Определение № 1316 от 19.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316 гр. Плевен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500656 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.129 ал.3 от ГПК.

С Определение № 3382 от 15.08.2024 г., постановено по гр. дело № 4284/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П.

Х. Д., в която се твърди, че обжалваното определение прегражда развитието на спора, като не са изложени конкретни доводи за неговата незаконосъобразност. Наведени са твърдения, че наследодателят е обърнал порочно държавността за самостоятелно право на доброволните делби по чл.9 /1/ от ЗН, като самостоятелно право срещу несамостоятелно право на съдебните делби по ЗН. Предметът на волята му е само неговия разполагаем дял и извън него наследодателят не може да обръща изпълнението на държавна власт и имоти по запазения дял на жалбоподателя от наследството му по ЗН. В сговор с кредитори в семейството по чл.185 и сл. от ЗЗД, съдът предполага, че това е станало със знанието на жалбоподателя, но това не е вярно и вероятно е под необосновано обогатяване на наследодателя и кредитора от неговия запазен дял, като обогатяването се приема от съда порочно по чл.274 от ГПК за негово „знание“, което е невярно по чл.1-3 от ГПК. Спор с държавата за обръщане на изпълнението от полит-икономика на 1 българската държава към публична продан за дългове по чл.28 и чл.29 от ЗН при доброволни делби без участието на волята на жалбоподателя в законите на държавата и нейната конституция е напълно обосновано без прекъсване и правни връзки на цялост по дело, което жалбоподателят има в чл.9/1/ от ЗН срещу наследодателя и неговите недовършени доброволни делби, които държавата изпълнява в предварително изпълнение, като предварителни договори за държавна власт и имоти на наследодателя срещу неговата власт и неговите имоти по чл.49/1/ от ЗН. Жалбоподателят твърди, че съдът порочно заобикаля предварителните сделки по чл.9/1/ от ЗН в законите на държавата на наследодателя, за да му попречи да отнема от държавата необоснованото й обогатяване от неговия запазен дял по ЗН по реда на обърнато изпълнение в чл.55 и чл.59 от ЗЗД.

Жалбоподателят П. Х. Д. иска от съда да отмени прекратяването на делото на първа инстанция и да укаже да се възобнови производството по делото.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Видно от гр.д. № 4284/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е, че същото е било образувано въз основа на депозирана от П. Х. Д. искова молба, в която са посочени текстове от Закона за наследството, ЗЗД, Закон за собствеността, Гражданско процесуалния кодекс, но от описаното не става ясно нито какво точно се твърди, нито какво точно се иска от съда.

С Разпореждане № 8438 от 25.07.2024 г., Плевенски районен съд е оставил без движение искова молба с вх. № 20758/24.07.2024 г. на П. Х. Д. срещу РБ да осъди ответника на гаранция върху територията на РБ негова абсолютна монархия с всички последици със задна дата 03.06.1957 г. срещу съществуващата РБ, възникнала без участието на волята му на наследник от 1991 г., като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с допълнителна писмена молба да въведе ясни фактически твърдения относно основанието, от което произтичат правата му; да въведе фактически 2 твърдения, които обуславят правния ми интерес от завеждане на делото; да посочи цена на иска и да уточни и да формулира конкретно искане към съда, от което да става ясно какво право се иска да бъде признато за установено.

В дадения от съда срок по делото е постъпила уточняваща молба от П.

Х. Д., в която молителят е посочил, че основанието е действието на правата му на удовлетворен кредитор срещу Република България, която не е удовлетворен кредитор, а първи ред на кредитори, след удовлетвореният кредитор по ЗЗД. Предмет на спор по чл.224 от ГПК е разполагаемият дял на наследодателят му за държава по чл.185 от ЗЗД. Молителят е посочил, че има правен интерес от обръщане на изпълнението срещу наследодателя и срещу българската държава тук по делото в ИМ. Посочил е, че правата на тежести и активи имат едно и също обезпечение по чл.60 от ЗН за чл.54 от ЗН и след като е приел правата си по чл.28 и чл.29 от ЗН за 25,00 лв., на това основание цената на иска по делото е 25,00 лв. по чл.60 от ЗН. Молителят прави искане, съдът да осъди ответника на обръщане на изпълнението срещу нищожност на правата на Република България да упражнява държавна власт срещу негови права по ЗН на държавна власт и блага по ЗН, съгласно чл.165 от ЗЗД в осъдителен иск.

