на която при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.) . Според чл.755, ал. 1, т. 2 от последната наредба, относима към настоящата хипотеза, максимално допустимата грешка е ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В настоящия случай от отразеното в издадения ЕФ не става ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или минус 3% от измерената стойност на скоростта, което не може да се предполага, а следва да се посочи ясно и недвусмислено. Недопустимо е в санкционен акт, какъвто е атакувания ЕФ да се изписва, че отчетения толеранс е -3км( %), като при изписването му по такъв начин нарушителят, а и съдът да го тълкуват и да се предполага какво конкретно е искал да посочи издателя на ЕФ - дали приспаднатия толеранс е абсолютна стойност от измерената скорост или процент от същата. Това е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на електронния фиш и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Според съда следва от самия ЕФ да става ясно на нарушителя каква величина и стойност е бил приспаднатия толеранс, а не издателят да принуждава същия да се запознава с цялата преписката по издаването му, за да го установи. В този смисъл съдът следва да отбележи, че е недопустимо издателят на ЕФ с пренебрежителното си отношение към издаването му, да принуждава санкционираните граждани, едва след като се запознаят с цялата преписка по издаването му, да разбират за какво точно нарушение са били наказани.

Съдът не трябва да толерира небрежността, с която се издават ЕФ и в които не се сочат обстоятелствата по твърдяното нарушение, като обяснява на жалбоподателите, че същите се съдържат в другите материали по преписката и да се преценяват в съвкупност. Ако настоящият състав приеме, че това е така, то значи по аналогия и че обстоятелствата и по атакуваните НП 4 също следва да се допълват от изготвените от актосъставителите докладни записки, обяснения и други писмени доказателства или доказателствени средства.

Съдът трябва да е взискателен към съдържанието на ЕФ, толкова, колкото е и към наличните реквизити на наказателните постановления по отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, за да бъде гарантирано в оптимална степен правото на защита на наказаните лица.

Всичко това, прави атакувания ел. фиш незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

От друга страна съдът констатира и че издателят на атакувания от П.

ЕФ не ангажира по делото доказателства, от които да е видно, че именно П. е осъществил деянието, описано в електронен фиш за налагане на глоба серия К №10031207 на ОДМВР-София и е следвало да му бъде издаван същия с оглед на това, че посочения в него автомобил Тойота Ланд круизер с рег .№ СА 3888 СС не е негова собственост, а на представляваното от св.Р. А. И. дружество Е.Т.С.“ ООД – гр.В. В изпратената до съда от ОДМВР- София преписка по издаването на фиш за налагане на глоба серия К №10031207 на ОДМВР-София е приложена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която е депозирана от „името“ на Е.Т.С.“ ООД – гр.В, касаеща издаден електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба на Р. А. И. серия К №7321264, който обаче касае друго нарушение, а не това което е посочено в атакувания от П. ЕФ серия К №10031207 на ОДМВР-София. В хода на съдебното следствие е изискана справка от ОДМВР-София, от която да е видно подавана ли е декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която да е послужила като основание за издаване на ЕФ серия К №10031207 на ОДМВР-София, издаден на В. П.. В приетото по делото писмо от ОДМВР се потвърждава, че ЕФ серия К №10031207 на ОДМВР-София е издаден въз основа на вече приложена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която е депозирана от Е.Т.С.“ ООД – гр.В, касаеща издаден електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба на Р. А. И. серия К №7321264.

В свидетелските си показания, разпитаната по делото св.И., сочи, че тя е депозирала горецитираната декларация, но не си спомня тя да е предоставяла автомобил, собственост на представляваното от нея търговско 5 дружество на П. и не може да посочи кой го е предоставил. Съдът не кредитира показанията, дадени от св.И. и счита, че същите на са конкретни и не касаят нарушението, описано в атакувания от П. ЕФ. По делото не са налице доказателства, сочещи, че В. П. следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност за вмененото с ЕФ нарушение, и съдът намира, че обжалвания ЕФ е и неправилен и следва да бъде отменен като такъв.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на В. С. П. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 440, 00 лв. В случая, платеното от В.

С. П. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на В. С. П. разноски в размер на 440,00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 70/2025г. пред Районен съд Ботевград.