С обжалваното определение Районен съд – Плевен е приел, че подадената молба е недопустима, като от същата и направеното след това уточнение не става ясно какво се иска от съда. Първоинстанционният съд е приел, че описаните обстоятелства не установяват петитум, за да може да бъде направена правна квалификация, не са въведени фактически твърдения, които да обосноват основанието на претенцията на П. Х. Д., а заявеното в исковата молба и допълнителното уточнение представлява изброяване на юридически термини, като в изразите липсва съдържание. Според съда, не става ясно какви са исканията и на какво основание са претенциите на П. Х. Д., нито какъв правен интерес има същият.

Плевенски окръжен съд намира доводите на районния съд, въз основа на които е постановил обжалваното определение за правилни и законосъобразни.

Дадените от съда указания с Разпореждане № 8438 от 25.07.2024 г. са били правилни. Депозираната искова молба действително съдържа неясни, противоречиви и логически несвързани твърдения. Говори се за запазен дял от наследство. Представените документи са копия на съдебни актове, 3 удостоверения за наследници, удостоверения за приемане на наследство и т.н.

Отправени са няколко неуточнени искания до съда, поради което за последния е било невъзможно да направи извод за конкретните искания отправени до него, както и за фактите, на които те се основават. С депозираната допълнителна писмена молба констатираните нередовности не са били отстранени, тъй като изложените в нея твърдения също са неясни и съдържат противоречиви искания. В ИМ и допълнителната писмена молба не е посочен конкретен ответник, срещу който е насочена исковата претенция на П. Х. Д..

В настоящия случай, изложеното в ИМ и допълнителната писмена молба не дава никаква възможност да се разбере какво точно се иска от съда, нито вида на иска – конститутивен, установителен или осъдителен, нито ответната страна, нито конкретния спор, който следва да бъде решен.

Направеното с уточняващата молба изясняване на искането определено води до невъзможност съдът да постанови решение и граничи с правния абсурд.

С изложените във въззивната жалба твърдения, освен че не са наведени доводи за неправилност на изводите на съда, констатираните противоречия в молбата са задълбочени, като са изложени различни твърдения и искания и са цитирани всевъзможни разпоредби от действащи и отменени нормативни актове.

При нередовност на исковата молба, поради неяснота относно обстоятелства, очертаващи основанието на иска или непълнота в твърденията за относими факти, съдът е длъжен да даде указания на ищеца за отстраняването им. Указанията по чл.129 ал.2 от ГПК следва да са конкретни, точни и ясни и само тогава тяхното неизпълнение съставлява законово основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи категоричен извод за конкретните искания, отправени до съда, както и за фактите, на които те се основават, които обстоятелства имат значение за изпълнение на задължението на съда да даде вярната правна квалификация на спорното право. В тази смисъл, районният съд правилно е дал указания на ищеца да въведе ясни фактически твърдения относно основанието, от което произтичат правата му; да въведе фактически твърдения, които обуславят правния ми интерес от завеждане на делото; да посочи цена на иска и да уточни и да формулира конкретно искане към съда, от което да става ясно 4 какво право се иска да бъде признато за установено. Последното има отношение и към осигуряване възможността на ответника да организира защитата си, тъй като по този начин се внася яснота относно всички правнорелевантни за спора факти и се очертава еднозначно предмета на иска.

Даването на точни, ясни и конкретни указания от съда е задължило ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба и неизпълнението на това задължение в рамките на определения му срок е основание за приложение на разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК и прекратяване на производството по делото.

Предвид изложеното, правилно Плевенски районен съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3382 от 15.08.2024 г., постановено по гр. дело № 4284/2024 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5